Коментар на Петър Волгин: Политкоректният плач за Протасевич

Лицемерието на западния политически елит е отдавна известен факт. Само че през последните дни то достигна нови сияйни висоти. Премиери, президенти, висши брюкселски чиновници горко оплакаха задържането на беларуския инфлуенсър Роман Протасевич и заплашиха родината му с най-строги санкции, ако той моментално не бъде освободен. Тук няма да се спирам подробно на личността на задържания, който при малко по-дълбоко вглеждане в ситуацията съвсем не изглежда такъв чистичък и беличък, за какъвто ни го представят официозните медии. Първо, има основателни съмнения, че Протасевич и участвал в дейността на неофашистки военни организации в Украйна. Второ, не ми се струва морално оправдано да си стоиш на спокойствие в Полша, както правеше Протасевич откъдето да призоваваш сънародниците си да се бунтуват срещу режима на Лукашенко. Представете си го нагледно. Разположил си се удобно пред лаптопа, пиеш си смутито и подбуждаш беларуските младежи да излизат на бунт. А това на практика означава, че тези хора ще бъдат бити и затваряни. Хайде, като си такъв смелчага, зарежи лаптопа и биозакуската и отиди в Минск физически да протестираш, а не само виртуално. Но явно смелостта не е сред качествата на въпросното лице.

Както казах, по-интересен ми е не Протасевич, а неговите западни защитници. Щях да повярвам в искреността на тяхното възмущение, ако бяха реагирали със същия плам при всички подобни ситуации в недалечното минало. Например, в онзи случай, когато през 2013 г. насилствено беше приземен самолетът на боливийския президент Ево Моралес. Принудиха самолета  да кацне,, а после го и обискираха, защото имаше информация, че в него пътува Едуард Сноудън. Тогава нямаше възмутителни декларации по повод това явно нарушаване на всякакви писани и неписани правила. Нямаше специални заседания на брюкселските чиновници. Нямаше заплахи за санкции. А Едуард Сноудън заслужаваше много по-голяма защита от онова беларуско тамагочи. Най-малкото, защото разкри една ужасяваща картина на подслушване и следене, създадена от американските специални служби.

Случващото се с основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж също не предизвика буря от възмущение от страна на западния политически елит. Човекът изкара седем години в посолството на Еквадор в Лондон, без да може да излезе навън. От две години е в британски затвор, често наричан „британското Гуантанамо“,  а защитата му прави всичко възможно да не бъде екстрадиран в САЩ, където го очакват 175 години затвор. Както и на Сноудън. А именно благодарение на изнесените данни от Асанж ние научихме множество мръсни тайни на световната дипломация. Видяхме документи, които едно към едно показват, че  красивите приказки за защита на свободата и демокрацията са за непоправимите наивници, а голямата политика се движи единствено от личните интереси на великите сили. Вероятно затова представителите на тези велики сили не защитиха Асанж, а сега се мятат на амбразурата в защита на един съмнителен персонаж.

Освен за лицемерието на западния политически елит, си мисля и за още нещо тези дни. Дали организаторите на  пламенната защита на Протасевич са движени единствено от идеалистични подбуди? Дали в основата на кампанията им не стои най-обикновен страх? Защо страх ли? Ами защото отсега е ясно, че попаднал в ръцете на беларуските спецслужби, този инфлуенсър няма да се държи като героя Антон в прословутата балада на Веселин Андреев, ами за отрицателно време ще си каже всичко. Включително и за това кой и с какви средства финансира беларуската опозиция, кои са западните кукловоди, стоящи зад протестите. Защото в приказките за „спонтанния народен гняв“ има също толкова истина, колкото в твърдения за някакви принципи, от които била движена международната дипломация. Вдъхновителите на хора като Протасевич в никакъв случай не биха искали техните марионетки да бъдат задържани. Не защото ги е толкова грижа за здравето на марионетката. Единственото, от което се вълнуват е да не би да станат ясни схемите и финансовите потоци, с чиято помощ се произвежда т.нар. „автентично гражданско общество“.  Именно страхът от подобни разкрития кара разни високопоставени фактори да защитават съмнителни персонажи. Допускам, че има хора, които вярват на тези алабализми. И тъй като знам, че има и немалко хора, които са убедени, че земята е плоска, подобна вяра в искреността на западните лидери изобщо не ме учудва.