Реновирането на туристическите пътеки в района на Седемте рилски езера продължава

При езерата се работи вече повече от месец в долната част на циркуса и около езерото Бъбрека. Пренасянето на материалите за реновирането се прави само с коне. От охраната на Националния парк "Рила" се следи да не се използва земекопна техника.

Сега правят пътеката, която тръгва от хижа Рилски езера в посока Бъбрека и при подходящи условия ще продължат изграждането на пътеката от седмото езеро към езерото Бъбрека, каза за БНР Божидар Докин от Спасителния отряд - Дупница, който увери, че няма да се използва багер при ремонтните работи.

Вече са постлани около  300 метра пътеки, монтирана е и една част от парапетите по проекта. Планинарят и природозащитник от Кюстендил инженер Севдалин Атанасов коментира:

„Копаят с кирки, слагат над лифта, над новата хижа. Имаше един участък скалист, много неприятен беше. Там са направили също така стъпала, което е добре. Парапетите са счупени между Окото и Сълзата, Според един от майсторите са счупени умишлено, защото няма как да са счупени. Това са един колци по метър и 40, обли, които са  подострени 10 сантиметра отдолу. В тия камъни горе как ги слагат не знам. И тия напречки, които съединяват, на много места бяха счупени. Работеше се между хижата и Бъбрека, нагоре не работеше никой. Там още има сняг в този участък, но на някои места вече мърдат камъните. Ако вали два-три дни дъжд, ще отмие това отдолу и ще се размърдат.

Според Севдалин Атанасов не трябва да има пътеки до Седемте рилски езера:

"До 2500 метра да правиш урбанизирана територия в планината - това за мен е престъпление".

Кореспондентът на БНР в Добрич сподели впечатленията си от посещението на Седемте рилски езера:

"Седемте рилски езера за мен не са атракция. Те са чудо на природата, за щастие от многото, с които сме дарени тук, в България. За първи път ги посетих преди три години, тогава все още не беше взето решението да се извърши така нареченото облагородяване. За мен цялата дейност горе буди едновременно недоумение  и възмущение. Само човек, който не познава природата и нейните стихии, може да живее с оптимистичното чувство, че каменните пътеки и дървените парапети ще издържат дори и една зима. Всеки, който е решил да избяга от града и да се качи в планината, го прави, за да усеща под краката си тревата, морените, естествената среда. В случая на Седемте рилски езера това усещане вече ни е отнето." 

"От новата хижа до езерото Бъбрека потокът от туристи се движи по новоизградените каменни пътеки. Съвсем вярно е, че някои от камъните вече не са стабилни и то без да е имало неблагоприятни метеорологични условия. Ако искахме да се разхождаме по алеи, да се подпираме по парапети, щяхме да го правим в парковете, в градовете. Горе, на над 1800 метра височина, всеки иска да забрави цивилизацията, да се откъсне, макар и за няколко часа от нея. Наистина за мен е възмутително настоятелното ни желание да оставяме човешкия си отпечатък навсякъде. Като че ли постоянно ни води някакво уникално чувство за превъзходство, за самочувствие и самодоволство. Наред с пътеките и изпочупените парапети, посетителите на Седемте рилски езера имат и неприятната възможност да наблюдават отношението на работниците към животните. Пред очите ми един от мъжете, който водеше десетина коне, натоварени с камъни, започна да бие едното животно, защото не изпълняваше неясните му команди. Това ли сме ние хората, се питам аз - онези същества на тази планета, които не зачитат нито красотата на природата, нито нейните създания", коментира Щърбанова.  

"Пътят от Бъбрека нагоре към Сълзата вече е доста опасен, точно защото е изровен от така наречената облагородяваща човешка дейност. За мен този проект е едно от нещата, за които не можем да останем равнодушни. Той трябва да бъде прекратен, а как ще се извиняваме на природата, вероятно никога няма да разберем“, допълни Мая Щърбанова. 

Реновирането ще продължи. "По цял свят има такива пътеки и съоръжения - крайно време беше и при нас, на eзерата да ги има", обобщи в един от поредните разговори по проблема да се копае ли горе кметът на Сапарева баня Калин Гелев.