Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са поуките от инцидента с "Вера Су"

"Вера Су"
Снимка: Мая Щърбанова

Точно един месец се навършва днес, откакто турският кораб "Вера Су", натоварен с над 3000 тона азотен тор, заседна в морето край местността „Яйлата“. Измина месец, в който корабособственикът не предприе никакви действия по спасяването на собствеността си и в който България също не успя да се справи с критичната ситуация в морето. Какво все пак се случи, има ли вече яснота как се е стигнало до инцидента и какви са поуките, които трябва да си извадим като морска държава?

Докато страните от Западна Европа бавно и постепенно се връщат към стария начин на живот, познат им от преди пандемията, в България ситуацията става все по-интересна. Интересна всъщност е тя за циничните оптимисти и вероятно почти безнадеждна за крайните песимисти. Не ни е достатъчна цялата драматична картина около разпространението на Covid-19 ами и в разгара на четвъртата вълна ни сполетя и един заседнал кораб и то малко преди поредните избори за последната една година в страната. И ако трябва да обобщим в едно изречение защо този инцидент се превърна в препъни камъче за България, то би звучало така – заради един заспал на вахта втори помощник-капитан и заради една дълбоко приспана в летаргичен сън държава в продължение на десетилетия.

Снимка: БГНЕС

Първите дни от засядането на кораба край „Яйлата“ бяха като опознавателен лагер, в който децата научават имената на своите учителки и свикват с новите си другарчета по стая. Опипваше се бавно, постепенно и с надеждата, че някак си отговорността по изтеглянето на кораба няма да се окаже в ръцете на България. Е да, но все пак ни се наложи да го направим. И така се стигна до първата акция по претоварването на кораба, която целеше той да бъде олекотен и впоследствие да бъде извлечен от скалите. Всички помним какво се случи по време на тази акция – една заседнала и с часове спасявана баржа, една развалена машина за пакетиране на товара, един почти успял да заседне кран и разбира се, една напълно неподходяща кофа, от която се оказа, че товарът се изсипва в морето. И всички бяха безкрайно учудени – все едно да искаш да пренесеш пясък в сито и да те изненада неуспешното ти начинание. Тогава и дойдоха първите признания за пълната неподготвеност на държавата ни, изказани в прав текст от тогавашния и вече освободен от поста изпълнителен директор на „Морска администрация“ Живко Петров:

„Ние нямаме технически средства в момента, с които да извършим това облекчаване. Кранът е много голям, плаващият, България с това разполага. Много е голям, вятърът го духа и го сваля върху скалите. България не разполага с някакви по-специални технически средства, за да разтовари…С каквото разполагаме, това сме използвали“.

Впоследствие Живко Петров беше освободен от длъжността си и на негово място застана капитан Венцислав Иванов. Бурното море пък все пак накара екипажа да пожелае да бъде евакуиран. Седем от тях бяха настанени в общинския хотел в Каварна, после разпитани от Окръжната прокуратура в Добрич, след това в разследването се включи и Националната следствена служба, а капитанът и вторият помощник-капитан си останаха за постоянно в ареста, обвинени в престъпление, за което законът предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода.

Междувременно отвсякъде еколози, химици, океанолози и природозащитници обясняваха в дружен хор, че азотният тор е опасен за околната среда и за морската екосистема, защото ще доведе до цъфтеж на фитопланктона, което ще намали количествата на кислород във водата, ще предизвика съхнене на хрилете на рибите и съответно до тяхната смърт, ще доведе и до натрупване на нитрати в морските обитатели. Разбира се, някои по-крайни в мнението си специалисти по темата говореха за екокатастрофа, за срив в туризма, за умиране за дълъг период от време на риболова в района. И в този момент в местността „Яйлата“ дойдоха министърът на транспорта Христо Алексиев, който обяви, че азотният тор не се класифицира като опасен товар и министърът на околната среда и водите Асен Личев, който пък заяви, че нито ще цъфне планктона, нито ще умрат риби.

