Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Израелският „Г-н мюзикъл“

Режисьорът Цеди Църфати в поредицата „Известни и обичани в Израел творци – български евреи“

Най-популярният израелски мюзикъл е „Испанска овощна градина“ – за живота на испанските евреи, каквито са повечето от тези, чиито потомци живеят в България. Заслуга за популярността му има и това, че е поставен от един от тях – Цеди Църфати. 80-годишният режисьор е носител на почти всички престижни израелски награди за култура, основател е и на един от най-интересните конкурси за популярни детски песни – „ФестиГал“. Част от тези песни вече са класика и са инкрустирани в по-големи музикални произведения. Най-интересното, обаче, е това, че за разлика от други режисьори или въобще дейци на изкуството, които са разкъсвани от сплетни и интриги, за Цеди Църфати не се намери никой, който да каже и една лоша дума.

Защо ви наричат „Г-н мюзикъл, въпреки ,че сте режисирал в други жанрове?
Мисля, че има режисьори, поставили повече мюзикъли, например като главния художествен ръководител на театър Абима Моше Кептен. Той има хубави спектакли, а аз попаднах в този жанр случайно преди много години. Дори отказвах, но после се замислих и реших, че това е начин да се внесе в израелския театър малко от блясъка и аромата на Бродуей. Дори не само в мюзикълите, а и в камерните спектакли. Това беше още преди мюзикълът да се превърне в касова индустрия. Не обичам да ми лепват различни титли...

Как се насочихте към този жанр?
Просто не знам. В един момент се отказах да бъда актьор. Предложиха ми да режисирам поп звезди. Например направих първия клип на легендарната по-късно Хава Алберщайн. След нея при мен идваха много звезди. Имаше време, когато в Израел бяха модерни холивудските мюзикъли от 30-те/40-те години. Лично аз много ги обичам, но никога не съм мислил, че някой ще ми даде да режисирам. Фактически в тях има всичко: музика, движение, ярки декори и осветление. С други думи става въпрос за тотален театър. Тъй като обичам театъра и идвам от него, този тотален театър е нещото, което ми е давало сила.

Вашата постановка в Националния театър е гледана миниум от 4 поколения. За няколко поколения Вие сте човекът, който прави зрелищни детски представления и фестивали. Вие самият нямате деца, откъде идва любовта Ви към тази възраст?
Започнах с „ФестиГал“. Беше детски песенен фестивал. Даже се обидих, когато ми предложиха да режисирам първото му издание. Помислих, че някой е решил да ме включи в бизнеса на халтурата. Но когато се замислих, си казах, че този песенен фестивал може да придобие красив театрален облик. Беше преди еврейския празник на светлината в най-тъмните дни около Нова година - Ханука. Освен светъл, го направих красив и приятен и за окото, и за слуха. С течение на годините този фестивал се превърна в истерия. Майките, които не можеха да си купят понякога твърде скъпите билети, са самоукоряваха, че не са достатъчно добри майки... Тогава се оттеглих.

Но вие се занимавате и с нещо не толкова чистоплътно като Евровизия. Режисирате клиповете на много от естрадните изпълнители от Израел.
Там нещата са на лична основа. Различни певци и певици, които трябваше да се представят на Евровизията, се обръщаха към мен, за да направя зрелищно изпълнението им. Според мен най-големият шанс бе, когато поставих цялото шоу през 1999 г. Тогава Израел беше домакин. За мен бе важно заедно с красивата музика да успея да запозная телевизионните зрители и с красотата на Йерусалим, а и с красотите на всяка от страните, чиито представители се състезаваха.

Разбрах, че сте започнали театралната си кариера още като дете.
Започнах да играя в камерния театър на Тел Авив, когато бях на 13 години. Играл съм в почти всички съществуващи театри, в националния Абима и дори в Театър шатра Оел. След завършване на военната си служба бях актьор до 29-та си година. След това си казах „Достатъчно“. Тогава се обади първа Хава Албертщайн, на която дължа завоя, който направих в театралната си дейност, насочвайки се към режисура.

