Биляна Курташева: Мария Вирхов е парола за бунт

"Вирхов е парола, парола за бунт... В Мария имаше радикалност и в живеенето, и в писането". 

Така Биляна Курташева, литературен критик, редактор, представи в предаването "Преди всички" книгата със събрани стихове на Мария Вирхов - "Вирхов блус", на която е съставител. 

"Книгата е мисионерска. Идеята беше да съберем и да припомним на българската четяща публика поетесата Мария Вирхов. В писането си Мария непрекъснато разглобява думите, играе с езика, дисектира и съшива наново по франкенщайновски начин. Но се получават красиви чудовища. В текстовете има много ритъм. Има едно непосредствено усещане за дъното на живота. Заедно с това поезията е много игрова, самоиронична". 

Текстовете на поетесата често играят със съня, с кошмара, с пренаписване на митологии: 

"Изваждат скритите страни на някои загладени сюжети от митологията и приказките - русалки, нещастни кралици, разглобени принцеси". 

Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия. 

Това е записано в предговора към книгата от Биляна Курташева. 

Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е на 10.04.1969 г. в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките "Жълта поезия", "Вятърът мъртъв език", "Танци". През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ "Никомея". Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: "Чайка" на Чехов, "Верона" на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и "Руска народна поща" на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като "Литературен вестник", "Витамин Б", "Ах, Мария", както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи.