Аслъ Айдънташбаш: Турция може да спре мигрантска вълна от Афганистан

 На заседанието на министрите на вътрешните работи от ЕС на 31 август не само Унгария, но и държави като Дания категорично отказаха да приемат солидарно с Германия афганистанските бежанци, застрашени в талибанското емирство.

В крайна сметка министрите се обединиха зад формулата да подпомагаме материално съседните на Афганистан държави, за да задържим бежанците колкото се може по-далеч от Европа. Отново, както по време на Сирийската криза, се разчита много на Турция.

По вътрешнополитически причини турският президент Реджеп Таип Ердоган ще работи, за да заслони Европа от нова мигрантска вълна, твърди Аслъ Айдънташбаш, анализатор от Европейския съвет за външни отношения, в интервю за "Събота 150".

"Президентът Ердоган страда от остра форма на намаляваща популярност. Рейтингът му е по-нисък от този на всички останали потенциални кандидати за президентските избори. Вотът би трябвало да се проведе чак след 2 години - през 2023-а, но нещата вървят към загуба на Ердоган."

"В Турция може и да има залитане към авторитаризъм, но тя още е страна, в която изборите все пак имат значение. Една от причините за спадащото ниво на одобрение за Ердоган са бежанците. В Турция има горе-долу 4 милиона сирийци, но и още 1-2 милиона нелегални мигранти от други страни, включително Афганистан. Затова Ердоган не може да си позволи нова бежанска криза - още афганистанци да се появят по улиците на турските градове - което би довело до вълна от гняв сред турските избиратели."

"Към момента няма вълна, а се забелязва църцорене на мигранти през източната ни граница. Турските власти подозират, че комшиите от Иран помагат за тези нелегални преминавания, за да намалят вътрешнополитическото напрежение при тях. Анкара обаче е решена да предотврати ескалация и затова възнамерява да запечати границата си с Иран."

Достатъчна ли ще е оградата на иранската граница - а тя дори още не е завършена - за спиране на голям мигрантски поток?

"Мисля, че може да бъде спряна масова миграция. Разбира се, възможно е понякога да преминават групи от по няколкостотин души, но огромна вълна като през 2015 година от Сирия няма да бъде допусната - главно заради вътрешнополитическата ситуация в Турция. Има доста неприязън към сирийските бежанци, която вече прерасна до остро, дори физическо, противопоставяне и огромно напрежение в някои части на страната между местните жители и сирийците.

Затова властите не могат да си позволят да пуснат афганистанците. А това означава и че няма да има повторение на ситуацията от 2015-а на българската граница, в Гърция или в която и да било друга европейска държава. Турция просто ще се запечата".

"Турция този път няма да е склад за бежанци на европейците", заявява неизменно президентът Ердоган в телефонните си разговори с гръцкия премиер Мицотакис, германският канцлер Меркел, европредседателите Мишел и Фон дер Лайен. Доста категорично е това послание...

"Всъщност посланието е към турците. Защото Ердоган вече има сделка с Европа, която предвижда Турция да се грижи за мигрантите в замяна на една доста голяма сума. В момента се договарят дори още средства от Европа - за удължаване на действието на споразумението от 2016-а, чийто срок иначе изтича в края на тази година. От най-високо ниво в Брюксел дават знак, че скоро може да бъде отпуснат и трети няколко милиарден транш.

Ердоган се опитва да гали слуха на потенциалните си избиратели, включително на голяма част от твърдия електорат на неговата партия, които са убедени, че сирийските бежанци им крадат работните места. Това, разбира се, не е вярно. Но при доста високата вече безработица е най-лесно мигрантите да бъдат изкарани виновни за икономическите несгоди на Турция. Затова Ердоган звъни на европейските лидери и демонстрира пред тях твърдост по мигрантския въпрос - прави го, за да се докара пред своите избиратели".

Мигрантската политика на Ердоган е променена в сравнение с 2015-а, но промяна има и в Европа - тук популисткото използване на бежанците като плашила вече не е прерогатив само на маргинални популисти, а на доста правителства. Дали това не предполага скорошен сблъсък между Ердоган и Европа?

"Имаме действащо споразумение за финансиране. То е критикувано от опозицията в Турция, която пита защо се съгласяваме да държим милиони бежанци срещу пари. Но властта има нужда от допълнителните пари, които се очакват от Европа. Тези 3 милиарда и 300 милиона евро ще са манна небесна за Ердоган в условията на икономически спад и изтъняване на резервите на турската централна банка".

Как ви се струва Евросъюзът, по почина с Турция, да плаща стотици милиони евро на съседни на Афганистан държави да се грижат за бежанците? Иран също е сред въпросните съседи и е под международни икономически санкции.

"Много смущаваща идея е това - проблематична е от гледна точка на етиката. Но в края на краищата това е последица от провала на Европа да направи това, което трябваше да направи още преди десетилетия - да се превърне в ефективна дипломатическа сила в тези нестабилни региони. Влиянието на Европа върху политическия процес в Сирия е минимално. Също и за политическата стабилност на Афганистан. Европейците бяха прикачени към американците там, и то само в областта на сигурността.

Няма как Европа - при положение, че в близост до границите й има голям международен конфликт - да очаква, че няма да се занимава с бежанци. Ако не иска да приема мигранти, има само една възможност за съжаление - да си плаща на други страни да ги държат. А това не е идеалната работеща формула. Идеалният вариант би бил Европа да демонстрира дипломатически мускули и да помогне за стабилизиране на зоните на конфликт.

Това важи и за Сирия. Трябва да отделим повече внимание на политическия процес там. Защото войната не е свършила и все още има милиони бежанци в Европа и в съседните на Сирия държави. Подобна е ситуацията с Либия, където европейците пак нямат водеща политическа роля, а би трябвало. Същото важи и за Афганистан.

Европа по-добре да престане само да се прикрепва към различните мисии на Съединените щати и да започне да бъде стратегически автономна в усилията за стабилизация на регионите, с които граничи. Освен това трябва да решим какво да предприемем по отношение на талибаните. Защото те може да са в крещящо противоречие с всички наши ценности като западно общество, в което включвам и Турция, но сега вече контролират Афганистан.

Тук Турция може да играе важна роля - като свръзка с тях например - заедно с Катар и Пакистан. Това не е най-приятната работа, но някой трябва да разговаря с талибаните и да се опита да им повлияе да не затварят училища и да запазят поне някакви права на жените. Трябва да се предотврати пълен крах на държавата Афганистан, защото това би дестабилизирало целия регион и би надигнало истинска емигрантска вълна".

Престижът на Съединените щати пострада сериозно заради начина, по който се изтеглиха от Афганистан. Това ще промени ли нагласата на Ердоган към подобряване на отношенията с Вашингтон?

"Ердоган съзира в афганистанската криза и в скоростното и почти скандално изтегляне на Съединените щати възможност да подобри отношенията си със съюзниците в НАТО, особено с Америка. Тази възможност представлява позициониране на Турция в ролята на представител на Запада пред талибаните.

Европейците един по един излязоха и заявиха, че няма да разговарят с тях. Все някой обаче трябва да върши тази работа. Пакистан очевидно е в най-добра позиция да се заеме със задачата. Но защо и Турция да не участва. Това би била интересна нова роля за нея и Съединените щати, според мен, биха се приели с отворени обятия такава помощ".

Още по темата в звуковия файл.

.