Каква е връзката ви с България?
Майка ми е българка, оттам е връзката ми с България. В нашето семейство нито се пееше, нито се свиреше и никой не се е интересувал от драматичен театър. Майка ми идва от град Провадия на 3 години. Каквото знам за България, е от баба ми, която не спираше да разказва за нея. Ние сме от семействата Давидови и Браха. Баба почина на 96 години. Затова винаги с желание съм работил с български артисти. Такъв бе Етиен Леви. Той известно време живя в Израел. Игра в моя спектакъл. Но симпатията ми към българските творци идва от моя дом. В новата ми постановка на спектакъла„Испанска овощна градина“ играе актьорът Аврам Силиктар и ми беше приятно да работя с него. Работил съм и с Мони Мушонов. В малка страна като Израел един мюзикъл да се показва над 2 200 пъти е не просто рекорд, а граничи в невъзможното. Сега, около пандемията, ръководството на театъра реши, че трябва да направим нов вариант на спектакъла и отново го възложиха на мен. Старият вариант се игра 23 години.

Как можете да си обясните толкова големия му успех?
Това са хубави малки истории, подплатени с хубави песни от градския фолклор на ладино-испано-еврейски. Комичните истории са описани от бившия президент на Израел Ицхак Навон. Те са се случили в неговото детство. Всъщност става въпрос за отношенията между баща и синове, мъж и жена, съседи, за момичета-бунтари в семейството и за различните табута, които съществуват в кварталите, за различни суеверия в живота на хората. Всичко това е е така хубаво загърнато в драматичния текст, че те държи в напрежение. И когато запеят на сцената, сърцето ти се изпълва с доволство.

Какво най-много обичате във всичките си спектакли?
Винаги съм се радвал за актьорите, ако се справят добре. А ако не се получеше, дълго си задавам въпроса в какво съм сгрешил.

Как се чувствате, когато сте съдия в конкурси. Вие сте еднакво любим и на децата,и на техните баби.
Доверието на децата е най-големият комплимент за мен, защото те не умеят да се преструват. Затова прегръщам моите 80 години, които навърших тази година и считам, че те са били много плодотворен период в живота ми, в който получавам много любов. Де те прегръщат толкова различни хора от различни съсловия и възрасти е нещо, за което не съм и мечтал!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52
Д-р Петко Загорчев

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..

публикувано на 29.10.24 в 09:11

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..

публикувано на 24.10.24 в 17:03
Антон Порязов

Антон Порязов: За пътя до Холивуд и за скитащата актьорска душа

Той се е снимал в не една или две световни, а и български продукции .  Антон Порязов е част не само от сериали като "Откраднат живот" и "Столичани в повече“, но играе рамо до рамо със световни звезди във филми като "300: Възходът на една империя" и "Непобедимите 3" : " Пътят ми до Холивуд започна от 2012 година , когато реших да последвам детската..

публикувано на 21.10.24 в 21:10

Между Испания и България Ралица Тодорова издава детски книжки

Между България и Испания една врачанка успява да издаде детска книжка "Приказки в рими". Тя е Ралица Тодорова и е на 36 години. Работи като библиотекар в читалището във Враца. Вдъхновението да пише римувани истории за малчугани идва от работата ѝ с деца в библиотеката. Преди това е била изкушена от любовната лирика. Сега живее в..

публикувано на 20.10.24 в 06:53

Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България, за епическата поема "Витязът в тигрова кожа"

В София се състоя специално събитие по повод публикуването на българския превод на епическата поема "Витязът в тигрова кожа" от Шота Руставели – шедьовър, смятан за "короната на грузинската литература". Това изключително произведение е част от културното наследство на ЮНЕСКО и е важен символ за грузинската идентичност . На събитието присъства..

публикувано на 17.10.24 в 15:00

За окривателя на млечнокиселата бактерия "Лактобацилус булгарикус" - д-р Стамен Григоров

Местни фермери и производители на мляко и млечни продукти от Трънско представиха продукцията си по време на втория за тази година Празник на киселото мляко, който се проведе на 13 октомври.  Проявата беше в с. Студен извор – родното място на откривателя на млечнокиселата бактерия "Лактобацилус булгарикус" д-р Стамен Григоров.  По време на празника..

публикувано на 16.10.24 в 12:00