Симптом ли е безпрецедентно ниската избирателна активност на местния вот

"Ниската избирателна активност на местните избори в Благоевград е по два причини - не са толкова важни избори и технологичната промяна в гласуването - машините". Това коментира пред БНР политологът проф. Румяна Коларова, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

Според нея има голяма група избиратели, които няма да отидат да гласуват, защото се чувстват некомфортно от задължителния машинен вот:

"Те чувстват, че е застрашена тайната на техния вот, защото ако мислят, че не могат без асистенция да гласуват, ясно е, че тайната на вота е нарушена". Причина за нисък интерес към участие в местните избори тя вижда и в горещото време.

Проф. Коларова прогнозира, че на предсрочните парламентарни избори на 11 юли част от тези причини ще действат демотивиращо на избирателите, но уточни, че и повторението на вота (след изборите на 4-ти април - б.р.) ще е сериозен повод за липса на мотивация:

"Част от онези хора, които са гласували на 4-ти април и техните избраници не са успели да сформират правителство, ще бъдат сериозно демотивирани, няма съмнение. По този начин меката периферия ще бъде обезкуражена". 

По думите ѝ на парламентарния вот през юли ще отидат до урните хората, които вече са мотивирани, защото кампанията е вяла:

"Причината за това е една - дейността на служебния кабинет. Част от публичните му изяви са в доста пропагандни измерения. Това е колективен орган, хора, облечени във власт, но това е властта на президента. ... Преобладават военните. Това е кабинет, който доста силово упражнява временната власт, с която е упълномощен".  

Тя посочи, че ефектът от управлението на служебното правителство ще е много висока степен на непредвидимост на резултатите от изборите.

"В момента всяка една прогноза е стъпила на подвижни пясъци и може да се окаже силно погрешна".

В предаването "12+3" политологът доц. Борис Попиванов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", коментира, че спецификата на местните избори по принцип е различна от тази на парламентарните, защото на национално ниво хората могат да намерят повече причини, за да отидат да гласуват.

Според него в тази предизборна кампания темите се определят от служебното правителство, а не от партиите, които ще участват във вота:

"То определя дневния ред със своите разкрития и вниманието на избирателите е насочено в тази посока, а не към партиите. Те по-скоро са отговарящи - отричащи или възхваляващи действията му, а не са носители на самостоятелен дневен рад, който се опитват да предложат на избирателите си".

Той се съгласи с констатацията, че предизборната кампания е безинтересна.

По думите му решенията за промени в изборното законодателство, не само последните, направени от 45-ия парламент, са не добре обезпечени и са "подводни камъни, които създават големи рискове от корабокрушение". Той очаква ЦИК да се справи и изборите да бъдат спокойни.

Доц. Попиванов очаква след изборите на 11 юли да бъде съставено правителство, което вероятно ще бъде със заложен ограничен мандат, за да се покаже, че има неотложни задачи, които трябва да бъдат решени.

Интервютата на Даниела Големинова с проф. Румяна Коларова и с доц. Борис Попиванов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковите файлове.