Ако всяка дума, изречена във връзка с кораба от ангажираните в спасяването му, го преместваше с по 1 см, сигурно той вече щеше да е пристигнал на пристанището във Варна. За сметка на това той и днес си е до „Яйлата“ и дори и да бъде успешно претоварен, съдбата му не е ясна.

На същата дата, но през септември месец, в морето изчезна един 48-годишен мъж от Добрич, влязъл с риболовен каяк и не излязъл повече от водата жив. Като по ирония на съдбата вероятно двете събития – изчезването на рибаря и засядането на кораба „Вера Су“, се случиха в един и същи ден. Какво друго ако не точно два подобни инцидента идват да ни покажат и то съвсем ясно, че държавата ни не е готова да спасява нито кораби, нито хора.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десетки ранени цивилни от украинска и от руска страна след най-новата размяна на въздушни удари

За десетки ранени цивилни от украинска и от руска страна се съобщава след най-новата размяна на въздушни удари между двете воюващи страни. 19 селища в централната Кировоградска област останаха сутринта без ток след поредния въздушен удар на руснаците по енергийната система. Руските дронове бяха насочени срещу железопътните превози в тази и..

публикувано на 24.10.25 в 17:58
Йордан Тодоров

"Възраждане" с идея за свикване на ВНС, приемане на нова Конституция и полупрезидентска република

От партия "Възраждане" лансираха от парламентарната трибуна идеята за свикване на Велико Народно събрание, приемане на нова Конституция и въвеждане на   полупрезидентска република. По време на дебата за промените в Закона за насърчаване на инвестициите, депутатът Йордан Тодоров мотивира идеята така: "Видимо е, че задкулисието изцяло..

публикувано на 24.10.25 в 17:55
Фридрих Мерц

Мерц очаква да получи изключение от санкциите за германския клон на "Роснефт"

Правителството на Германия потърси контакт с администрацията на президента Тръмп, за да издейства изключване на германските филиали на "Роснефт" от санкциите на Вашингтон, съобщи "Файненшъл Таймс". Германските власти взеха под контрол рафинерията в Швет, която е основен доставчик на преработено гориво в източната част на страната и..

публикувано на 24.10.25 в 17:41
Виктор Орбан

Орбан: Унгария работи върху това как да "заобиколи" санкциите на САЩ срещу руските петролни компании

Унгарските власти и енергийната компания MOL работят върху това как да "заобиколят" санкциите, обявени от САЩ срещу руските "Роснефт" и "Лукойл". Това, в прав текст, заяви премиерът Виктор Орбан по унгарското обществено радио, предаде Ройтерс. Решението на американския президент Доналд Тръмп - близък политически съюзник на Орбан - да заплаши..

публикувано на 24.10.25 в 17:32

Във Велико Търново започнаха чествания за 840 години от въстанието на Петър и Асен

Във Велико Търново започнаха тридневните чествания за 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Един от акцентите е излъчването на първия в страната 3D интериорен спектакъл в църквата музей "Свети Димитър Солунски", където е обявено въстанието на Асеневци.  За първи път в България в храм се..

публикувано на 24.10.25 в 17:16

България и Виетнам подписаха двустранни споразумения и договорености в редица области

Делегации на България и на социалистическа република Виетнам водени от премиерът Росен Желязков и от генералния секретар на Виетнамската комунистическата партия То Лам, проведоха разговори в София за задълбочаването на стратегическото партньорство между двете страни. В началото на диалога, премиерът ни изтъкна, че много виетнамски граждани са..

публикувано на 24.10.25 в 16:20
Петя Георгиева, ИПИ

Петя Георгиева: Увеличението на заплатите на медиците през Бюджета на НЗОК няма да реши проблема в системата

Решението на Комисията по здравеопазване в Народното събрание увеличението на заплатите на младите лекари и медицинските специалисти да се покрива от Бюджета на НЗОК за 2026 г. няма да реши проблема в системата. Това смята икономистът Петя Георгиева, експерт по финанси в здравеопазването. По думите ѝ този подход може да постави под риск бюджета на..

публикувано на 24.10.25 в 16:16