Най-популярният израелски мюзикъл е „Испанска овощна градина“ – за живота на испанските евреи, каквито са повечето от тези, чиито потомци живеят в България. Заслуга за популярността му има и това, че е поставен от един от тях – Цеди Църфати. 80-годишният режисьор е носител на почти всички престижни израелски награди за култура, основател е и на един от най-интересните конкурси за популярни детски песни – „ФестиГал“. Част от тези песни вече са класика и са инкрустирани в по-големи музикални произведения. Най-интересното, обаче, е това, че за разлика от други режисьори или въобще дейци на изкуството, които са разкъсвани от сплетни и интриги, за Цеди Църфати не се намери никой, който да каже и една лоша дума.
Защо ви наричат „Г-н мюзикъл“, въпреки ,че сте режисирал в други жанрове?
Мисля, че има режисьори, поставили повече мюзикъли, например като главния художествен ръководител на театър Абима Моше Кептен. Той има хубави спектакли, а аз попаднах в този жанр случайно преди много години. Дори отказвах, но после се замислих и реших, че това е начин да се внесе в израелския театър малко от блясъка и аромата на Бродуей. Дори не само в мюзикълите, а и в камерните спектакли. Това беше още преди мюзикълът да се превърне в касова индустрия. Не обичам да ми лепват различни титли...
Как се насочихте към този жанр?
Просто не знам. В един момент се отказах да бъда актьор. Предложиха ми да режисирам поп звезди. Например направих първия клип на легендарната по-късно Хава Алберщайн. След нея при мен идваха много звезди. Имаше време, когато в Израел бяха модерни холивудските мюзикъли от 30-те/40-те години. Лично аз много ги обичам, но никога не съм мислил, че някой ще ми даде да режисирам. Фактически в тях има всичко: музика, движение, ярки декори и осветление. С други думи става въпрос за тотален театър. Тъй като обичам театъра и идвам от него, този тотален театър е нещото, което ми е давало сила.
Вашата постановка в Националния театър е гледана миниум от 4 поколения. За няколко поколения Вие сте човекът, който прави зрелищни детски представления и фестивали. Вие самият нямате деца, откъде идва любовта Ви към тази възраст?
Започнах с „ФестиГал“. Беше детски песенен фестивал. Даже се обидих, когато ми предложиха да режисирам първото му издание. Помислих, че някой е решил да ме включи в бизнеса на халтурата. Но когато се замислих, си казах, че този песенен фестивал може да придобие красив театрален облик. Беше преди еврейския празник на светлината в най-тъмните дни около Нова година - Ханука. Освен светъл, го направих красив и приятен и за окото, и за слуха. С течение на годините този фестивал се превърна в истерия. Майките, които не можеха да си купят понякога твърде скъпите билети, са самоукоряваха, че не са достатъчно добри майки... Тогава се оттеглих.
Но вие се занимавате и с нещо не толкова чистоплътно като Евровизия. Режисирате клиповете на много от естрадните изпълнители от Израел.
Там нещата са на лична основа. Различни певци и певици, които трябваше да се представят на Евровизията, се обръщаха към мен, за да направя зрелищно изпълнението им. Според мен най-големият шанс бе, когато поставих цялото шоу през 1999 г. Тогава Израел беше домакин. За мен бе важно заедно с красивата музика да успея да запозная телевизионните зрители и с красотата на Йерусалим, а и с красотите на всяка от страните, чиито представители се състезаваха.
Разбрах, че сте започнали театралната си кариера още като дете.
Започнах да играя в камерния театър на Тел Авив, когато бях на 13 години. Играл съм в почти всички съществуващи театри, в националния Абима и дори в Театър шатра Оел. След завършване на военната си служба бях актьор до 29-та си година. След това си казах „Достатъчно“. Тогава се обади първа Хава Албертщайн, на която дължа завоя, който направих в театралната си дейност, насочвайки се към режисура.
Каква е връзката ви с България?
Майка ми е българка, оттам е връзката ми с България. В нашето семейство нито се пееше, нито се свиреше и никой не се е интересувал от драматичен театър. Майка ми идва от град Провадия на 3 години. Каквото знам за България, е от баба ми, която не спираше да разказва за нея. Ние сме от семействата Давидови и Браха. Баба почина на 96 години. Затова винаги с желание съм работил с български артисти. Такъв бе Етиен Леви. Той известно време живя в Израел. Игра в моя спектакъл. Но симпатията ми към българските творци идва от моя дом. В новата ми постановка на спектакъла„Испанска овощна градина“ играе актьорът Аврам Силиктар и ми беше приятно да работя с него. Работил съм и с Мони Мушонов. В малка страна като Израел един мюзикъл да се показва над 2 200 пъти е не просто рекорд, а граничи в невъзможното. Сега, около пандемията, ръководството на театъра реши, че трябва да направим нов вариант на спектакъла и отново го възложиха на мен. Старият вариант се игра 23 години.
Как можете да си обясните толкова големия му успех?
Това са хубави малки истории, подплатени с хубави песни от градския фолклор на ладино-испано-еврейски. Комичните истории са описани от бившия президент на Израел Ицхак Навон. Те са се случили в неговото детство. Всъщност става въпрос за отношенията между баща и синове, мъж и жена, съседи, за момичета-бунтари в семейството и за различните табута, които съществуват в кварталите, за различни суеверия в живота на хората. Всичко това е е така хубаво загърнато в драматичния текст, че те държи в напрежение. И когато запеят на сцената, сърцето ти се изпълва с доволство.
Какво най-много обичате във всичките си спектакли?
Винаги съм се радвал за актьорите, ако се справят добре. А ако не се получеше, дълго си задавам въпроса в какво съм сгрешил.
Как се чувствате, когато сте съдия в конкурси. Вие сте еднакво любим и на децата,и на техните баби.
Доверието на децата е най-големият комплимент за мен, защото те не умеят да се преструват. Затова прегръщам моите 80 години, които навърших тази година и считам, че те са били много плодотворен период в живота ми, в който получавам много любов. Де те прегръщат толкова различни хора от различни съсловия и възрасти е нещо, за което не съм и мечтал!
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Случаят с бременната 29-годишна жена от Сандански, която роди мъртво бебе, докато я транспортират с линейка към Петрич, предизвика спешни проверки,..