С изпълнения на детския танцов ансамбъл „Кацандонис“ от Карлово и на "101 каба гайди" беше сложено началото на националния събор на овцевъдите:
„Константин Анастасов съм, традициите ги пазим като спазваме всичко, да танцуваме добре, да няма грешки и да печелим всяка година“.
За първи път на събора на овцевъдите е обособена етно зона „Чифликъ“, където се пресъздава селският двор от миналия век. Българските традиции пазят и показват Хотнишките баби:
„Поддържаме ги, стараем се да ги поддържаме. Трудно е, младите много не им допада“.
„Чепкаме, предем, месим, всичко можем. И овце има в нашето село, има от къде да се вземе вълна“.
„Ей този дух, който го има българинът, душата, сърцето да има нещо вътре, не идва ли от вътре, нищо не става“.
Душата и сърцето си дават бабите от Югозападна България, които представят характерни регионални ястия в кулинарната зона „В търсене на изгубения вкус“:
„Баба Дешка от Разложко съм. Представяме най-вкусните и най-обичаните ястия - пататници, клинове, баници, чевермета. Много често казвам - ние сме пазители, но, ако няма ценители, няма как да се случват нещата. България ще я бъде, няма да се затрием. Ние като народ сме кощав (костелив) народ и ще ни бъде“.
От 25 години Мина Варджиева се занимава с животновъдство и производство на сирене и кашкавал по старинни рецепти. На събора майсторката демонстрира как се произвежда парен кашкавал от овче мляко:
„За да стане това нещо, се изисква съчетание на мляко, което както някога е било, пасищно животновъдство и на умения и знания, които се загубват с хората. Имат желание младите да се учат, но тези умения се създават в ранна детска възраст, да разбираш животните, да познаваш животновъдството, да познаваш самото мляко. Ще направим един ръчен кашкавал от овче мляко. От 6 литра мляко се получава един килограм кашкавал. Кашкавалът трябва да зрее минимум 60 дни, да формира вкус и аромат. Тежка технология е ръчният кашкавал, всичко се прави на ръка, от вкарването на млякото до месенето на ръка“.
До майсторката на парен кашкавал е всепризнатият родопски майстор на сирене Салих Паша от смолянското село Бориково, запазил вековната традиция на производството на бито сирене, но споделя, че на душата му е болно, заради обезлюдяването на селата:
„Нещата как да се случват, те изгониха хората от селата, няма кой, нямаш пазар за продукцията и отиваш „на кино“. Иначе това е традиция, която векове наред са я спазвали нашите предци. Преди се е правило в Балкана, до овцете, не тука на събора. Където са овцете, там е и мандрата. Задължително трябва да има вода. Доиш и директно започваш да работиш. Мяховото сирене специално няма термична обработка и не се използва химия. Тук е вълнен парцал и коприва. С копривата се мият съдовете, тя обира мазнината и край. Аз правя брънза и бито сирене. На битото сирене ми викат мяхово“.
На фермерския пазар на събора производители на сирене и кашкавал от малки мандри предлагат продукцията си, която е на цени от 15 до над 30 лева за килограм. Йордан Димитров от град Твърдица е затворил преди няколко години цикъла и към стадото, което отглежда от 15 години, е направил мини мандра, в която преработва млякото от неговите близо 400 овце:
„Пазарът е малко труден, защото самата продукция е по-скъпа. Има много по-евтини сирена и кашкавали, продукти, които не са от мляко и имитациите, големите мандри, които работят и със сухи млека и с палмови масла. Цената там е по-ниска. Ние сме бутиково производство. Произвеждаме по един-два тона сирене на година, няма как да го продадем на по-ниска цена“.
А какво е стадо без хлопки. Майстор Пейо Стефанов от Панагюрище предлага чановете си на овцевъдите:
„Преди години се беше загубило животновъдството, но сега с тези събори и субсидии се развива животновъдството. Чановете се отливат и в зависимост от големината звънят различно. Те са с цел да се намери стадото в гората и да гони дивите животни“.
Както всяка година и сега на Националния събор на овцевъдите най-атрактивни бяха състезанията по ръчно доене и стрижба на овцете. Над 2000 бяха участниците в надпяванията, а повече от 50 фолклорни формации участваха в надиграването.
Съборът се организира от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация със съдействието на Министерството на земеделието, горите и храните и подкрепата на общините Лясковец, Горна Оряховица и Велико Търново.
Българското национално радио бе медиен партньор на събора.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Българо-холандският художник Валентин Бакърджиев представя изложба “Тесеракт – небесна геометрия“ . Пред БНР Валентин Бакърджиев обясни какво е тесеракт : "Квадратът е две деменции, кубът е третата деменция, а де факто тесерактът е изследване на четвъртото пространство и в митологията тесерактът е много интересен обект, както и филмите..
"Кръговрат на познанието" е най-новата инициатива на фондация Visionary, която цели да създаде съвременна и вдъхновяваща среда на живот в Студентски град. " Още на 12 септември, този петък, от 18.30 часа ще направим една своеобразна среща с художниците, в която ще могат да се запознаят с художника на първия стенопис от "Кръговрат на..
Павлина Цонева , майка на първокласничка, за която няма място в училището, в което е районирано детето, разказа пред БНР казуса с нейната дъщеря, която е бъдеща първокласничка: "Всичко е в системата за прием за детски градини и училища. Там, когато има достатъчно места, децата от първа група, което е въпросното райониране, влизат автоматично...
Профилактиката и лечението на остеопороза у нас остават тревожно подценени, а заболяването е третото по социална значимост в света – след сърдечно-съдовите и онкозаболяванията. Това разказа в интервю за Хоризонт д-р Владислав Андонов, ортопед и гръбначен хирург в университетската специализирана ортопедична болница в столичния квартал Горна баня...
От Балчик ви срещаме със забележителен човек, с когото да водиш разговор е като да вдишваш дълбоко планинския въздух или пък да се носиш свободно по повърхността на водата. Това е Стефан Цанев, дни след като писателят, поет и драматург навърши своите 89 години. Стиховете му са преведени на всички езици, постановките му са представяни на сцената на..
Мирослав Михайлов е млад предприемач . Работи в сферата на туризма и пише докторантура по регионално развитие в Университета за национално и световно стопанство в София. Как започна да развиваш бизнес в Северна Гърция. Каква е твоята връзка с южната ни съседка? "Калиспера, много благодаря за поканата и за това предизвикателство...
Повече бебета се родиха от началото на годината в столичната АГ болница „Шейново“, в сравнение с миналата година. Столичната община е отпуснала средства за нова апаратура на болницата. Купени са две операционни маси от висок клас, удобни за работа на лекарите и за пациентите, разказа директорът д-р Румен Велев. Изцяло променят начина на водене..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
По модернизирания подход към кохезионната политика се дава възможност да бъдат пренасочвани средства по нови програми , примерно за изграждане на..