Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учебникът по гражданско образование като карта и компас за бурните води, в които плуваме

Учебникът е инструмент за гражданско участие и работи с казуси, близки до гимназистите, твърдят авторите Венелин Стойчев и Велина Тодорова

Велина Тодорова и Венелин Стойчев
Снимка: Иван Нотев

„Няма дефиниции за наузбряне, няма дати, няма имена. Опитахме се да направим учебника като разказ, като приказка, която повече да дава смисъл, отколкото да дава определения.“ Това обясни пред БНР социологът и политолог Венелин Стойчев, който е сред авторите на един от учебниците по „Гражданско образование” за зрелостниците.

Преди изготвянето на учебника са били проведени срещи с ученици в София, Пазарджик и Кюстендил. Втора вълна от срещи е последвала написването на учебника. Според авторите целта е била да бъдат включени казуси и теми, близки до гимназистите.

„Има примери от Америка, но има примери и от Индия. Има примери от Франция, но има примери и от Полша“, уточни Стойчев.

Идеята е била не само да се учи за развити общества, а „да покажем, че и тук има кълнове на гражданска култура, гражданско образование“, изтъкна той. По думите му „този учебник е за тези, които действително искат да бъдат граждани - не може да очакваш, че някак си в 12 клас те, щрак, стават граждани.“

Стойчев сравни процеса със закаляване и го нарече „развитие на гражданска мускулатура“.

Велина Тодорова и Венелин Стойчев

На 18 години е малко късно да се започне с гражданското образование, смята Велина Тодорова, юрист и университетски преподавател по право, член на Комитета за правата на детето към ООН. Според нея гражданите започват да се изграждат от по-ранна детска възраст.

„Учебникът е фантастичен от тази гледна точка.“

„Учебникът ме учеше мен самата, докато го пишехме“, сподели още тя в предаването „Преди всички“.

Според Велина Тодорова учебникът помага да се ориентираш и „да плуваш в бурните води, в които живеем, на политическата ни действителност“.

Авторите са били единодушни, че учебникът е инструмент за гражданско участие, затова трябва да говорим през актуалните теми и казуси, разказа Венелин Стойчев.

„Ние се опитваме да дадем компаси, да дадем уреди и карта.“

Венелин Стойчев

Повечето неща в учебника не са само ролеви и симулационни игри, които се случват в класната стая, те са покана за участие в гражданския и политически живот, категоричен е Стойчев.

Навсякъде по света, където гражданите се оттеглят и не изпълняват ангажиментите си за натиск и контрол, стават бели, коментира Венелин Стойчев. По думите му, „трябва да сме подготвени да водим тези битки ежедневно“.

„Учебникът дава ключа за това как непримирими врагове могат да работят заедно за общественото развитие.“

Велина Тодорова препоръчва учебникът да се прочете и от хора над 18 години, защото „отваря много прозорци, обяснява много неща“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Иван Нотев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04