Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как да се подобри достъпът на жертвите на трафик до правосъдие и обезщетение

Антоанета Василева: 22 на сто от жертвите на трафик в ЕС са деца

Снимка: fra.europa.eu

„България би могла да подобри достъпът на жертвите на трафик до правосъдие, като на първо място се приложи ефективно съществуващото в България законодателство, като има законодателство, според което активите и имуществото на извършителите може да бъде замразено и конфискувано“, каза в „Хоризонт до обед“ Петя Несторова, изпълнителен секретар на групата "Грета" към Съвета на Европа в Страсбург/група от експерти за борба с трафика на хора/ във връзка с Доклада на Съвета на Европа за трафика и мястото на България в него.
Българските власти трябва да осигурят възпиращи санкции за престъпления, свързани с трафика на хора, да подобрят достъпа до справедливост и обезщетение за жертвите на трафик - това са част от изводите от последния доклад за България, направен от групата "Грета".

„Освен това държавата трябва да се стреми обезщетението на жертвата да се даде от извършителя. Ако това не може да стане, обезщетението трябва да бъде гарантирано от държавата. Също така трябва да се въведе процедура, която да прави приоритет обезщетението на жертвата по време на наказателния процес, а не да бъдат препращани към граждански дела, които се точат с години“, посочи Несторова.

По думите и според статистиката за броя на жертви по наказателни дела, които се водят в България, това са около 400 жертви за 2019 година.

Миналата година много ясно забелязахме, че дигиталните технологии предоставиха на трафикантите възможността да извършват престъпления, като така се намалява и възможността да бъдат хванати. А когато става дума за деца, те го правят през фалшиви профили, не се налага да вербуват жертвите си на живо", коментира темата пред БНР Антоанета Василева, първият вицепрезидент на „Грета“ и програмен координатор на Центъра за безопасен интернет.

БГНЕС

„22 на сто от жертвите на трафик в ЕС са деца, вероятно е този процент и да е по-висок, защото той не отчита ситуацията в мрежата. Затова ние като център работим за превенция на рисковите, с които децата се сблъскват в интернет, като нашата обучителна програма се нарича „Кибер скаути“. Обучаваме през нея петокласници как да разпознават рисковете в интернет и как да предават знанията си към своите съученици.

Отделно обучаваме в партньорство с Националната комисия за борба с трафика на хора 15- до 17 годишни млади хора, защото те са едни от най-уязвимите към трудова и сексуална експлоатация“ , разказа още Василева.

По думите и обаче ключово в тези проблеми е, че социалните медии и платформи последните години оказват значително влияние за начинът, по който организираните престъпни групи организират трафика на хора.

Още по темата в звуковите файрове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18