Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Urbex - красотата на застиналото време

Ивайло Дончев: Закачиш ли се на кукичката на това хоби, ставаш изобретателен в намирането на обекти

Необичайни пътувания и забранени атракции - така може да се обобщи хобито на Ивайло Дончев, пътешественик-единак, фотограф с афинитет към по-непопулярни места, един от urbex-ентусиастите у нас.

Urbex идва от urban exploration – изследване на градската среда.

Кое го кара да се впуска в тези донякъде мрачни пътешествия и да се взира в запустели, изоставени и самотни индустриални, жилищни и други пространства и конструкции, създадени от човека, а след това напуснати от него? Къде е тръпката?

„Това си е химия в мозъка. Не се различава кой знае колко от който и да е екстремен спорт. Да не бъдеш хванат най-вече. Да се измъкнеш жив и здрав“, казва Ивайло Дончев в предаването „Изотопия“.

Но… не само. В геометрията на изследователите влизат и действащи обекти, уточнява той и дава пример с тунели на метрото или изкачване на небостъргачи.

Реакциите на охраната варират от любезна покана да напуснеш мястото до викане на полиция.

Снимка: БНРМотивацията е в приключението, в това да не бъдеш забелязан, подчертава той.

„На следващо място – чисто естетическото възнаграждение, което получавам, бидейки там. Аз, както доста от феновете на урбекса, харесвам постапокалиптичната естетика.“

Последният обект на Ивайло е изоставено летище. „Доста окаяно. Съвсем изкъртено е. Няма някакви чудеса вътре като влезеш.“

Едно типично урбекс убежище са например изоставените панелки, които били предвидени за бъдещите работници в АЕЦ „Белене“.

От определен ъгъл могат да изглеждат като Припят. Обрасло е. Трябва да се внимава за всякакви потенциални срещи с влечуги. Има дървета, които се качват до трети-четвърти етаж на сградите, влизат почти в тях. Зловещо? Зависи човек от какво се плаши. На мен някои неща в града са ми доста по-зловещи от това понякога.“

В някакъв смисъл животът си е тръгнал от местата, из които Ивайло Дончев странства, но пък в друг смисъл – природата настъпва там с различни свои форми: растителни и животински.

Колкото повече човек започне да се закача на кукичката на това хоби, толкова по-изобретателен започва да става в намирането на обекти, извън ровенето в Google, твърди Ивайло Дончев.

„Например, пътувайки с влак, гледайки околностите, вижда - ха, тук има изоставена фабрика. Я да си я сложа аз на картата! Или пита съмишленици.“

Те обаче невинаги са склонни да издават находките си и ревниво ги пазят кат освои открития.

Правилото на urbex е – „Без сувенири!“

„Да не се взема нищо и да не се оставя нищо. Това с оставянето един път го нарушихме с един приятел, като оставихме един компот на една 80-метрова кула.“

Друг път Ивайло Дончев си позволил да вземе „една табела, от тези социалистическите, с някакъв надпис“, но после го споходили угризения на съвестта и я върнал обратно.

Според Дончев „най-пипкавият въпрос“ в urbex-а е този за етиката.

„Нарушавайки неприкосновеността на нечия частна собственост, ако е частна, ти вече си пристъпил в полето на противоречивото от етична гледна точка.“

„Всъщност, аз съм правил урбекс преди да знам, че има такова хоби, още като дете“, спомня си Ивайло и добавя, че днес това явление придобива все повече популярност в глобален мащаб.

В годината на пандемията Ивайло се съсредоточил върху пустеещи места у нас – добра тактика за самоизолация и ограничаване на социалните контакти.

Той не определя себе си като много напреднал в урбекса. Харесва му, че някои ентусиасти като него, опитвайки се да покажат на света как са се скачили на някой кран или комин, го правят умно и подготвени, „а не от келешлък“.

Много неща можеш да научиш за себе си, докато си сам и това е подценявано в нашата култура, вярва Ивайло Дончев, според когото „ангажираме вниманието си с всевъзможни залъгалки.“

Дончев признава, че докато е погълнат от urbex-преживяването, изследва пределите на физическите си способности и доколко има куража да прави различни неща.

