Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Опасения около Делта варианта на коронавируса и ново напрежение между Русия и Запада - основни акценти от седмицата

Протест в Лондон срещу отлагане на облекчаването на противоепидемичните мерки заради Делта варианта на Covid-19, 21 юни 2021 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Световната здравна организация обяви, че Делта вариантът на коронавируса вече е установен в близо половината страни в света. Той предизвиква особена тревога, защото е по-заразен и бързо се разпространява, което дава повод на много държави отново да са нащрек. Израел например обяви, че връща изискването за носени на маски на закрито, въпреки че еврейската държава е лидер по брой ваксинирани хора. Една трета от пълнолетните граждани на ЕС вече са изцяло ваксинирани срещу Ковид. Стана известно обаче за проблем със снабдяването на по-бедните страни с ваксини. По схемата за споделяне „Ковакс“, на 131 страни досега са доставени само 90 милиона дози. Така въпросните държави не могат да продължат ваксинационните си програми.

Напрежението между Русия и Запада намери тази седмица нова проява край бреговете на Крим. Москва обяви, че британски кораб-разрушител е навлязъл на три километра в нейни води в Черно море, поради което към него са произведени предупредителни изстрели от кораб на руската брегова охрана. След това, като предупреждение, от самолет са хвърлени няколко бомби по посоката на движение на британския кораб. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков става дума за съзнателна провокация от британска страна. Твърденията на Русия бяха отхвърлени от Великобритания. Лондон заяви, че неговият боен кораб е извършвал рутинен преход от Одеса до бреговете на Грузия в Черно море. Тогава е навлязъл в международно признат коридор покрай полуостров Крим, който Лондон не приема за руски териториални води, тъй като не признава Крим за руска територия.

Плавателният съд „Дифендър“ (Defender)/ЕПА/БГНЕС

Тази седмица ЕС удължи с още една година своите санкции срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

27-те възложиха на Европейската комисия да проучи възможностите и за допълнителни икономически санкции, като отбелязаха нуждата да дават твърд и съгласуван отговор на всяко злоумишлено действие от руска страна. В същото време. В същото време ЕС остава открит за сътрудничество с Москва по въпроси от взаимен интерес като обстановката в Либия и Сирия и ядреното споразумение с Иран. Германският канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон дори лансираха идеята да бъде организирана и среща на европейските лидери с руския президент Владимир Путин. Предложението на Меркел и Макрон обаче не срещна подкрепа в повечето останали членки на ЕС.

Колкото до Беларус, 27-те бяха единодушни в решението си да наложат строги икономически санкции на Минск заради случая, при който през март беларуските власти принудително приземиха самолет на „Райънер“, летящ от Атина за Вилнюс и беше арестуван намиращият се на борда журналист Роман Протасевич. Забранява се на Беларус да бъде продавано оборудване, което може да бъде използвано за следене в интернет или на телефонни разговори. Ще бъде ограничена търговията с петролни продукти, калиев карбонат и стоки, които се използват за производство на тютюневи изделия.

Както се очакваше, Република Северна Македония отново не получи зелена светлина да започне преговори за членство в ЕС, тъй като България запазва възраженията си. София потвърди официално пред останалите държави-членки, че на този етап остава „против“ начало на такива преговори, макар да подкрепя европейската перспектива на своята югозападна съседка. Скопие трябва да изпълнява поетите от нея ангажименти по Договора за приятелство и добросъседство. България е готова да търси взаимноприемливи решения по своите искания към Скопие по време на започващото от 1 юли словенско европредседателство.

Една от най-коментираните новини дойде от Испания.

Един от деветимата лидери на неуспешния опит за отцепване през 2017 г. на Каталуния Жозеп Рул (вдясно) е посрещнат след освобождаването му пред затвора в Барселона, 23 юни 2021 г.

Помилвани бяха девет от каталунските политици, които излежаваха присъди заради организирането на незаконния референдум за независимост на Каталуния през 2017 година. Тази амнистия беше предложена от премиера Педро Санчес и единодушно одобрена от правителството в Мадрид. Според Санчес това е необходимо, за да се постигне помирение на нацията. От своя страна регионалният премиер на Каталуния Пере Арагонес заяви, че помилванията на деветимата лидери на каталунските сепаратисти не са достатъчна стъпка от страна на испанското правителство.

