При езерата се работи вече повече от месец в долната част на циркуса и около езерото Бъбрека. Пренасянето на материалите за реновирането се прави само с коне. От охраната на Националния парк "Рила" се следи да не се използва земекопна техника.
Сега правят пътеката, която тръгва от хижа Рилски езера в посока Бъбрека и при подходящи условия ще продължат изграждането на пътеката от седмото езеро към езерото Бъбрека, каза за БНР Божидар Докин от Спасителния отряд - Дупница, който увери, че няма да се използва багер при ремонтните работи.
Вече са постлани около 300 метра пътеки, монтирана е и една част от парапетите по проекта. Планинарят и природозащитник от Кюстендил инженер Севдалин Атанасов коментира:
„Копаят с кирки, слагат над лифта, над новата хижа. Имаше един участък скалист, много неприятен беше. Там са направили също така стъпала, което е добре. Парапетите са счупени между Окото и Сълзата, Според един от майсторите са счупени умишлено, защото няма как да са счупени. Това са един колци по метър и 40, обли, които са подострени 10 сантиметра отдолу. В тия камъни горе как ги слагат не знам. И тия напречки, които съединяват, на много места бяха счупени. Работеше се между хижата и Бъбрека, нагоре не работеше никой. Там още има сняг в този участък, но на някои места вече мърдат камъните. Ако вали два-три дни дъжд, ще отмие това отдолу и ще се размърдат.
Според Севдалин Атанасов не трябва да има пътеки до Седемте рилски езера:
"До 2500 метра да правиш урбанизирана територия в планината - това за мен е престъпление".
Кореспондентът на БНР в Добрич сподели впечатленията си от посещението на Седемте рилски езера:
"Седемте рилски езера за мен не са атракция. Те са чудо на природата, за щастие от многото, с които сме дарени тук, в България. За първи път ги посетих преди три години, тогава все още не беше взето решението да се извърши така нареченото облагородяване. За мен цялата дейност горе буди едновременно недоумение и възмущение. Само човек, който не познава природата и нейните стихии, може да живее с оптимистичното чувство, че каменните пътеки и дървените парапети ще издържат дори и една зима. Всеки, който е решил да избяга от града и да се качи в планината, го прави, за да усеща под краката си тревата, морените, естествената среда. В случая на Седемте рилски езера това усещане вече ни е отнето."
"От новата хижа до езерото Бъбрека потокът от туристи се движи по новоизградените каменни пътеки. Съвсем вярно е, че някои от камъните вече не са стабилни и то без да е имало неблагоприятни метеорологични условия. Ако искахме да се разхождаме по алеи, да се подпираме по парапети, щяхме да го правим в парковете, в градовете. Горе, на над 1800 метра височина, всеки иска да забрави цивилизацията, да се откъсне, макар и за няколко часа от нея. Наистина за мен е възмутително настоятелното ни желание да оставяме човешкия си отпечатък навсякъде. Като че ли постоянно ни води някакво уникално чувство за превъзходство, за самочувствие и самодоволство. Наред с пътеките и изпочупените парапети, посетителите на Седемте рилски езера имат и неприятната възможност да наблюдават отношението на работниците към животните. Пред очите ми един от мъжете, който водеше десетина коне, натоварени с камъни, започна да бие едното животно, защото не изпълняваше неясните му команди. Това ли сме ние хората, се питам аз - онези същества на тази планета, които не зачитат нито красотата на природата, нито нейните създания", коментира Щърбанова.
"Пътят от Бъбрека нагоре към Сълзата вече е доста опасен, точно защото е изровен от така наречената облагородяваща човешка дейност. За мен този проект е едно от нещата, за които не можем да останем равнодушни. Той трябва да бъде прекратен, а как ще се извиняваме на природата, вероятно никога няма да разберем“, допълни Мая Щърбанова.
Реновирането ще продължи. "По цял свят има такива пътеки и съоръжения - крайно време беше и при нас, на eзерата да ги има", обобщи в един от поредните разговори по проблема да се копае ли горе кметът на Сапарева баня Калин Гелев.
Повече можете да чуете в звуковия файл.Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза: "Чистотата сред..
На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има върху нея от страна на жителите и гостите на София". Това каза пред БНР инж. Севдалина Димитрова ,..
Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей. Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде повече информация за събитието: "Творческа е вечерта, защото такова беше желанието на семейството..
Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..
Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания. Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..
Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Нямаме договорка за каквото и да било сливане и обединяване , ръководството на партията и Ахмед Доган са запознати с всички процеси. Това заяви пред..
Основното, което прави нашето образование е методът на възпроизвеждане на знания, ученикът едва ли не да наизусти. Не се показват приложенията на..
С тържествена церемония във Враца ще бъдат открити Ботевите дни, посветени на 149-ата годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета...