Българският гласовит елит и гравитиращите около него кандидати за социално признание притежават колекция от туземни характеристики и комплекси. Представете си персонажи, които понякога приличат на примитивни и периферни поклонници на една абстрактна Империя – винаги права и винаги готова да отвърне на удара.
Местните, хм, как да го кажем по-културно - „лидери на мнение“, са един вид либерални леминги, готови да следват моди, тенденции и заблуди отвъд ръба на разума и смисъла. Особено зрелищна е туземската перспектива в културен план.
Актуалният обществен опит за разговор по повод опакованата Триумфална арка е колкото комичен, толкова илюстративен. В пространството се наблюдава особена асиметрия – настървени фенове на покойния Кристо и неговото творчество търсят онзи митологичен прост Ганьо, който не може да оцени шедьовъра в сърцето на Париж.
Разбирате ли, за тези ценители на инсталации не е достатъчно просто да се наслаждават на произведението. Не, за тях то е повод за полемика, причина за пристрастна позиция против простолюдието, което не разбира нищо от изкуство. Разгърна се трескаво търсене на хора, които не харесват опакования френски монумент.
Всяка подигравка със спорната инсталация беше третирана като жестока и смъртоносна обида срещу самия цивилизационен избор на България. Познати лица се снимат до „нещото“ и вместо да се къпят в естетическа еуфория издават враждебни дигитални крясъци тип: „Как може да не харесвате това, прости ганьовци. Срам ме е от вас повече, отколкото се гордея с Кристо и този шедьовър на... на каквото там е. Вие право на мнение нямате.“
Но най-неприятно е внушението, че само някакви комплексирани българи, ненапускали територията си, са способни да не оценят творческия подвиг на артиста, глобалния размах на произведението и посланието на този триумф от плат.
Типичният български кандидат-сноб е космополитен туземец, който не иска дори да мисли, че западните хора ще реагират на опаковането с емоция, различна от възхищението. А истината е, че най-острите и качествени критики на инсталацията не идват от завистливи и тесногръди български простаци, а от западни ценители на красотата и истинското изкуство. Да, все още има и такива.
Дори авторитетното издание „Таймс“ публикува статия със заглавие „Гняв в Париж след като опаковаха Триумфалната арка в колосална „торба за боклук“. Ах, тези западин ганьовци, как е възможно.
Ако следите само български автори и инфлуенсъри, ще решите, че инсталацията по проект на Кристо е някакъв безспорен символ на всичко добро, хубаво и прогресивно. Всъщност това е противоречива работа с множество легитимни и безкористни критици. Както и трябва да бъде.
„Таймс“ цитира недоволни парижани, които определят опаковането на Триумфалната арка като „грозно, остаряло, обидно за нацията“ и дори модерното „неекологично“. Ухаа, а търсените под дърво и камък български критици най-често се спират до сравнения с ремонтни дейности, торбички за пазаруване или смет, може би и чаршафи.
Преди дни двама млади французисе покатериха върху арката и в знак на протест срещу нейното опаковане вдигнаха френското знаме с надпис „Почит към френските войници, загинали за отечеството“
Във видео от акцията един от младежите говори иронично за „творбата на Кристо“, а другият казва, че това е „гавра с паметта на войниците“.Двамата са арестувани, но после споделят как полицаите са им казали, че подкрепят стореното от тях.
Не може да бъде. Какви са тези патриотични изяви на национална и културна идентичност, какъв е този протест срещу опаковането в плат на изящен исторически монумент, прочут със своите разкошно изработени детайли. Френски ганьовци са това.
Английските ганьовци също са активирани, може би от Кремъл. Прочутият британски лекар, автор, културен критик и естет Теодор Дарлимпъл публикува чудесно есе със заглавие „Новите дрехи на Триумфалната арка“.
„Забелязах, че коментарите за опаковането на монумента в хиляди квадратни метри плат съдържаха думите „смело“, „невероятно“, „забележително“ и дори „артистично“. Но никой не посмя да каже, че това е красиво произведение, което е подсилило и красотата на самия град“, пише Дарлимпъл, който определя инсталацията като абсурд и намигващо припомня за „престъпленията, извършени в името на изкуството“.
Дарлимпъл сатиризира арт критиците, които от доста време старателно избягват чистата естетическа оценка. Думата красота е изгонена от техните речници, смята той.
„Постоянното говорене за опаковането на Триумфалната арка прикрива една неприятна истина, а тя е, че Западната артистична традиция е мъртва, или поне тази част, която привлича вниманието на медиите. Така се стига до безсмисленото опаковане на Триумфалната арка като доказателство за това състояние. Но без да твърдя, че живеем в златна арт епоха, аз познавам творци, които наистина създават красиви произведения. Ала свръхпубличността е разрушителна. Триумфалната арка ще се измъкне от опаковката си, както Худини от веригите“, завършва Дарлимпъл.
Даа, сигурно и Ганьо би казал така. А космополитът рече: Продължаваме напред! До следващата велика опаковка.
В Софийската опера и балет утре - 29.11, предстои премиерата на спектакъла "Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилея. Постановката се посвещава на две оперни прими – Александрина Милчева и Райна Кабаиванска. Режисьор на спектакъла е Юлия Кръстева , която сподели пред БНР, че посланието, отправено чрез творбата е за вечността и силата на..
Българската композиторка Юлия Ценова беше почетена с два камерни концерта в Швейцария на 22 и 23 ноември - в градовете Сион и Ню Шател. И двете събития бяха изцяло с музика на авторката, която напусна този свят през 2010 г. Юлия Ценова беше ярка личност - пианист, композитор, професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в..
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..