Втори национален събор на староселци се проведе в Силистренско

Акцент на фестивала бе пресъздаването на традиционна българска сватба с реални младоженци.

Пет са селата у нас с името Старо село. Има и още няколко, които са с близки имена като Старосел, Староселище и Староселци.

Пет са открити и в чужбина, но в празника се включиха само румънските староселци.

Друга връзка между нашите и чуждите села, освен името няма, поясни Цветанка Николова от Сдружението организатор и домакин в Старо село, Тутраканско.

Но пък имат мото, което ги обединява - че корените на староселеца са по-силни от крилете му.

"След първия събор на Староселци, който беше изключително успешен преди две години, се оказа, че има много идеи къде може да се надгражда това мероприятие като вече в организирането се включва не само нашето Старо село като домакин, а и старите села, които бяха на първото издание на събора, също помагаха в организацията. За тазгодишното издание на събора идеята за надграждане беше да  поканим стари села от чужбина.  Успяхме да се свържем със Сърбия, Молдова, Гърция и Румъния. Но поради изключително сложната обстановка с Covid-19 пандемията не само в България, но и в чужбина на чужденците им се оскъпяваше с 90 евро за PCR", каза БНР Николова.

Червеният воал за булките остава в сила у нас до началото на 20 век, разказа етнологът от Силистра Йордан Касабов.

"В Старо село има едно рогато забраждане. Жените ги забраждат с рога, което означава, че младата мома, булка, когато стане млада, когато мине през венчило, ѝ слагат забраждане рога. Така е прието, роднините да знаят, че тя вече не е свободна, да не я закачат".

Вълнение и радост, страх и притеснение бушуваха в младоженците Мартин и Габриела.

Те са заедно отдавна  - първо люлка, после булка, така са станали нещата при тях. Но пък се обичаме и се познаваме, казват те.

И не е случайно, че избират църковен брак - да се врекат във вярност пред очите на Бога и пред отец Михаил от тутраканското село Шуменци, е ритуал, който за тях носи в себе си много повече сила и символика от всичко друго.

"Съчетаваме работите - полезното с приятното и така колкото повече хора, по-весело", каза Мартин.

"Вълнението е голямо и все пак нещо различно, старо, да пресъздадем и самата традиция и да се видим в по-различни дрехи", допълни Габриела.

Не липсваха и любопитните моменти  - за всички участници и гости на събора беше приготвена вкусна храна от майстори-готвачи от Старо село, Троян. В специални казани на огън къкреше телешка яхния.

А празникът показа, че българинът има нужда да се завърне към традициите и корените си, защото те са тези, които ще му помогнат да се изправи на крака в трудните моменти.

Събор на староселци ще има и в следващите години, като вече заявка са дали и други от селата да бъдат домакини.