Сред новините, които предизвикаха най-много международни реакции, беше и избирането на твърдолинейния Ебрахим Раиси за нов президент на Иран. Раиси е дългогодишен ръководител на съдебната власт и ученик на върховния духовен водач аятолах Али Хаменей. Той обещава „неспирна борба с бедността и корупцията“. Името му обаче се свързва с масови екзекуции на политически затворници през 80-те години. Той е в американския списък на висши служители, санкционирани за „съучастие в тежки нарушения на човешките права“.

Ебрахим Раиси

За избирането си Ебрахим Раиси веднага получи поздравления от Русия и Турция. САЩ реагираха предпазливо, като декларираха готовност да продължат индиректните преговори за евентуалното завръщане на Вашингтон към сделката за ядрената програма на Техеран. На този фон се открои реакцията на Израел, който не скри опасенията си от избирането на Ебрахим Раиси за президент на Иран. Еврейската държава го определи като „най-радикалният“, избиран някога, и призова световните сили, цитирам, „преди да се върнат към ядреното споразумение с Техеран да се събудят и да разберат с кого си имат работа“.

Обзора на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ГИТ напомня как трябва да се плаща работата по време на празниците

Работата по време на Коледните и Новогодишните празници се заплаща с минимум двойно увеличение, напомниха от Главната инспекция по труда. Ако трудът е и извънреден, се дължи допълнително 100% увеличение. От предстоящите празници официални са 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово и 01 януари – Нова година. За..

публикувано на 12.12.24 в 16:21

КНСБ иска да бъде приета национална заплата за издръжка

В България да бъде приета национална заплата за издръжка, която до 2027-а година да достигне поне 80 процента от минималната работната заплата за страната – за това настоя ръководството на КНСБ на организиран от синдиката международен форум по темата. Според дефиницията на Международната организация на труда заплатата за издръжка е нивото на..

публикувано на 12.12.24 в 16:12

Мнозинството от подкрепилите Брекзит биха приели свободно движение в замяна на достъп до единния пазар

Мнозинството от британците, които гласуваха за напускане на ЕС, сега биха приели връщане към свободното движение в замяна на достъп до единния пазар, според проучване в цяла Европа, което също установи реципрочно желание в държавите членки за по-тесни връзки с Обединеното кралство. Инвазията на Русия в Украйна и избирането на Доналд Тръмп за..

публикувано на 12.12.24 в 16:10

Жандармерия и полиция влязоха в сградата на Община Бойчиновци

Жандармерия и екипи на Националната полиция са влезли днес преди обед в сградата на Община Бойчиновци. Извършват се обиски. По първоначална информация операцията е на прокуратурата и антикорупционната комисия. Разследват се евентуални финансови злоупотреби. 

публикувано на 12.12.24 в 16:08
Президентът на КНСБ Пламен Димитров

Президентът на КНСБ предупреди, че ако няма бюджет, парите на държавата ще свършат на 19 януари 2025

Ако не бъде приет бюджет за 2025-а година, на 19-и януари догодина парите в държавата ще свършат и всички дейности, финансирани от бюджета, включително училища и болници, ще спрат да функционират - това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров: "Закон за бюджет трябва да има непременно за 2025-та година. Искам да попитам тези, които твърдят обратното,..

публикувано на 12.12.24 в 16:07

EЦБ намали трите основни лихвени процента

Очаквано Европейската централна банка намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента.  Според Франкфурт “процесът на дезинфлация протича според предвижданията”.  ”Общата инфлация ще бъде на средно равнище от 2,4% през 2024 г., 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. Повечето измерители на основната инфлация сочат, че..

публикувано на 12.12.24 в 15:38

Радостин Василев, МЕЧ: Няма да подкрепим кабинет "Борисов"

Приключиха консултациите на държавния глава с политическите формации в 51-вото Народно събрание. Последната среща беше с представителите на МЕЧ:  "Макар и да сте най-малобройната политическа сила в този парламент, в един силно фрагментиран парламент, всяка позиция и всеки глас е от особена важност. Според вас, има ли в парламента..

публикувано на 12.12.24 в 15:17