Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млад земеделец: Ентусиазмът отдавна го няма, издържам от инат

Празник на ореха в село Голямо Дряново
Снимка: БГНЕС

Парите за земеделие в Плана за възстановяване и развитие, особено в частта им, която е предназначена за напояване, остават гореща тема в земеделската общност. Фермерите недоволстват от отказа на аграрното министерство да насочи повече средства към възстановяването на старите напоителни канали и смятат, че  драстичното орязване на средствата за напояване ги обрича на фалит. Предложението да си събират дъждовна вода, за да поливат, някои от земеделците възприемат като подигравка.

Диман Рохлев от няколко години се занимава с градинарство – отглежда орехи и черешиПризнава, че проблем с напояването има и дава пример със село Голямо Дряново, община Казанлък.

„Селото пресъхва. Всеки, който копае сонди на няколко десетки метри, който намери вода, намира и останалите си напояват от чешмата. А пък аз си нося вода с тубите. Качвам ги на колата и си ходя на една чешма, пълня ги и си поливам с тях дръвчетата. Така в 21. век един земеделски производител се оправя сам“, разказва Рохлев пред БНР. От 130 дръвчета 30-40 са изсъхнали само за една година, допълва той.

„Трябва цялостен подход. На първо място трябва да се възстановят тези вади – те са като кръвоносна система. Би трябвало да се интересува Министерството на земеделието от тези въпроси, защото напояването е 90% от работата на земеделеца през лятото“, коментира Диман Рохлев в контекста на ограничения ресурс, който Планът за възстановяване предвижда за напояване.

За онези, които имат повече ресурс, предизвикателствата в сектора не са проблем, но за по-малките производители са голям проблем, отчита младият земеделец.

„Нямаме работници, нямаме техника, нямаме ресурс. Земята, която обработваме, е малка, продукцията също е малка. Разчитаме на малките субсидии, които получаваме ежегодно под формата на директни плащания.“

За малките земеделци я нямаше мярката 60:40, която беше в сила за други сектори, отбелязва Рохлев.

Тази година преди прибирането на реколтата той е установил набези към насажденията му – дърветата били брулени. Земеделецът пита какво правят държавата и правоохранителните органи в защита на производителите, които разчитат и на малкото продукция, която трябва да приберат.

„Абсолютно нищо не прави. Аз отидох в кметството в село Горно Сахране да подам сигнал. Там един служител ми каза, че това е глас в пустиня, тъй като има един квартален, който отговаря за 4 села. Всеки се оправя сам. Големите производители си наемат охранителни фирми и те покриват периметъра, но малките, които нямаме ресурс да имаме денонощна охрана, сме изправени пред дилемата – или да съберем 40-50% от продукцията и да нямаме охрана или да съберем 100% от продукцията, но да платим на охрана, като резултатът е същият.“

Ентусиазмът го няма отдавна. Сега издържам от инат“, обобщава Диман Рохлев.

Повече за препятствията пред младия земеделец слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02