Най-малкото начинът, по който виждаш света, е твой, независимо колко герои измисляш, допълва тя в предаването „Изотопия“.
„Това е може би най-дълго писаният ми текст някога. Започнах на 23 просто с бележки по това, което става във втората част на романа и се отнася до мен и собственото ми семейство. Книгата излезе на 43. това са точно 20 години, две десетилетия, през които се случиха много неща“, разказва Антония за книгата си „Нас, които ни няма“.
Романът е автобиографичен, тя го определя като класически роман на израстването.
„Може би това е най-личният ми роман и ще остане такъв, независимо какво ще напиша оттук нататък. (...) Прототипите са много. Много от тях са живи.“
Действието се развива в началните години на прехода.
„Използвала съм и бургаски жаргон, и селски жаргон. Не знам дали по нещо може да се разбере, че това е 90-арски роман, че това е бургаски роман. По-скоро гледам на него като на универсален, но също така и като документ, текст, който ще остане някакъв вид документ за онова време, за онова поколение, за този град, който специално в творчеството има особен статут. Там споменавам много от бургаските артисти, поети, чешити дори.“
Романът е за тези, които са били тийнейджъри в средата на 90-те години, смята авторката.
„И си мислех наскоро как би бил приет от днешните тийнейджъри – дали те биха имали същите сетива да го усетят, по начина, по който ние го правехме тогава. Писмата, които присъстват в романа, писмата на Мартин са истински писма до мен. Определено съм ги редактирала, за да се превърнат в литература, във фикция. Истината е, че общувахме по този начин, ние си пишехме писма на ръка, които си разменяхме понякога дори присъствайки в една и съща стая. Нещо, което днес е като абсолютна отживелица. Не знам как в днешната дигитална ера биха го разчели днешните тийнейджъри.“
В романа липсват клишетата от романите за 90-те, казва още Антония Апостолова – мутрите, икономическите затруднения, семейните трагедии, нещата, които преимуществено се помнят от това време. Тя признава, че е искала да запази образа на Бургас от 90-те.
„Бургас на любов, на творчество, на всички тези съмнения и крехкости, които днес се надявам да живеят в 40-годишните пораснали тийнейджъри“.
Защо книгата е озаглавена „Нас, които ни няма“?
„Нас във всеки следващ момент вече ни няма. Вече не сме ние и в същото време всичко, от което сме направени, е това минало, което се дестилира в нас и ни ръководи, и определя бъдещето ни… Няма ни, няма го това поколение, няма го този град.“
Антония Апостолова е автор и на сборника с разкази „Потъване в Мъртво море“. Не вярва да пропише отново поезия, защото я свързва с младостта. Първата й книга всъщност е поетична.
„Излезе, когато бях много млада. Това е някакъв вид изхабяване на куршума. Беше постигнала някакъв култов статут в Бургас. След това поезията я изоставих, за да я привнеса в прозата си, в стила си, в езика си.“
В новия роман, който пише, има отново история на спомнянето, любим неин метод на писане.
За сайта „Литературни разговори“ Антония Апостолова отбелязва:
„Съзнавам, че това, което правя, е бутиков проект. Хората, които четат книжни ревюта и обзори, литературни, буквално се познават един друг, не са чак толкова много.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Намираме се в разгара на летния сезон и може би много от вас са в отпуск и пътуват към морето. Почивката близо до водата и топлият пясък, шумът на вълните и гледката на шарени чадъри за слънце са нужни на всеки. Това време от годината е заслужено и необходимо. Има неща, които притежават вълшебна и лечебна сила, за да зареждат с енергия,..
"Това, което гледам в този проект, са хората, които обитават перифериите на шумния свят на града, където реалността често изглежда безцветна, ежедневието е монотонно, сиво, сурово. През езика на цвета ми се искаше да разгърна палитра от чувства". Това каза пред БНР Ивелина Берова, фотограф-художник , която представи нови серии "Цветовете на живота"..
Новата скулптура на Боряна Росса, озаглавена "Жената и Вселената: Електра", посреща пътниците на Летище Бургас - не просто като арт обект, а като символичен мост между земя, небе и вода, между митология и бъдеще. " За мен това беше предизвикателство от една страна, а от друга - беше изключително интересно да се потопя в идеята за полета, която..
Самоков почита художника, изследовател и педагог проф. Васил Захариев с юбилейна изложба , която не само показва, но и разказва неговия живот чрез картини, рисунки, спомени и документи. В Художествената галерия, която носи името му, оживява една от най-значимите фигури в историята на българската графика . Изложбата поставя началото на..
В репортажа на Калина Стоянова може да чуете разказ за туризма по времето на социализма.
Поредицата от културни изяви с европейско участие "Музика под рилското небе" започват от понеделник, 4 август, обявиха от Общината в Рила. Инициативата е отпреди повече от 10 години на преподавателката по пиано в Музикалната академия в София Даниела Дикова и фондация "Арденца". Ще има концерти и срещи с местни изпълнители във всичките села на общината..
Общината в Кюстендил след повече от 40 години чакане, направи голям жест към задругата на местните занаятчии - стари и модерни. С решение на съветниците на гилдията беше предоставена срещу символичен наем известната Лекарска къща в центъра на града за техен дом, за център на Регионалната занаятчийска камара. Кокетният комплекс с хубав двор и..
Минималната работна заплата за 2026 г. трябва да бъде определена по сега действащия механизъм в Кодекса на труда и ще бъде 50 процента от средната..
Партиите се готвят отрано за президентските избори, защото те предполагат стратегическа маневра. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев...
Световното първенство по драконови лодки, което трябваше да се проведе в Русе от 18 до 21 септември , в понеделник беше отменено . Тази новина се..