Пететажен апартаментен хотел с обществена функция на първия етаж се очаква да има на празното сега пространство. Районът е между реконструираната от нула преди години сграда, в която сега се намира Българската банка за развитие и стената на зала „България“, в билетната каса на която точно заради неразбории през 2014 г. багер проби дупка при строеж. Така новата сграда би трябвало естетично да закрие причудливи строителни решения, да заличи белезите на запуснатост, бомбардировки и немарливост в самото сърце на София.
"Целта ни е да върнем на града автентичния вид на тази фасада", казва проектантът арх. Тодор Бояджиев на скорошна онлайн дискусия.
"Ясно е определено като брой етажи, броят подземни нива, височини, коти, към които сградата трябва да се придържа, за да се подсигури нейното вписване в силуета на околните сгради. Всички сме наясно, че обкръжаващата среда е много натоварена откъм културно и смислово значение. Трябва обаче да бъдем наясно, че не може да оставим нещата занапред в центъра на София да изглеждат по този начини и трябва заедно да намерим решение, възможно най-добрия вариант да възвърнем блясъка на това място в център на София".
Като възможност стои и фоайето на зала "България" да бъде свързвано с новата сграда. Така от залата може да се излиза и към планирания вътрешен двор, където ще има и дървета, и градина. Фасадата ще бъде възстановена по автентични техники, за междинната част ще се ползва каменна облицовка. А за модерната част над ъгъла - стъклена окачена фасада. Именно тази фасада е била сред притесненията на Министерството на културата.
Арх. Тодор Бояджиев казва, че е имало притеснения, че надграденото над ъгъла на "Княз Александър I Батенберг" и ул. "Аксаков" със стъкло и окачена фасада ще отвлече вниманието от историческия вид на сградата. Затова от архитектурното бюро обещават ново решение, което ще промени акцента - от модерната част на сградата той ще бъде визуално преместен към историческия контекст на мястото. Очаква се там да има и купол.
"Куполът, който се предвижда, както се казва по-добре без него, ако ще изглежда по този начин, защото както прочетох коментари, прилича на пъпка върху сградата", изтъкна независимият общински съветник Борис Бонев, който призова и цялата документация по проекта да бъде качена за обсъждане.
Критики се чуха и към виждащата се от проекта през прозорците оригинална плоча и предвидената отдясно козирка.
"Със сигурност наличието на тази плоча в комбинация с тези витрини е крайно неподходящо и със сигурност има някакъв удачен начин, по който да се преосмисли нейният контакт със стъклата. Дали това ще са частични зарязвания на тази плоча, дали ще е тониране на витрините в някаква част, но считам, че това със сигурност е въпрос, който трябва да бъде овладян и то считам, че е редно да бъде овладян на идейна фаза, а не на работна такава, защото сградата е на пъпа на града и това са важни въпроси. Тази козирка, която предлагате в десния обем, който е изцяло нов, тя идва на много нелогично място спрямо историческите фасади и освен това предвид, че на ъгъла на "Аксаков" и "Дякон Игнатий" човек е на една по-висока кота, тази козирка чисто визуално ще изглежда още по-ниска, когато човек се приближава към нея от този ъгъл, който считам, че е основен подход", коментира архитект Таня Митакева.
„Плочата може да бъде „овладяна“, но не може да бъде премахната, защото е част от паметник на културата“, обяснява арх. Тодор Бояджиев. Козирката ще е част от общественото пространство.
В презентацията други архитекти установиха, че липсва подземният гараж на две нива. Но липсата му пък е била обоснована от другото възможно препятствие. Тъй като бъдещата сграда е в рамките на историческия център, много е възможно да има археологически интересни артефакти. От архитектурното бюро разясняват, че археологическо проучване не може да има преди областният управител на София да издаде право на строеж. Ситуацията се утежнява от това, че в рамките на парцела има споделена собственост между Софийска филхармония, възложителя на проекта и областта.
"След одобрение от Министерството на културата и одобрение на този идеен проект нашата първа стъпка ще бъде провеждането на пълните спасителни археологически проучвания. На базата на тях ще преосмислим още веднъж нашето архитектурно решение", изтъкна арх. Тодор Бояджиев.
„За момента всички са надяват на най-доброто решение за района“, отбеляза кметът на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков. Предстоят още одобрения и съгласувания.Повече можете да чуете в звуковия файл.
Повече от 1 000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“, който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи . С цялостната инициатива страната ни ще допринесе за мащабен европейски проект, в който всяка държава ще представи референтен геном, типичен за нейното население. Всеки..
Каквито е конфликти да се случват в нашия свят, природни бедствия или икономически кризи, нищо от това не може да попречи на човешкия ум да гледа в бъдещето и да търси нови възможности за развитие на човечеството. Еволюцията на нашия интелект го извежда в орбитата на непознатото, на далечното, на доскоро недостижимото. Развитието на технологиите,..
" Перу е доста отдавна в моите планове за пътувания , защото това е една от малкото дестинации, където в " една шепа земя" могат да ти се случат изключително разнообразни посещения , можеш да сбъднеш част от мечтите си там", разказа за "Понеделник вечер" Мариана Константинова, създателка на блог за пътувания . Новата ѝ творба, част от..
Ученици от две пловдивски гимназии създават игра, която е своеобразно обучение по киберсигурност. Съвместно с менторите си от цифровия иновационен хъб "Тракия" Никълъс, Галя, Александър и Павел представят идеята си пред инвеститори, част от които не са от България . За четиримата ученици това е един от първите опити да търсят финансиране..
"Румъния диша малко по-свободно, най-малкото защото вече има яснота кой ще ходи на втория тур на президентските избори . Стана ясно, че няма да има размествания." Това каза в предаването "Преди всички" журналистът Лъчезар Вълев, пратеник на БНР за изборите. Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на..
Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
По-близо сме до възможност за редовно правителство , отколкото до ново служебно. Разделението и вътрешно прочистване в коалицията ПП-ДБ е стъпка в тази..