Юлия Дивизиева събра в "Улица с нечетни номера" истории за човешки съдби

"Вероятно това, че съм забавила написването ме е предпазило от грешки в повествованието. Така се натрупаха години с нови истории за тази улица, времето ми помогна да я погледна с други очи, да допълня облика ѝ и мисля, че се получи по-добре", каза за БНР Юлия Дивизиева.

По думите ѝ героите и събитията в книгата са истински.

"И това разбира се е компилация от случки и всичко това съм го видяла или ми е разказано от хората. Няма измислица", допълни в предаването „Нощен хоризонт“ Двизиева.

Тя сподели, че очаква да не се повтарят лошите неща от историята.

"Да имаме чувството да се предпазим от това да участваме в лошотиите и да ги създаваме. Ако може по някакъв начин малко да израснем духовно и да се отлепим от материалното и да погледнем от друг ъгъл всичко, което става в този живот".

На въпрос какъв е пътят на България Дивизиева отговори:

"Преди няколко години си мислех за България, че е добре да се върнат всички млади хора, които по една или друга причина заминаха - дали бяха прокудени, дали от икономически съображения, дали отидоха да учат - замина цвета на нацията, заминаха и други, които не са цвета на нацията, но те са хора, които там се научават да работят, придобиват други навици".