Те са петима – четирима от Русе с предводител от Тутракан. Срещаме ги насред Крапец. Веднага привличат вниманието ни с мирно заглъхналите си мотори и шумното, добро настроение. Изотопови търсим най-шумния в компанията, за да започнем разказа си, родил се особено ненадейно и на път. Като много други хубави истории.
А те са поели по пътя, защото искат да разпуснат. Търсят традиционно начало на лятото на Камен бряг. Мечтаят за това пътуване още от зимата. После хващат пътя към Копринка за сбирка на чопър моторите.
Те са Красимир, Вихра, Ралица, Орлин и Николай. Усмихнати, приветливи, скърцат като за световно с кожените си дрехи и се чуват отчетливо насред тишината и свежестта на селото.
Може и да чуваме как изглеждат, но изглежда те знаят как да чуят, видят, усетят, уловят и запечатат мига. Денем – на моторите, нощем – на палатки в къмпинга на Крапец. Четири години подред го посещават. Харесва им и искат да превърнат мястото в част от лична лятна традиция.
В Крапец – от четири години. А на моторите откога?
От проходилката. Първо на „Балкан“-че, после на чешкия модел Cz. Минали са през всичко достъпно през соц-а. Носели части в щайги, вадeли тела и цилиндри от стогодишен сеновал. „Така се почва“.
Моторът е детска любов и остава докрай, не умира, завинаги е, „или го имаш, или го нямаш“, споделят от компанията. Някои са тренирали мотоспортове, други не, трети се шегуват, че са само в ролята на багаж. Но и петимата имат бензин в кръвта, който не се разрежда с годините.
Един от героите ни се качва за първи път на мотор на 11. Свил този на дядо си тайно, за да покара. Падал няколко пъти. После вече не. И така до 56. „Значи вече десет години съм на мотор“, шегува се „калпазанинът“ в бандата. Спомня си още как дядо му ползвал мотора, за да носи трева на зайците. Тогава нямали коли. За компанията обаче моторите винаги са били и остават удоволствие и много повече от полезна вещ.
И един полезен съвет независимо дали се определяте като баш моторист или като багажа му: „Всеки път като тръгнем, си казваме: „Дано да стигнем, да се приберем по живо, по здраво и да ни останат добри спомени“.“
Тъкмо да подхванем по-сериозните разговори, Духът на Свети Джулай Утрински изскача пътьом не от лампа или от бутилка, а от преминаваща кола. При това с въпроса на въпросите: „Ще има ли нещо интересно за Джулай?“.
Днес мнозина търсят нещо интересно или просто искат да посрещнат юлското слънце в добра компания. Такава са търсели и първите хипари у нас, които през 80-те чакали изгрева с касетофони, китари, бира в ръце и бохемско настроение на сърцето.
Традицията 1 юли да се посреща като празник започва в любимата ни Варна, което никак не ни изненадва. С годините привлича все повече хора, затова някогашните приятели от първите посрещания се местят на юг, към Варвара. Дори измислят Джулай Ивнинг, свързан с изпращането на юлското слънце.
Не един и двама спорят къде точно е първото посрещане, както и през коя година. За част от по-старите джулайци това е бунт срещу системата и властта, опит да потърсят и открият свобода. Време за разговори, музика, литература, време и за себе си.
Днес Джулай е не само на морето. Някои търсят скалите на Камен бряг, защото са убедени, че първи у нас посрещат слънчевите лъчи. Други остават във вътрешността на страната. Всъщност празникът, измислен на роден пясък, е навсякъде, където е смисълът на 1 юли. Където има слънце, свобода, съзерцание, съзвучие с природата и пълнотата на кръглото, топло и меко начало на деня.
Само когато преживееш такива дни, имаш много повече от интересни лета: „Имаше едно много хубаво, паметно лято, помня един, в Тутракан си идваше може би четири-пет години подред. Този човек бе от порядъка на 65 години. От комунистическите хипари. С дългата коса, с раницата, с палатката, идваше на стоп. Не го знам откъде беше, но евала на този човек“.
Краси помни и изпълненията на Джон Лоутън, който ни напусна така внезапно и тази година не дочака първоюлското слънце. Може би е преценил, че гледката към изгрева от небето е много по-впечатляваща и много по-близка на душата. С духа на първите посрещания. Като старите хипари, хубавите хора, посрещали слънцето. Хората, заслушани в Uriah Heep.
Но „и моторджиите са си хубави хора“, смее се Краси. Разказва за позната рускиня, която в ученическите си години преглътнала страха от „войнствените“ рокери и още тогава разбрала: „Те само изглеждат страшни, иначе са душички!“.
И понеже са душички, имат покана за всички, на които Джулай не им стига: „Можете да дойдете в Тутракан на 31 юли за „Огненият Дунав“. Там е страхотно. Ден на Тутракан. Всичко започва от четвъртък и в неделя вече си гоним гостите. Разбира се, че ги гоним, стига толкова – четири дена. Има празник на детето, миналата година имаше празник на народните танци от цяла Европа. Тази година с пандемията не знам как ще го организират. Само разбрах, че в събота ще бъдат изцяло български рок групи за вечерта. Рок концерт с огнено и музикално шоу.“
Обещават ни и заря и предупреждават – ако не отидем, ще пропуснем много. А на всички, които се питат ще оцелеят ли след среща с тутраканските комари, Краси има да каже едно: „Колко ще ядат, аз там живея, колко са ме яли, ето колко е останало“.
От Краси е останало, колкото да ни даде най-важния съвет. Намериш ли точния човек, всичко друго върви от само себе си. Защото само с обич можеш да напълниш резервоара догоре и да ти стигне до самия край. Както се пее от 1971-ва насам – и да търсиш любовта на най-странните места, зората носи силата, първите песни на птиците оставят нощта и бурите назад и чак тогава пътят на всеки един от нас се открива, за да търсим сродни души.
Или както казва не Краси, а Керуак, с когото в джоба ходели за Джулай някогашните хипита: „Може би това е животът... Мигване на окото и мигащи звезди”.
Срещата с намигване с мотиристите от Дунавския край чуйте в звуковия файл.
Снимки: Иван Нотев
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..
" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..
Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..
Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да..
В първото издание на предаването "Политически НЕкоректно" през новата година гостуват журналистите Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, автори на..