Според Борис Бонев от „Спаси София“ е много важно инвеститорът да представи проекта не само пред специализирани съвети, а пред обществото. По думите му обществото се вълнува от съдбата и бъдещето на тази сграда, когато „ще се правят подобен тип големи намеси в културно-историческото наследство на нашия град, в паметта на нашия град“.
Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков е на мнение, че този символ на столицата може да бъде реставриран и да се оживи.
„В момента се продава, купувате го символа и го правите истински символ. Тук трябва да има реставрация и работеща сграда.“
Изобщо не е така наивна реконструкцията, която инвеститорите предлагат, смята Андрей Зографски от „Спаси София“, който дава конкретни примери за промени по сградата.
„Ние смятаме, че Халите с уникалната си локация и архитектура може да бъде много повече и за собственика, и за града, тоест обществото, от един прост супермаркет, каквито има буквално на пет метра.“
Зографски допълва, че сградата дава много повече възможности като парче от пъзела „развитие на северните квартали“ – там да се организират фермерски пазари, да има микс от стоки и услуги, а не „един голям монополист, който да изнася печалбите“.
И Банята, и Халите са култови сгради за София – те носят духа на нашия град, смятат протестиращите.
„С цел да защитим, продаваме ценности, а след това те продължават да се увреждат от некомпетентно стопанисване.“
При една културна ценност собствеността – била тя държавна, общинска или частна, не е водещото начало, категоричен е проф. арх. Тодор Кръстев, специалист по културно наследство, дългогодишен член на ИКОМОС (Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места).
„Водещото начало е нейната ценност“, обощи той в предаването „Преди всички“.
Фасадата ще бъде щателно реставрирана, конструкцията ще бъде открита и реставрирана, фонтанът ще бъде възстановен, поясни арх. Кръстев, позовавайки се на документация на купувача „Кауфланд“.
Проблемът според проф. Кръстев е, че ценността на Халите не се изразява единствено във външния вид и архитектурна форма.
„Ключова ценност е и нейната автентична историческа функция. В началото на века сградата е създадена по европейски модел – именно като хали, голям покрит пазар, където купувачът се среща лице в лице с производителите не местни хранителни продукти. Нещо от типа на днешните фермерски пазари. Това е нещо много различно от супермаркет.“
Халите са създадени като голямо социално средище със забележително архитектурно пространство, адекватно на тази идея, подчерта Тодор Кръстев.
„Това е един трикорабен, може да се каже храм на търговията.“
Съмнително е дали търговска верига като „Кауфланд“ е в състояние да се отклони от своя установен търговски модел, прилаган по света, отбеляза архитект Кръстев.
„Предложеният проект силно подхранва тези съмнения. Подходът е като към един типов търговски обект, който трябва да бъде преди всичко икономически ефективен, а не като към уникално софийско пространство с характерна функция.“
Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.
Снимки в публикацията: БГНЕСДемонстранти се събраха тази вечер пред Централните хали в столицата с искане сградата да бъде запазена като културна ценност и да не се допуска да се превърне в супермаркет. Участниците в протеста увериха, че външният вид на Централните хали е..
Пропуснахме 10 години възможността, така че да подготвим енергетиката ни за днешната ситуация. Сега имаме сблъсък на лобита. Тези средства, които се гласуват по ПВУ, няма да отидат като инвестиции в адаптация на въглищния район . Това каза..
Министерството на външните работи призовава българите в Иран незабавно да напуснат страната заради нарастващото напрежение в региона. От ведомството препоръчват на сънародниците ни да се придържат стриктно към инструкциите за сигурност на..
Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, или 4 години след средното за ЕС, сочат данните на Евростат за миналата година. Сънародниците ни се нареждат след връстниците си от Хърватия, Словакия и Испания и делят четвъртото..
Българските младежи са песимистични за света, но оптимисти за България . Това каза пред БНР Евелина Славкова, социолог от Изследователски център "Тренд", която коментира изводите от проучването "Младите хора в България - ментални рискове,..
" Има по-голяма чувствителност сред обществото, че насилието над жени е съществен проблем . Последните социологически изследвания показват, че 84% от българите смятат, че имаме сериозен проблем, конкретно и с домашното насилие. За жалост обаче случаите..
73% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след средата на 2021 г. Това регистрира социологическо проучване на агенция "Тренд", извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП)...
Със спорт може да се преодолее агресията в училище. Това е посланието на кампанията на Държавната агенция за закрила на детето "Бъди смел, бъди добър". Б ългарски олимпийци се включиха в инициативата в столичното 140-то училище "Иван Богоров"...
Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред..
Ще продължа моята гладна стачка до освобождаването на съпруга ми. Ще го правя до тогава, докато ми стигат физическите сили. Това заяви пред БНР..
Развитието на социалните услуги за деца и семейства е едно от постиженията ни в последните десетилетия. Тези социални услуги са многобройни към ден..