Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разделен ли е ЕС от нова ценностна желязна завеса

Якоб Киркегаард от Германския фонд "Маршал" в Брюксел пред БНР

Виктор Орбан
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Културната война между Запада и Изтока, нова желязна завеса вътре в блока - така анализатори определят случващото се и повдигат вечния въпрос, съществуващ още от създаването на Европейския съюз - икономически съюз ли е той, или съюз на ценности. Дилема, която все някога Европа ще трябва да реши - дали пък пандемията и мащабното разпределение на европейски средства не са моментът, в който Евросъюзът най-накрая ще се самоопредели? Анализаторът Якоб Киркегаард от Германския фонд "Маршал" в Брюксел коментира пред БНР:

"Няма съмнение, че в редица държави, предимно в Източна Европа, но не само там, десни политици, които са силно против миграцията, изглежда, че имат намерение да водят културни войни, въвеждат закони против хомосексуалисти и други малцинства. И това, разбира се, предизвиква огромно напрежение с основните европейски икономики, като Франция и Германия, но не само.

На всичко това трябва обаче да погледнем през призмата на вътрешната политика - не е тайна например, че Виктор Орбан за първи път се изправя срещу обединена унгарска опозиция, според някои проучвания на общественото мнение може дори да изгуби изборите догодина, и сега заема отбранителна позиция.

Той трябва да компенсира загубата на доверие и затова сменя темата - създава сблъсък със западна Европа, за да отклони вниманието. Според мен такъв елемент има и в другите случаи. Има истински различия, но те са между отделни политици, които преследват своя дневен ред и политически цели.

Трябва да помислим какво точно се случва сега - фондът "Следващо поколение: Европейски съюз" вече се разпределя и това е най-големият до момента фискален трансфер от западна към източна Европа. В случая с България например говорим за над 10% от БВП за следващите няколко години. Идеята, че Европейският съюз се разпада от преднамерено публичните сблъсъци за ценности според мен е грешна. Не е такъв случаят".

Казвате, че Виктор Орбан е в отбранителна позиция, но може би за първи път станахме свидетели как един европейски лидер казва на една държава да напусне Европейския съюз - имам предвид премиерът на Нидерландия - Марк Рюте. Така, че реториката става все по-остра и от двете страни. Причина ли са механизмът за върховенството на закона и разпределението на толкова много пари за разделението в Евросъюза?

"Залозите са големи. Всички осъзнават или поне би трябвало да разбират, че когато се разпределят толкова много пари, това идва с някои условия - в този случай върховенството на закона и равнопоставеното отношение към малцинствата са ценности, на които държат именно държавите, които дават най-много пари.

Така, че - да, тези две неща вървят ръка за ръка. Това означава разбира се, че държавите трябва да направят и много икономически реформи, но в този момент ключът е условието за спазване на върховенството на закона. В центъра на този казус е именно Унгария, защото има убеждение, че правото в Унгария е потъпквано от Виктор Орбан, който не се придържа напълно към демократичните правила на играта - свобода на медиите, независима съдебна система и т.н.

Той е по същество авторитарен лидер и в Европейския съюз не може да има авторитарно правителство - това искаше да каже Марк Рюте в контекста на правата на малцинствата. Изказването му е израз на дълбоко възмущение, че Унгария върви по пътеката на недемократичното управление от доста години".

Но Виктор Орбан печели все повече последователи, включително и сред европейските лидери - първо беше "Право и справедливост" в Полша, словенският премиер Янез Янша също подкрепя възгледите му, чешкият президент Милош Земан също зае страната на Унгария в дебата за ЛГБТ правата - и това са все държави от източна Европа, от бившия комунистически блок, където хората не смятат, че правата на ЛГБТ общността са на дневен ред -  защо подобни лидери намират добра почва именно в такива държави?

"Отново това не е битка между Запада и Изтока, а битка, водена от консервативните политически движения, които управляват в тези страни. Но те не представляват 100% от населението в нито една от тези държави.

Управляващите партии в Унгария и Полша използват нарочно тези културни въпроси, защото искат да мобилизират избирателите си, привържениците им в провинциалните райони срещу това, което приемат като заплаха към цитирам "техния начин на живот".

Това е част от политическата стратегия за спечелване на подкрепа у дома - като започнеш война със „Запада“, но това е и също така битка с големите градове, където хората не подкрепят подобни възгледи".

Но ако това е стратегия, тогава не пада ли Западът именно в капана на такива политици - Виктор Орбан тази седмица изпрати до редица европейски вестници своето виждане за Европейския съюз - такъв, какъвто е в момента. И доста европейски вестници отказаха да публикуват този текст. Не започват ли и те да нарушават свободата на словото - нещо, в което обвиняват именно Виктор Орбан?

"Виктор Орбан, както и всеки друг, има право да изложи своите възгледи за Европейския съюз, но те трябва да са в рамките на основните ценности на блока и най-важната от тях е демокрацията. И тъй като Виктор Орбан не играе по демократичните правила, в което аз съм убеден, той трябва да понесе финансови санкции. Ако превърне Унгария в авторитарна държава, тогава тя не може да е член на Европейския съюз - просто е.

