Балетното селище Вертиго – ансамбъл на изкуството и екологията

Да се достигне до балетното селище "Вертиго", което се намира между Йерусалим и селището, където е роден Самсон от известната библейска притча за Самсон и Далила - Бейт шемеш, е доста трудно. Няма обществен транспорт. Шофьорите на такси искат да се плати курса им в двете посоки, а ако се ползват преди и след представлението - цената на билета се удвоява. Въпреки това, за месеци напред всички места са изкупени. Обикновено хората отиват в селището два-три часа преди представленията, защото и самото то е необичайно. Имах щастието да се включа в една обиколка на мястото, ръководена от административния директор на трупата и селището Ади Вертиго, съпруг на първата хореографска, а сега художествен директор Ноа Вертиго. Ето какво разказа за рубриката за добри новини и добротворчески проекти "Кутия на доброто" на предаването "Каста дива":

„Ние не подбираме танцьорите още докато са ученици в балетните училища. Артистите при нас са между 25 и 35-годишни. Не са просто ентусиасти, а хора с натрупан житейски и сценичен опит. Обикновено по-младите - до 30 години, изпълняват партии с много скокове и пируети, а по-възрастните - драматичните. Имаме две трупи. Втората е с хора със специални нужди. Оказва се, че в инвалидна количка или с бастун също може да се танцува. Партниращите им здрави балерини и балетисти не са в ролята на болногледачи, а имат доста сложни партии в спектаклите. Всеки показва най-доброто, на което е способен. В селището има и рехабилитационен център. От нас възникна и идеята, че каквито и проблеми да има човек, винаги може да танцува. Много от завършилите артистичната си кариера танцьори сега ръководят кръжоци в Йерусалим. Подтикват към балетно творчество хора със специални нужди - със затруднения в двигателната система или незрящи например. Други завършиха университет и вече са хореографи в трупата ни или в други ансамбли.

Залата, в която репетираме и изнасяме спектаклите си, е с необикновен климатик – воден, на базата на водата от много дълбок кладенец, която е 22 градуса зиме и лете. Изпомпваме я и през лятото охлаждаме чрез система от тръби в стените, а през зимата - затопляме. След репетиция, всеки би искал да се измие и да изпере дрехите си. Водата е дъждовна. Събираме я в цистерни при валежите през зимата. Затопляме част от нея в слънчеви бойлери. Имаме и слънчеви батерии за електричество на покривите. При къпане и пране използваме сапун, от този, който са правили нашите баби. Той не вреди нито на кожата, нито на природата. За косата употребяваме хумус. Тази вода, след механично утаяване и пречистване, след преминаване през камъни и водни растения - пречистватели, става годна за поливане.

Имаме градини с местни дървета и храсти - нар, маслина, лоза, смокини и други. Къщите ни са с метална конструкция, запълнена с кирпич. Използваме съвременни технологии при покриването им със смес от кал и вар. Това става под налягане. Стените „дишат“, но заедно с това не прониква вода. Ако посетите Лувъра, най-напред биха ви показали Джокондата, а при нашите еко-екскурзии, първо показваме тоалетните. Не подаряваме на моретата по 6 литра вода при всяка употреба. Както котките ходят по нужда в изкопана ямичка, която после зариват, при нас вместо вода „потичат“ дървени стружки в сандъчетата с красиви клекала. Стружките набавяме от дърводелския цех в близкия кибуц. Когато се напълнят, ги поставаме за образуване на компост, и съдържанието им отново се връща в природата, като тор. И накрая ви предлагам разходка край трите езерца. Правилно забелязвате, че те са свързани чрез тръба към покривите. Но сега тук още е топло. Не са започнали дъждовете. Откъде идва водата? Това са езерца от роса. В тях засадихме по две-три лилии, но вече са покрити с много от тези красиви цветя. Не знам откъде се появиха и рибки, а и жабки. Открили са, че езерцата са кристално чисти, а имат всички елементи на затворена еко-система."