„А вече философски прозрения за Вселената, битието и кой съм аз, може би трябва да отделим нарочно предаване.“

За урбекс феномена няма място в Нидерландия – страна, в която всяка педя територия се използва, разказва ни още Ивайло Дончев.

„Там почти няма годни за урбекс обекти.“

„Аз се чувствам малко като лешояд, защото дебна момента, в който ще бъде изоставено нещо, за да „кацна“ върху него. Което е особено. Иначе напълно разбирам защо би могло да е тъжно, че е изоставено, че е резултат на нечие безхаберие“, споделя ентусиастът с вкус към странни места. 

През септември Ивайло Дончев ще покаже свои снимки от урбекс обекти, които е посетил и запечатил за биографията си като изследовател.

Нарича подготвяната изложба своя индулгенция за това, че влиза в чужда собственост неканен.

Замислил я е като благотворителна изложба за училището по изкуства в село Русаля, Великотърновско.


Повече за дебрите на урбекс маршрутите чуйте в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Ивайло Дончев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Клетки върху чип? Да, възможно е!

" Пошегувах се с майка ми след операцията. Първото нещо, което направих, след като се събудих. Исках да знае, че не съм се променил, така че, когато влезе при мен и ми каза: "Здравей, как си, как се чувстваш?", я погледнах и я попитах: "А ти коя си?". Въобще не беше щастлива! Гледаше към лекарите с изражението: "Моля ви се някой да обясни..

публикувано на 13.06.24 в 18:18

Античният фестивал "Орел на Дунава" - разходка по линията на времето

Как са живели хората в античността, какви дрехи са носили, каква е била храната им и всичко свързано с бита? Най-старият фестивал на античното наследство на Балканите - "Орел на Дунава" , дава възможност за разходка в историята. Общините Гулянци и Долна Митрополия обединяват усилия за популяризирането на региона. Тазгодишното, 18-о..

публикувано на 13.06.24 в 07:08

Поколението Z вижда перспективи за развитие в България

Близо 12 000 души са напуснали страната ни през 2023 г., сочат данни на НСИ. От тях 2000 са младежи на възраст между 15 и 24 години , като значително по-голям дял имат момчетата. Същевременно броят на завърналите се български граждани през миналата година е с 5000 души по-висок от броя на заминалите . От общо 17 000 завърнали се българи -..

публикувано на 11.06.24 в 11:35

От сърцето на Родопите: Политиците се изложиха!

Родопският столетник Димитър Кавгазов живее в село Славейно. На 27 септември той ще навърши 100 години, но смята да поживее още. Кръгъл сирак, Димитър някога е бил горски, гледал е овце и крави.  Видял е всичко – и лошо, и хубаво . Въпреки преклонната си възраст, той се отнася отговорно към гласуването – "ръководителите да се сетят, че..

публикувано на 09.06.24 в 10:52

Елена е занемарен град, умира - балканджиите жалят съдбата на града, песимисти са за изборите

Обезлюдяване, проблеми с водоснабдяването на селата, липса на обществен транспорт, закрита железопътна гара, ограничени възможности за здравеопазване. Кой ще реши тези проблеми за малко над 7800 избиратели във възрожденската община Елена – отговорите се очаква да станат ясни на изборите днес, когато в Четвърти многомандатен избирателен район..

публикувано на 09.06.24 в 09:12

Младежи от Монтана гласуват за първи път, искат да останат в България

Трябва да управляват партии, които дават възможност на младото поколение да се развива , казва пред БНР Преслав Джоков от Математическата гимназия в Монтана. Той се занимава с народни танци и възнамерява да продължи с хореография, за да запази традициите и фолклора  за поколенията. Баба му, Олга Иванова, 40 години работила като фелдшер,..

публикувано на 09.06.24 в 08:04

"Едни слепци гласуват за други слепци." Помагат ли изборите да прогледнем?

Днес, на традиционната неделна литургия, православната църква ще припомни на вярващите евангелското четиво, което разказва как Христос изцелил един сляпороден човек. През очите на библейския разказ, как се виждат предстоящите избори "2 в 1"? - отговорите следват в звуковата картина от репортажа на нашата кореспондентка във Враца Ива Антонова...

публикувано на 09.06.24 в 07:52