Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Стойчев: Висшето образование има широка мисия, не е само обслужващо пазара на труда

Улавя ли националната карта на висшето образование дисбалансите в него

Даниел Парушев: Университетите не са чак толкова много, направленията са много

Снимка: БГНЕС

До 17 юли ще продължи обществено обсъждане на проекта за национална карта на висшето образованиe в България. Проектът е разработен от МОН и касае периода 2021-2030 година.

Документът оценява профилната и териториалната структура на висшето образование и до каква степен той в момента съответства на търсенето на кандидат-студентите и потребностите на пазара на труда.

Картата установява серия от дисбаланси, коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ и член на екипа, работил по документа.

Две от трите най-масови направления у нас са Икономика и Администрация и управление - за тях има свръхпредлагане на възможности за обучение, посочи Стойчев.

Около половината от местата в тези две направления остават незаети.“

От друга страна в северозападния регион на страната нито един ВУЗ не предлага подобно обучение, констатират експертите.

Местата в българските висши училища са два пъти повече от реалния брой на студентите, подчерта Георги Стойчев в предаването „Хоризонт до обед“.  

Снимка: Медицински Университет - СофияСпециалностите Медицина, Фармация, Стоматология, Информатика и компютърни науки, Архитектура са силно търсени от младите хора и реализацията при тях след завършване е оптимална, коментира Георги Стойчев.

В друга група попадат направленията, за които има голямо търсене от страна на работодателите, но слаб интерес от страна на кандидат-студентите. Типичен пример е математиката. 80 на сто от обявените места за математическите специалности остават незаети, запълват се едва 20%, изтъкна експертът.

Картата ще има препоръчителен характер, но може да служи като важен ориентир, обобщи Стойчев.

Снимка: Pixabay

Висшето образование не може да бъде сведено само до обслужваща сфера на пазара на труда, неговата мисия е по-широка, заяви още Георги Стойчев. Като пример той посочи специалности, свързани с изкуства или хуманитарни специалности, които са с по-слаба последваща реализация, но интересът към тях е засилен.

Университетите не са чак толкова много, колкото всички обичат да казват – че 52 университета са много, отбеляза Даниел Парушев от Националното представителство на Студентските съвети. Утре съветите се събират, за да направят свои дебати по академичната карта.

Според Парушев направленията, в които студентите се обучават, са изключително много и трябва да са насочени към по-малко университети.

От така разписана национална карта следва, че много преподаватели ще трябва да се преориентират, акцентира върху друг проблем Даниел Парушев.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Алесандро Джованини

Алесандро Джованини от ЕЦБ: Цифровото евро няма да отнема права на гражданите

Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на директора за цифровото евро към Европейската централна банка . Още за проекта за цифровото евро и каква е истината за редица фалшиви твърдения, които се разпространяват за него в социалните мрежи,..

публикувано на 25.07.25 в 06:50

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52