Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Неделя Щонова: Днес няма ренесансови личности, защото сме забравили колко потенциал носим

Носим в себе си духовна глина, от която можем да създаваме вяра всеки ден, казва неврологът

Неделя Щонова
Снимка: Личен архив

Когато човек се вкопчи във вярата, а не в логиката, съдбата може да се пренарежда. В това вярва неврологът д-р Неделя Щонова. Раят е в това да летиш. Дали ще стигнеш – няма значение, защото утре може да те няма, казва тя. 

„Раят не е онова библейско място. Раят не е крайна дестинация. Аз и моите герои в тази книга търсим рая на земята, рая в душата. Раят е онази позиция, когато твоята душа е в мир със себе си.“

Раят е самото осъзнаване, че болката е част от тъканта на живота, допълва д-р Щонова, която е автор на книгата „Хвърчило към рая“.

„Раят не е крайна дестинация. Раят е полетът, непрекъснатият стремеж на душата да се себенадмогва, да се възражда, да осъзнава, че носим в себе си онази духовна глина, от която можем да създаваме вярата си всеки ден.“

Д-р Щонова открива рая и в това „да не мислиш като клише, да не си изграждаш съдбата като клише“. По думите й раят е и в това „болката да те образова по правилния начин“.

„Раят е да надскочиш егото в себе си и да живееш за нещо, което е по-голямо от теб самия. Раят е в щастието да си посветен на идея, по-голяма от теб самия. Щастието е страничен продукт на тази посветеност.“

Болката е голям учител, убедена е д-р Щонова. Болка, която не е метаболизирана по правилния начин, необработеното страдание се превръща във високоскоростна магистрала към болести, тъга и много разрушителен живот. Надживяната болка се превръща в светлина, вярва д-р Щонова.

Неделя Щонова с невролога акад. проф. Лъчезар Трайков  Снимка: Личен архив

И на екрана - като телевизионен водещ, и в книгата си Неделя Щонова разказва истински истории. Признава, че никога не е имала пиетет към „светската страна на живота, към лъскавата страна на живота, към успешните хора“.

„На мен са ми интересни хората, които са страдали, които са се докоснали до мъдростта на болката“, споделя тя в интервю за БНР и предаването „Нощен хоризонт“.

За нея „хората, които „светят“, нямат безупречна съдба, а са се себенадмогнали и като феникси са възкръснали от болката.“

Когато болката и драмата дойдат и заблъскат по дверите на ума и сърцето ти, е толкова лесно да се предадеш, да се сринеш, продължава тя.

„Кое е най-крехкото нещо в нас? Вярата. /…/ Вярата е да имаш онази свята решителност, че нещо, което ти виждаш само със сърцето си, един ден ще го видиш и с очите си. Всичко започва с това духовно зрение, когато ти виждаш нещо първо със сърцето си.“Ако ние не се научим да разговаряме с болката, с драмата, с огорчението, със загубите, това има действително потенциала да ни разболява. Когато държим ума си посветен, човешкият мозък е така устроен, че един целенасочен ум, който носи в себе си целеполагането на вярата, организира невроналните си мрежи по много по-различен начин от един бездеен ум.“

Живеем в меркантилни, обезверени, опустошени времена и тъжното е, че повече са хората, местата, източниците, които ни напомнят какво не можем да направим, казва д-р Щонова, чийто стремеж е обратният: 

Винаги искам да дам различната гледна точка. Винаги искам да покажа на хората какво можем да направим.“

„Функционираме в режим на притежателен модус. Но раят е много свързан с това да не се вкопчваш в нещата. Да погледнем небето – облаците минават, небето просто е един фон, то не се вкопчва в тях. Така и събитията – те идват, отиват си. Хората, събитията, щастието, нещастието. Не се вкопчвай в него! Нищо не е завинаги. Нито победата е завинаги, нито загубата е завинаги, нито хората са завинаги“, смята неврологът.

Неделя Щонова  Снимка: Славена Илиева

Всеки човек е средноаритметично от петимата души, с които общува най-много, смята д-р Неделя Щонова.

От своя учител по пиано в Мозамбик Аурелио тя е научила, че музиката на живота не е в това само да натискаш клавишите, музиката е в паузите – който владее паузите, владее музикалната линия.

Чудя се защо днес няма ренесансови личности. Може би защото сме забравили колко много сила и потенциал има в нас“, отбелязва Неделя Щонова, която винаги е искала да помогне на хората да осъзнаят „безграничния потенциал, с който се раждаме“. Затова е избрала да бъде невролог.

„Емоцията е филтърът, през който ние действаме. Тези истории, които аз събирах върху четири континента – те докосват сърцата“, казва още Неделя Щонова за книгата си „Хвърчило към рая“.

Всяко място, от което си тръгваме, трябва да го оставим една идея по-красиво от това как сме го заварили, смята д-р Щонова.

„Без значение дали си тръгваш от живота, от ефира, от брака, от отношенията.“

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36