Проф. Марк Шанахан: Байдън прави пълно рестартиране на външната политика на САЩ

За разлика от Доналд Тръмп, сегашният американски президент Джо Байдън не отиде на първо посещение в чужбина в Саудитска Арабия, а почете най-близките си европейски съюзници. Срещата на лидерите от Г-7 е идеална възможност за Джо Байдън да отправи посланията на новата американска администрация. Визитата на Острова, разбира се, бе очаквана с особено внимание, заради бъдещето на американско-британските отношения. Какво научихме дотук от изявите на Джо Байдън? Темата коментира в предаването "Събота 150" проф. Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в Университета в Рединг, специалист по американска политика и автор на книги за американски президенти:

Професор Шанахан, преди да се спрем по-подробно на най-наболелия в Обединеното кралство въпрос, свързан с американската политика, а именно запазването на „специалните британско-американски отношения“, имам един по-глобален въпрос.  От какво значение бе направената гръмка декларация от Джо Байдън при кацането му на Острова, че „Съединените щати се завръщат!“. Какво означава това на дело?

"Това е пълно рестартиране на американската външна политика. По времето на Тръмп, от януари 2017 и през последвалите 4 години, наблюдавахме много по-изолационистка политика на Америка. Цялата идея на Тръмп „Америка на първо място“ бе в ущърб на многонационалните споразумения, които запазиха функционирането на международните отношения до голяма степен след края на Втората световна война. За отбелязване е, че когато Байдън и Джонсън седнаха заедно те потвърдиха „Атлантическата харта“. Това е споразумение за запазването на света свободен, да функционира заедно, да се изпарят тревогите и страховете.

Това не можеше да се случи при Тръмп. За него всичко бе като някаква игра, която Америка трябва да спечели за сметка на останалите държави. Завръщането на Америка, според Байдън, означава Съединените щати да работят като партньор - не с всички нации, разбира се, защото Китай и Русия са предизвикателства, но да работи с нациите, които вярват в демокрацията, които вярват в трансграничното сътрудничеството".

Споменахте вече Русия. Знаем, че европейската обиколка на Байдън завърша в Женева със среща с Путин. Какво очаквате?

"Ще бъде много интересно, защото, ако отново се върнем към предишния американски президент, Путин определено го беше сложил в малкия си джоб. Все още не можем да кажем защо, но по някакъв начин Тръмп се чувстваше застрашен от Путин, без да заеме твърда позиция към него. Може би просто защото той наистина обича силни лидери, макар и Путин да е привидно силен.

Джо Байдън е много опитен международен политик. Преди време той нарече Путин „убиец“. Байдън не харесва режима на Путин, не харесва изобщо този култ към личността, който съществува в Русия. Той със сигурност не е за  руския експанзионизъм, независимо дали става дума за Крим, Източна Украйна или Чечня, или пък за използването на киберпространството от Путин за рушенето на демократичните процеси на Запад чрез вмешателство в избори или бизнеса.

Макар и Джо Байдън да е много спокоен и да изглежда благ като характер, Путин ще открие, че срещу него седи един доста неудобен съперник, който няма да позволи на Русия да проявява каквито и да е агресивни намерения към Запада. И може би за разлика от други лидери в Германия или другаде в Европа, Байдън и Америка на Байдън нямат нужда от ресурсите на Русия. Русия е изключително богата на нефт и газ, но същото важи и за Америка. Мисля, че макар и двамата да се опитат да намерят начин да си сътрудничат, Байдън ще се опълчи на естествената агресивност на Путин много повече от предшествениците му".

За Обединеното кралство, разбира се, най-важни са „специалните отношения“ с Америка. Имаше много напрежение преди срещата на Байдън и Джонсън в навечерието на срещата на Г-7, но тя премина доста добре. Джонсън дори заяви, че нямат различия по Протокола за Северна Ирландия, макар че Байдън не каза нещо по-специално по въпроса. Знаем, че Байдън се гордее с ирландските си корени. Докъде е готов да стигне американският президент за запазването на мира в провинцията?

"Северноирландският мирен процес определено е от голямо значение за Байдън, който е заклет ирландски католик, въпреки че другата половина от семейството му е с английски корени. Той даде много ясно да се разбере на Джонсън, че няма да подкрепи нещо, което може да изложи на опасност мира на остров Ирландия. Байдън вероятно все още не обръща толкова задълбочено внимание на новите споразумения, като Протокола за Северна Ирландия, който е доста по-различен от споразумението, постигнато по времето на Клинтън през 90-те години, когато ЕС не бе толкова ангажиран, въпреки че в Брюксел твърдят, че са играли важна роля. Байдън ще бъде извънредно чувствителен по въпроса да не се допусне възникване на твърди граници на остров Ирландия.

Борис Джонсън не иска да ограничи търговията между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство. Но в момента търговията е ограничена, защото Северна Ирландия остава в общия пазар на ЕС и има търговска граница в Ирландско море. Единственият начин това да се промени е като се появи граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, а това директно застрашава мирното споразумение. По отношение на специалните отношения, те винаги са се развивали асиметрично".

Да, нека да хвърлим поглед в историята...

