Пробойни в трансплантациите - една лична история

Оля Стефанова, чиято сестра е била потърпевша, споделя случай от 2007 година, в който е замесено името на бившия маркетинг мениджър на Университетска болница „Лозенец“ Мишел Леви, който неотдавна огласи публично болнични практики на трансплантации в разрез със закона. Замесено е и името на неговия баща д-р Марсел Леви.

През 2004 г. сестрата на Оля Стефанова – Наталия, е диагностицирана с лимфом.

„Приемахме документите на лицата. Изпращахме ги към Израел и там казваха дали могат да извършват трансплантациите или не могат“, уточнява Марсел Леви пред БНР. По това време той работел в международен онкологичен център, който се помещавал в болница „Царица Йоанна“ в София.  

„С финанси аз не съм се занимавал. Аз съм се занимавал единствено с медицинската дейност.“

Жената била насочена към израелска клиника с помощта на посредническата фирма на сина на Марсел Леви - Мишел.

„2007 г. тя се свърза тук с Марсел Леви, работеше в онкологичен център и даваше големи обещания за трансплантация на стволови клетки в Израел. Направихме изследване за съвместимост, оказа се, че имаме над 50% съвместимост и трябва да заминем за там двете. Сумата беше много голяма. Ние събрахме около половината тогава, с кредити, разбира се, и заминахме“, спомня си Оля Стефанова.

Синът на Марсел Леви – Мишел, твърди, че в Йерусалим пациентката е правила „само изследвания, нищо повече“ и не е пожелала да се извърши трансплантацията там, а е отишла в Хайфа. Версията на роднините на пациентката е друга – в Йерусалим било невъзможно да се извърши точно този вид трансплантация, затова се насочили към друга клиника. 

„И там какво са правили, какво не са правили – това вече не мога да кажа“, отбелязва Мишел Леви.

Проблемът според Оля Стефанова са невърнати пари, останали след процедурите в Израел във фирмата-посредник.  

Мишел Леви посочва, че ако е имало някакви останали средства, те са били преведени на лечебното заведение в Хайфа и няма такива в посредническата фирма. „Това е някаква клевета или опит да бъда оклеветен“, изтъква той.

Оля Стефанова настоява, че от преведената сума от 45 хиляди долара има остатък, който не е бил върнат от Мишел Леви.

„Всичките пари се превеждаха на фирмата на Мишел Леви за лечение. Защо лично на тях, а не в болницата – отговорът беше, че такива били законите в Израел.“

Фирмата е закрита през 2009 година и вече 12 години не съществува, пояснява Мишел Леви, който се учудва как „с 12-годишна давност някой може да се обажда и да твърди каквото и да било“.

Оля Стефанова разказва още, че след смъртта на сестра й с помощта на българка, адвокат в Израел семейството завежда дело, което приключва 3 години по-късно.

„В един момент тя ни каза, че той е осъден, но няма как да изплати тези пари, тъй като няма никаква собственост.“

Мишел Леви отрича да е бил съден. Той открива връзка между сигнала срещу него и данните за незаконни трансплантации в Университетска болница „Лозенец“ в София, които той изнесе преди дни.

„Прозирам опит за оклеветяване или опит за опетняване на името.“

„Не търсим парите. Явно е, че няма да ги получим. Това е схемата, по която тези хора живеят. Единственото, което искам, е този човек да бъде разобличен и хората около него, които му помагат в това пъклено дело – да помогнем и на други хора да не попадат в този капан, в който ние попаднахме и не можахме да се измъкнем“, коментира в заключение Оля Стефанова.

Чуйте позициите на двете страни в звуковия файл.