Каменна бърчина - древна приказка за посрещане на слънцето

Самата скала е вулканична. По нея личи почеркът на траките – там, където са дообработвали скалите, след като вулканът е свършил своето.

„Светите им места винаги са сред природата“, напомня Иван Димитров, с когото „Изотопия“ тръгва по пътеката на отминали мистерии и вярвания. Иван работи в Туристическия център на Малко Търново като водач, живее в близкото село Стоилово.

Сред най-популярните образи в светилището е триметрова каменна гъба. 

След посвещение младите са минавали през провиралото от запад на изток, следвайки пътя на слънцето, което след залез на запад отново се появява на изток за нов живот.

„Така и те са минавали през провиралото като символ на прераждане, за нов живот“, уточнява Иван.

„Знаем, че са възлиявали вино, мед, мляко, като виното е мистериална течност – по-лесно са се свързвали чрез него с боговете, млякото е животворна течност, медът също е свещен. Другото, което са давали в дар към боговете, това е хляб, жито.“

След като Орфей забранил жертвоприношенията, те станали безкръвни.

„Няма следи открити. Има ямки, където може би са възлиявали течности. Знае се, че са палели огън, който е символизирал бога Слънце. В самия огън са възлиявали течностите. Най-вероятно след като ги възлияват, може да гледат самият огън какви форми прави, да виждат нещо в огъня древните, на който му се дава, който има очи да ги види тези неща. Вероятно са пророкували или са виждали други неща в огъня.“

Едната ямка е пълна с дъждовна вода.

„Някъде даже има по точни съзвездия направени ямки. Доколкото знам, на Беглик таш ги има Плеядите.“

След ритуалите преди изгрев слънце са отивали да посрещнат слънцето, при соларните кръгове, където има хубав изглед към морето, допълва той.

Местните имат поверие, че който мине през провиралото, цяла година ще има здраве и късмет.

„Минавали са, доста едри хора са минавали“, уверява Иван. „И за тук се смята, че като минеш, ти се опрощават и греховете.“ 

Самата скала е доста ронлива и ерозира с времето, отбелязва Димитров. Утробата вече не е съвсем с форма на утроба тъкмо заради ерозията на скалата през вековете. През 2005 г. археоастрономи са установили, че преди 2500 години на това място траките са посрещали слънцето и се е получавало оплождане на богинята Майка от бога Слънце.

„Самата скала за траките символизира богинята Майка.“

Богинята Майка и богът Слънце са имали много имена. В Странджа се смята, че култът впоследствие се е пренесъл към някои светици.

„За Св. Марина има предположение, че е останала от култа към богинята Майка, Изида, Кибела…“

Вулканичните скали на светилището са всъщност отломки от вулкан, изхвърлени на доста голямо разстояние – 30-ина километра.

Следваща стъпка – соларните кръгове. За тях има предположение, че е възможно да са фазите на луната. Единият кръг е полукръг, но е възможно самата скала да е ерозирала с времето, да е бил цял кръг, пояснява Иван Димитров.

„Тук вероятно са свещенодействали оракулите. Има и предположение, че е възможно да е като обсерватория, където да са наблюдавали нощните светила.“

Оставени са дарове – ябълки, жито.

Има сведения, че навремето покрай светилището е имало стена и цялото е било оградено със зид, който преди столетия местните са изнесли, за да строят.

Прави впечатление кръг с дупка в средата – вероятно вид слънчев часовник или древна мелница.

„III-II хилядолетие пр. Хр. – траките са били многочислени по тези земи в този период.“

Древните са били по-близо до природата, до земята, казва Иван Димитров.

„Оттук сме дошли, пак в природата ще отидем.“