А за вестниците - те могат да избират дали да публикуват нещо или не, винаги могат да откажат - това е тяхно право като частни компании. Има елемент, който се отнася до свободата на словото - могат да публикуват и читателите да си направят изводите". 

Всичко това отново насочва вниманието към стария дебат, какво е Европейският съюз - икономически съюз или съюз на ценности, независимо до каква степен парите и вътрешната политика стоят зад реториката. Но може ли да имаме само икономически съюз при условие, че се взема общ европейски дълг за финансиране на възстановяването от пандемията - нещо, за което очевидно Виктор Орбан се бори?

"О, разбира се, краткият отговор е - не може. Ясно е - може да имаш икономически съюз, който се отнася до свободна търговия, но не може той да включва драматични фискални трансфери между държавите-членки, без да има общност, обединена от ценности.

Защото държавите, които дават тези пари, няма да приемат това, а държавите, които приемат парите ще трябва да изпълнят редица условия - върховенство на закона, защита на малцинствата, борба срещу корупцията. За това няма съмнение и Виктор Орбан ще има проблеми с това през следващите месеци".

В такъв случай в дългосрочен план тази битка между Запада и Изтока е загубена, защото източноевропейските държави имат нужда от тези европейски пари?

"В дългосрочен план държавите не само на Изток и на Запад, но и на юг - питайте гърците и кипърците, не могат да очакват да получат много пари от други хора и да не се придържат към набор от основни общи ценности. Това няма как да сработи.

Но бих казал, че тази борба за малцинствата и върховенството на закона ще бъде загубена от Виктор Орбан, от "Право и справедливост" в Полша и от премиера на Словения, защото поляците, унгарците и словенците няма да приемат връщането на авторитарното управление, пълното подкопаване на законността и свободата на медиите - няма да приемат това, защото това е истинската съветизация".

Интервюто на Тоня Димитрова с Якоб Киркегаард в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Призовават 8 свидетели по делото за катастрофата, при която загина Сияна

Окръжният съд в Плевен е призовал осем свидетели по делото за катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна. Съдебното заседание е насрочено за 30 юли. В заседанието, проведено на 8-ми юли, съдията-докладчик е разпоредила за следващото съдебно заседание да бъдат призовани осем свидетеля.  Призовките до тях са изготвени и изпратени още на следващия..

публикувано на 23.07.25 в 15:25

НС прие на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото

От 8 август до 31 декември догодина цените на стоките и услугите задължително трябва да се обозначават в лева и евро, решиха на първо четене народните представители с промените в Закона за въвеждането на еврото в България. В рамките на този период търговците няма да могат да повишават цените, ако това не е обосновано от обективни икономически..

публикувано на 23.07.25 в 15:08

Украинска делегация е пристигнала в Анкара за нови двустранни разговори с руски представители

Украинска делегация е пристигнала в Анкара за третите за годината двустранни разговори с руски представители, съобщава Ройтерс. Според източник на агенцията в делегацията то Киев, украинците са готови на сериозни стъпки за постигане на мир и пълно примирие. Трети кръг от преговори между Киев и Москва в Истанбул Украинският президент..

публикувано на 23.07.25 в 15:01

България ще поиска заем между 2,7 и 3 млрд. евро по линия на SAFE

България има намерение да иска заем от 2,7 млрд. до малко над 3 млрд. евро по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост". Правителството одобри проекта на заявление за интерес на страната ни за финансова помощ по линия на инструмента за спешни инвестиции в подкрепа на..

публикувано на 23.07.25 в 14:50
Радостин Василев

Няма да има обща среща за вот на недоверие, обявиха от МЕЧ

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев обяви, че общата среща за обсъждане на мотиви за депозиране на вот на недоверие за провал във вътрешната сигурност при управлението на Даниел Митов няма да се състои.  От ПП и АПС получили молби за индивидуални срещи. С АПС ще разговарят днес, а с ПП - утре от 14.00 часа. Срещата с тях ще бъде публична и..

публикувано на 23.07.25 в 14:22
Лъчезар Динев

Лъчезар Динев, БКТПП: Има огромен спад на износа за Китай

Вносът от Китай расте с 26%, а износът спада с 34,3% , това е проблем, че има такъв огромен спад в износа . Това каза пред БНР Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата, като подчерта, че през 2021 г. България е била шестият най-голям износител на медни катоди за Китай, а тази година сме 0, подобна е ситуацията..

публикувано на 23.07.25 в 14:19
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

Промени в НВО след 7. и 10. клас от догодина. И нови ваканции

От следващата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този вид задачи учениците ще използват базовите си знания и умения по природни науки.  Целта е задачите да станат по-практични, без да се заучават закони, съобщи пред журналисти министърът на..

публикувано на 23.07.25 в 14:04