„То е едно блато, което няма да може да бъде източено, както Тръмп се надяваше да източи американското блато. Тук е по-сериозно блато и не виждам начин, по който може да бъде коригирано.“
„Правителство, каквото се формира в момента, ще работи на минималния консенсус и ще бъде толкова крехко, че освен ако не се разпределят интересите под масата и не се поддържа един видим паритет, може да бъде съборено па всяко време. Ако дойдат скоро избори отново, конфигурацията ще бъде различна“, прогнозира Топалов. Според него е притеснително, че правителството ще бъде училище за политици.
Проф. Топалов е автор на книгата „Политическа икономия на популизма“, която разглежда успеха и краха на либералните демокрации.
Границата при популизма изглежда малко като линия в пясъка, която може да се мести напред и назад в зависимост от това кой я слага, посочи той.
Има много вълни на популизъм, но симбиозата между популизъм и демокрация е много характерна за сегашната, смята изследователят.
Идеята за популизма се е изместила и е влязла в съвременната реторика като вид обида към другите, отбеляза проф. Топалов.
„Да му сложим това название – популист и да го отпишем, че не е качествен политик.“
Според Любомир Топалов популизмът е предвестник на много от проблемите, които се появяват при либералната демокрация, особено при развитите демокрации.
Определено имаме „пропадане на основите на либералната демокрация“, посочи той.
Преди 30 и няколко години либералната демокрация победи, но, донасяйки свободата, вече нямаше реален противник и начин, по който да се въздържа от вид надменност, коментира Любомир Топалов в предаването „Политически НЕкоректно“.
В момента имаме много алтернативи, но нито една не е добра, заяви проф. Топалов.
„Няма идеологии, които да дават идентичност на избирателя. И това не е само в България, това е и във Франция, в Англия, в Америка. Проблемът в момента е, че няма алтернатива на либералната демокрация, но самата либерална демокрация не работи вече, защото има голямо разминаване между реалността и това, което либералната демокрация предлага на хората.“
Популизмът невинаги е просто лошо нещо, заяви проф. Топалов, според когото обаче популизмът има и „своето опасно лице“.
Любомир Топалов изтъкна, че понякога посланията на популизма носят нещо, от което хората се притесняват и на което трябва да се обърне внимание.
„Те показват определени проблеми, за които хората се притесняват, които ги вълнуват, но които са потиснати и заметени под килима. Именно тук е най-големият проблем в либералната демокрация е на тези доминиращи антипопулистки елити, които не чуват. Филтрирането на шума от реалното съобщение не се случва, а има такова нещо. Политиците трябва да обръщат внимание на нещата, които хората ги вълнуват.“
Проф. Топалов сравни популизма с коронавируса:
„Много бързо се разпространява и е много трудно да сложиш маска, за да го спреш.“
Това, което би могло да се получи в българския контекст, е нежелана политическа апатия и цинизъм, изтъкна още преподавателят.
„Опасността е залитането към желанието да се придърпат силни лидери. В България се говори за път към президентска република. Това ще е много страшно, защото президентската република ще бъде много по-неуправляема и деспотична, отколкото парламентарната.“
Популистите използват референдуми все повече, а референдумът е опасно оръжие в ръцете на един популист, каза още Топалов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..
"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София. "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт Ярослав Годун преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..
Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн. Песента How Was I Supposed To Know се записа в..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София . "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР проф. Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник":..
Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..