"От дните на Чърчил, от времето на Втората световна война Америка винаги е била движещата сила в тези отношения. Това са отношения, изградени върху обща история и език, но не забравяйте, че отношенията между Обединеното кралство и Съединените щати бяха изковани във война. Това започва с войната за независимост, когато американците се отърсват от колониалния потисник, според техните виждания. През 18-ти век американците отхвърлят управлението на британската корона, когато плащат данъци на кралството, без обаче да имат представители в британския парламент. И така се стига до войната и възникването на републиката. Така че отношенията не започват по най-добрия начин. Но те стават близки от времето на Чърчил, чиято майка е американка. Това засяга сега и Борис Джонсън, който е роден в Америка. Той обича да  изтъква този факт. Борис Джонсън обаче не е Уинстън Чърчил.

Има много здрави отношения на военно ниво, на ниво сигурност и разузнаване. Има още какво да се желае в търговията и по отношение на Северна Ирландия. Борис Джонсън се бе сближил много с Доналд Тръмп и очакваше да бъде преизбран. Но се намеси пандемията, Тръмп не се справи и загуби изборите. Има много върху какво да се работи, но на това глобално ниво лидерите са прагматични. Те ще работят с наличните лидери срещу тях, и ще намерят начини за общуване. Но пак по темата за „специалните отношения“ - това е по-скоро ПиАр фраза, която е от по-голямо значение за британците, отколкото за американците. Рядко ще чуете този израз във Вашингтон".

Какви са шансовете за свободно търговско споразумение? Как кризата около Протокола за Северна Ирландия ще се отрази на хода на преговорите?

"Докато има криза около Протокола за Северна Ирландия не очаквайте споразумение за свободна търговия. В американския Конгрес и президентската администрация има много силно ирландско лоби. Джо Байдън даде ясно да се разбере, че е на страната на Ирландия, но това което всъщност прави е, че взема страната на ЕС, защото подкрепя международните закони и норми. Протоколът е нещо, което Обединеното кралство е подписало като част от споразумението за излизане от ЕС.

Британците не могат едностранно да нарушават споразумението и ако се опитат, шансовете да сключат сделка за свободна търговия със Съединените щати са нищожни. Между другото това споразумение няма да е подарък от президента, то не зависи от него. То трябва да бъде одобрено от Конгреса, а там ще се провали. Споразумението за свободна търговия не е сред приоритетите на Байдън и могат да минат години до постигането му".

На срещата на Г-7 се правят много щедри обещания за даряване на ваксини на по-бедните държави. Мислите ли, че пандемията все пак по някакъв начина промени мисленето световните лидери?

"Мисля, че повече от всякога, сега те си дават сметка, особено по време на пандемията, че проблемът няма да бъде решен, докато не бъде намерено решение за всички. Около 80 процента от световното богатство е в ръцете на по-малко от 20 процента от страните по света. А Г-7 несъмнено е най-големият играч. Членките на Г-7 плюс ЕС като цяло са страните и организациите, които могат да променят нещата. Има обаче голяма разлика между положителните послания, които без съмнение ще излязат в края на тази среща, и конкретните действия.

Това ще означава не даване на милиони, а на милиарди дози ваксини на държавите на юг от Сахара, на части от Азия, на Южна Америка, на всички онези страни, които не разполагат с икономическите средства да се справят сами. От участниците на срещата в Корнуол се иска колективно усилие не само да изпратят ваксините, а да създават вериги за снабдяване, за разпределение, за тестване и проследяване, за да са сигурни в крайния резултат. Това е огромно предизвикателство, вероятно от мащаби, каквито не сме виждали от плана Маршал след края на Втората световна война".

Професор Шанахан, вие сте експерт по американски президенти. Разбира се, още е рано да знаем какво наследство ще остави след себе си Джо Байдън, но каква е вашата преценка за него? Откривате ли прилики с някой от предишните обитатели на Белия дом?

"Мисля, че критиците му биха казали, че той е просто Обама номер две, а това означава някой, който проявява загриженост и ентусиазъм, но не изпълнява обещанията си. Неговите привърженици го смятат за завършена личност и радикал като Франклин Делано Рузвелт. Вероятно Байдън е някъде по средата. Той започна с програма за възстановяване на американската икономика и ваксиниране на населението, което бе много по-радикално като намеса в политиката, отколкото мнозина очакваха. Предстои да видим каква енергия има за предстоящите битки. Той е изправен пред хиперфанатична опозиция в американския Конгрес.

От ключово значение са междинните избори следващата година. Ако демократите запазят позициите си в Камарата на представителите и дори увеличат местата си в Сената, ще станем свидетели на радикално президентство на Байдън. Но ако републиканците укрепят позициите си като поемат контрола върху Камарата на представителите или Сената, тогава ще настъпи парализа и ще има много малко законодателни промени в Америка. Тогава големите цели и надежди за „освобождаването на света от тревогите и страховете“ ще останат само празни приказки. Така че е рано да говорим за наследство. Обнадеждаващ старт на Байдън, но с предстоящи тежки битки".

Интервюто на Веселин Паунов с проф. Марк Шанахан в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.