Симона Дяконеску е хореограф и филмов творец, работи в Букурещ, Румъния. Основател е и директор на "Tangas Collectiv" и на "Букурещ денс фестивал" към Националния танцов център в столицата на северната ни съседка. Тя създава хореографията на „Танцови маниаци“:
"Да, това е, което се случва с „Танцовите маниаци“ през 1580 година в Страсбург, и това е и темата на моя пърформанс - хората са танцували насила, което ще рече, че те въобще не са искали да танцуват. Започнало е от едно лице - жена на име г-жа София. В продължение на два месеца стотици хора са танцували неконтролируемо по площада. Този начин на танцуване днес бихме нарекли рейв или импровизирано танцуване. Считало се е за мания и явлението е било етикетирано като танцова епидемия или танцова пандемия. Хората били като заразени, невиждащи и нечуващи, но те виждали и чували останалите и музиката на тъпаните. Това е темата. Възможно е танцуването да е предизвикано от вид гъби (мораво рогче - бел. ред.). Но на практика вероятно танцуването е било провокирано и от суровите условия, в които са живели тогава, конфликтът, който са имали с духовенството, с властите, бедността, болестите. Това е и темата на „Танцови маниаци" днес. Когато за пръв път предложих проекта на Националния танцов център беше в края на 2019-а, условията не бяха пандемични, но когато на практика започнах работата по проекта, вече имаше пандемия", каза за БНР Симона Дяконеску.
Връзката, която открих, докато работих върху сценария на шоуто, беше по-скоро свързана с начина, по който действаха властите, за да се справят със ситуацията, защото те бяха поразени от непозната дотогава ситуация.
"Взетите отначало мерки не бяха ефективни - те доведоха до по-широкото разпространение на епидемията, вместо до ограничаването й. Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население. Понякога действията им не са съгласувани, когато се занимават с правила и регулации. Друго нещо е, че нито един от маниаците от онази епоха не е попитан защо всъщност танцува. Мисля, че дори и днес сме склонни да разказваме истории от гледната точка на наблюдателя, имаме толкова много мнения относно толкова много неща, които не познаваме перфектно. И това е което се е случвало, въпреки че са отминали 500 или 600 години. Междувременно човечеството не се е променило толкова много".
Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Дяконеску.
Ана Пападима също е от Националния танцов център. Тя координира програмата, по която е създадена хореографията на Симона „Танцови маниаци", а също и на Вили Прагър „По-малко може да е повече, но понякога по-малкото е нищо“ и ръководи и още седем други проекта.
"От това, което говорихме с домакините ни, изглежда, че ситуацията на танцовото изкуство в Румъния е подобна на случващото се тук в София. Има общност от творци, които произвеждат, борят се, но има много малко пространства и възможности за финансиране. Така че, трябва да се полагат усилия не само за създаването на шоута, но и да се бориш, за да бъдат представени пред публика. И особено сега ние от Центъра се опитваме да работим само с независими артисти и се стремим да им предложим тази възможност да работят, както и да се представят пред публика. Освен това, осигуряваме подкрепа за подготовка на артисти и в момента очакваме артисти от България да гостуват в Румъния, за да представят свои пърформанси, хореографии".
Ана Пападима планира да направи втора част на „Танцови маниаци", който ще бъде насочен към така наречената "танцова епидемия" в Мадагаскар през 1863 година.
"Да, това е темата на моето изследване - че тези "танцови епидемии" се появяват по време на кризи. Защото в Страсбург се появява, след като черната чума покосява града, когато са били в най-лошо финансово състояние. А в Мадагаскар се случва по времето на крал Радама II, наследил майка си Ранавалона I. Той е бил, който премахва правилата, предприети от майка му с цел да предотврати френското влияние в страната. Така че, той е бил прогресист от гледна точка на Запада, но от гледна точка на населението не е бил владетел, който да запази остров Мадагаскар от европейското влияние. Тази "епидемия" - всъщност не знам дали може да бъде наречена епидемия - се появява в посочените условия на обществено-политическа криза. Същевременно това е свързано с ритуали, които са били извършвани по онова време на Мадагаскар, свързани с танца - защото хората са искали да бъдат обединени с предците си, за да може по някакъв начин те да чуват проблемите. Аз съм в началото на изследването на този проект. Надявам се през първата половина на следващата година да успея да подготвя това шоу".
Повече може да чуете в звуковия файл.
Българският филм "Денят, в който тя ще се роди" е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча , Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
Концерти, театър, кино, пленери и още, и още в 15-ото издание на "Арт Емона" от 14-и до 27-и август. Васко Кръпката, Стефан Вълдобрев, Стоян Янкулов-Стунджи и Веселин Веселинов-Еко са сред очакваните изпълнители в село Емона. "От началото на лятото правим една дълга маса на площада на Емона и това се оказа много добра идея, която заимствахме..
Трудно е да си зададем въпроса „Помните ли Стойка Миланова?“, защото тя ни напусна преди по-малко от година - на 29 септември 2024-а. А можеше сега да закръгли своите 80 години на 5 август. Стойка Миланова е артист и педагог с впечатляваща биография и принос към музикалната ни култура. Потомствен музикант - дъщеря на легендарния цигулков педагог..
Летният музикален сезон е в разгара си. След поредицата великолепни спектакли на Софийската опера на мюзикъла “Клетниците“ от Клод-Мишел Шьонберг на лятната сцена пред катедралния храм “Св. Александър Невски“, тази седмица беше официалното закриване на фестивала “Опера на площада“ с изпълнение на Девета симфония на Бетовен. Това беше едно от..
В деветото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Специален гост: големият български оперетен артист и режисьор Александър Мутафчийски 21.10-22.00 ч.: - Музикални желания на слушатели - Музикална загадка с награди Приятно слушане!..
"Лятна академия за деца и ученици, организирана от Националната художествен академия и Фондация "Св. Пимен Зографски" ще се проведе през месец август в София, каза за БНР Мария Ландова – автор и ръководител на проекта. Лятната академия за деца и ученици при НХА е дългосрочен образователен проект на Националната художествена академия, организирана от..
От 22-ри до 24-ти август в Трявна ще се проведе фестивалът FUN Навън. Предлага се за всеки по нещо, разказа пред БНР организаторът Маргарита Симеонова. "Да се срещнем с приятели - на открито и със забавления. Имаме много дейности и за деца, и за възрастни". Това е седмо издание на фестивала, посочи тя в предаването "Преди..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Ще успее ли Столичната община да придобие амфитеатър, който се намира върху парцел от списъка с държавни имоти с отпаднало предназначение,..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..