Цветанка Стоянова отглежда 18 сорта домати в Алфатар

Въпреки трудностите да си земеделски производител у нас Цветанка Стоянова избира това поприще, завръщайки се в бащината къща. Започва с една оранжерия, стават две, три, а после добавя и поле с картофи.

Никога не е пръскала градината си с хербициди.

„Не можеш да отидеш на почивка, защото няма как да го оставиш. Няма отпуск, когато хората ходят в отпуск изисква страшно много усилия и любов. При мен е нещо средно между хоби, което отива в малко по-голям мащаб за потребление, но в тесен кръг хора, защото както виждате стоката ми е бутикова. Българинът е беден и не е достатъчно съзрял за консумация на такива видове продукти. Когато има внос от Турция, Гърция на 50 стотинки, аз не мога моя домат да го продам за 50 стотинки“, каза за БНР Цветанка Стоянова.

По думите ѝ през последните години има тенденция за по-голямо търсене на розов домат:

„Всеки иска да яде розов домат и червения домат остана на малко по-заден план. За да се предложи това нещо на пазара – цветния домат, както жълтия, оранжевия, пъстрия, тези домати трябва някой да ги е гледал, трябва да е преценил вкусовите им качества“.

Откъде идва различния вкус на доматите, на онези, които се отглеждат на село, в двора и другите - лъскавите и еднаквите по форма и цвят в търговската мрежа.

„Повечето домати, които се купуват в магазините са точно този тип - високодобивни с ниски вкусови качества, но за сметка на това са много добри за транспортиране и хората предпочитат да ги гледат тях, защото е лесно за търговеца“.

В колекцията на Цветанка преобладават беларуските сортове, но има и сръбски, и полски и германски. И един от друг са с все по-интересни имена – Дебарао, Мавър, Момина сълза, Морско конче, Биволско сърце и Сърцето на Албенга, Червено и черно чери и още, и такива, които приличат на праскова и банан, но с доматен вкус.

Отглежда и лилави картофи:

„Лилавият картоф се води трюфела на картофите. Той е с много по-добри вкусови  качества, с по-ниско съдържане на въглехидрати, на нишесте. Той се препоръчва за хора на диета, на диабетици“.

Любовта, която Цветанка Стоянова от Алфатар влага в зеленчукопроизводството е показателна, че надежда за българския дух и традиции има. Надежда има и че всеки от нашенците в чужбина ще намери един ден силата и куража да се завърне у дома си и да открие своето призвание.