Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разногласия около проекта за нова сграда в центъра на София

Снимката е илюстративна
Снимка: БГНЕС

77 години след бомбардировките над София, на площад "Княз Александър I Батенберг" и ъгъла на ул. "Аксаков" ще се появи нова сграда. В момента там има само една сграда - някогашното кафене от стария хотел „България".

Пететажен апартаментен хотел с обществена функция на първия етаж се очаква да има на празното сега пространство. Районът е между реконструираната от нула преди години сграда, в която сега се намира Българската банка за развитие и стената на зала „България“, в билетната каса на която точно заради неразбории през 2014 г. багер проби дупка при строеж. Така новата сграда би трябвало естетично да закрие причудливи строителни решения, да заличи белезите на запуснатост, бомбардировки и немарливост в самото сърце на София

"Целта ни е да върнем на града автентичния вид на тази фасада", казва проектантът арх. Тодор Бояджиев на скорошна онлайн дискусия. 

"Ясно е определено като брой етажи, броят подземни нива, височини, коти, към които сградата трябва да се придържа, за да се подсигури нейното вписване в силуета на околните сгради. Всички сме наясно, че обкръжаващата среда е много натоварена откъм културно и смислово значение. Трябва обаче да бъдем наясно, че не може да оставим нещата занапред в центъра на София да изглеждат по този начини и трябва заедно да намерим решение, възможно най-добрия вариант да възвърнем блясъка на това място в център на София". 

Като възможност стои и фоайето на зала "България" да бъде свързвано с новата сграда. Така от залата може да се излиза и към планирания вътрешен двор, където ще има и дървета, и градина. Фасадата ще бъде възстановена по автентични техники, за междинната част ще се ползва каменна облицовка. А за модерната част над ъгъла - стъклена окачена фасада. Именно тази фасада е била сред притесненията на Министерството на културата. 

Арх. Тодор Бояджиев казва, че е имало притеснения, че надграденото над ъгъла на "Княз Александър I Батенберг" и ул. "Аксаков" със стъкло и окачена фасада ще отвлече вниманието от историческия вид на сградата. Затова от архитектурното бюро обещават ново решение, което ще промени акцента - от модерната част на сградата той ще бъде визуално преместен към историческия контекст на мястото. Очаква се там да има и купол.

"Куполът, който се предвижда, както се казва по-добре без него, ако ще изглежда по този начин, защото както прочетох коментари, прилича на пъпка върху сградата", изтъкна независимият общински съветник Борис Бонев, който призова и цялата документация по проекта да бъде качена за обсъждане. 

Критики се чуха и към виждащата се от проекта през прозорците оригинална плоча и предвидената отдясно козирка.

"Със сигурност наличието на тази плоча в комбинация с тези витрини е крайно неподходящо и със сигурност има някакъв удачен начин, по който да се преосмисли нейният контакт със стъклата. Дали това ще са частични зарязвания на тази плоча, дали ще е тониране на витрините в някаква част, но считам, че това със сигурност е въпрос, който трябва да бъде овладян и то считам, че е редно да бъде овладян на идейна фаза, а не на работна такава, защото сградата е на пъпа на града и това са важни въпроси. Тази козирка, която предлагате в десния обем, който е изцяло нов, тя идва на много нелогично място спрямо историческите фасади и освен това предвид, че на ъгъла на "Аксаков" и "Дякон Игнатий" човек е на една по-висока кота, тази козирка чисто визуално ще изглежда още по-ниска, когато човек се приближава към нея от този ъгъл, който считам, че е основен подход", коментира архитект Таня Митакева.

„Плочата може да бъде „овладяна“, но не може да бъде премахната, защото е част от паметник на културата“, обяснява арх. Тодор Бояджиев. Козирката ще е част от общественото пространство.

В презентацията други архитекти установиха, че липсва подземният гараж на две нива. Но липсата му пък е била обоснована от другото възможно препятствие. Тъй като бъдещата сграда е в рамките на историческия център, много е възможно да има археологически интересни артефакти. От архитектурното бюро разясняват, че археологическо проучване не може да има преди областният управител на София да издаде право на строеж. Ситуацията се утежнява от това, че в рамките на парцела има споделена собственост между Софийска филхармония, възложителя на проекта и областта.

"След одобрение от Министерството на културата и одобрение на този идеен проект нашата първа стъпка ще бъде провеждането на пълните спасителни археологически проучвания. На базата на тях ще преосмислим още веднъж нашето архитектурно решение", изтъкна арх. Тодор Бояджиев. 

„За момента всички са надяват на най-доброто решение за района“, отбеляза кметът на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков. Предстоят още одобрения и съгласувания. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33