След представянето на работилница за танци и няколко хореографски изпълнения в София, тя говори пред БНР за творческия процес и магията на хореографията.
В една от композициите на Меган Бридж, изпълнена у нас, звучи музиката на Лудвиг ван Бетовен от последната му соната за пиано.
„Бях погълната от музиката му още в самото начало. Докато я слушах, започнах да си мисля - защо ли точно искам да танцувам върху музиката на този велик композитор, при това глух? В началото наистина имаше нотки на феминизъм. Докато танцувах и работех върху хореографията си дадох сметка, че има подсилване на женското на фона на тази патриархална музика“, споделя хореографът.

Какво се промени по време на пандемията в музиката и хореографията, в живота на артистите, които се занимават със сценични изкуства?
„Наистина беше много тежка година - невъзможността да се движим, да се докосваме, да танцуваме в пространството с колеги. За мен по-трудното беше да наблюдавам света около мен, хората - как все повече и повече се изолираха едни други, отдалечаваха се, с все по-голям страх да се докосват, да се доближават един до друг. Като човешки същества за нас е от жизнено значение да се докосваме и да бъдем докосвани – това е механизъм за оцеляване. Смятам, че ние се нуждаем да бъдем във физически контакт, за да сме емоционално здрави. За мен беше трудно да наблюдавам това раздалечаване и се боря да се върнем към докосването, към нуждата от другия.“
„Първоначално започнах да се занимавам с малки общности и да преподавам екстатични танци – те не бяха професионални танцьори. Аз самата се обучавах да стана обучител и първата група беше Group Motion „Груп Моушън“, във Филаделфия - потапяне в различни танцови движения н ахора на всякаква възраст: деца, студенти, възрастни. А философията на танцовата работилница е всеки да се включва и да танцува, независимо дали има опитност и или не. Всеки трябва да има връзка с тялото си, да се движи, да танцува, защото за емоционалното здраве това е наистина много важно и полезно. За да се чувстваме удобно в телата си, за да се чувстваме добре в света и във връзка с другите“, подчертава Меган Бридж.

Освен танцьор и хореограф, тя е и куратор на танцови спектакли.
„За мен не е важно танцьорът да има перфектната техника, или да може да сложи крака си до главата си, да прави многобройни пируети. За мен добрият танцьор е този, които има присъствие преди всичко, дали на сцената, сред хората и дори по време на подготовката преди представлението. Да владеят движенията. Дори самото изпращане на енергия към всяка част на тялото - към ходилата, към пръстите, към очите, начинът, по който използвате всяка частица от тялото си по време на изпълнението - трябва да присъствате на сто процента в залата“, разкрива още Меган Бридж.
Тя се надява хората да си тръгват от спектаклите с мисълта, че танцът не е само и единствено достъпен за професионалистите, че в танца има за всекиго по нещо.
„Дори хората да не са привлечени да танцуват или да стават танцьори, то се надявам моите представления да са ги накарали да се докоснат по-отблизо до танца, да почувстват как тялото е погълнато от танца, как после и те самите могат да накарат телата си да заживеят в ритъма на танца и те самите да се чувстват по–добре в този свят.“

„За мен най-голямото и най-важното предизвикателство е да имаш присъствие в залата. Трудно е да запазиш присъствие, когато си пред много хора, когато адреналинът се е покачил на макс и същевременно си нащрек за музиката, за техническата част, или пък някой те е погледнал по особен начин, сякаш ти се смее или не харесва това, което правиш. /…/ Бих го определила като философско предизвикателство. А от физическа гледна точка да се задържиш дълго време на един крак също не е никак лесно.“
Като дете се занимавала първо с гимнастика, после с балет. Като тийнейджърка открива модерните танци.
„Направо се влюбих в тях и започнах да ги изучвам и практикувам. Научих се да се свързвам с тялото си и да изразявам емоциите си чрез движения. Оттам тръгна всичко и никога не съм спирала. Моите приятели ходеха на плаж, а аз си оставах в къщи, за да не пропусна тренировка.“
Като професионалист Меган Бридж мечтае да продължава да се развива, да преподава, а професията й да я отвежда на различни места по света.
„А другата ми голяма мечта е да живея сред природата и в близост до океана. Живея във Филаделфия и имаме малък двор. Обичам да градинарствам и правя първите си стъпки в тази насока, започнах да изучавам цветята.“
Снимки в публикацията: Теодора Симова

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..