Ваксини, сертификати и разделение - акценти от събитията по света през седмицата

публикувано на 23.10.21 в 09:52

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Седмицата на бързи обороти със Савина Спасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За старото разделение Изток - Запад напомни през седмицата напрежението между Русия и НАТО.

"Липсата на диалог се оформя юридически" - така обясниха от Кремъл закритите мисии в Москва и Брюксел.

Същевременно родената в Източна Германия Ангела Меркел, канцлер от 16 години, беше изпратена с аплодисменти на последния си Европейски съвет заради обединяващата си роля. Изтъкнато беше, че среща на върха без нея ще е като Париж без Айфеловата кула или Рим без Ватикана.

Друга влиятелна жена - 95-годишната британска кралица отказа да получи награда за "Възрастен човек на годината" с мотива, че "всеки е толкова стар, на колкото се чувства".

Заедно с увеличаването на новозаразените с коронавирус в много страни растеше популярността, но и съпротивата срещу зеления сертификат, използван вече и в България. В Евросъюза са издадени над 590 милиона.

Лидерите на Европа обсъждаха и другия съществен проблем - покачването на цените на тока и основни стоки. За включването на атомните централи и природния газ в зеления списък са се обявили на срещата на върха много от държавните и правителствени ръководители.

През седмицата имаше и нов сблъсък между Полша и европейските институции. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че винаги е отворен за диалог с европейските си партньори, но правителството му няма да се поддаде на изнудване. По-рано в реч пред Европарламента в Страсбург той защити решението на полския Конституционен съд, че в някои отношения европейското законодателство не е над националните.

Унгарският премиер Виктор Орбан нарече случващото се "лов на вещици" и определи Полша като "най-добрата страна в Европа". Каза също, че речта на полския му колега пред Европарламента му е доставила голямо удоволствие.

Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че страната му е дала подслон на 540 афганистанци след американското изтегляне оттам, но няма да приема повече.

Призивите на няколко държави за издигане на прегради по външните граници на Евросъюза със средства от общия бюджет бяха отхвърлени от председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

Северна Македония и Албания няма да бъдат разделяни при започването на преговори за присъединяване към Евросъюза. Това заяви еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей в доклад за напредъка на шест страни от Западните Балкани и Турция. Вархей подчерта, че отлагането на преговорите с Тирана и Скопие има негативно влияние върху доверието в общността.

Парламентът в Румъния отказа да подкрепи ново правителство на премиера Флорин Къцу. Опозицията обвини управлението на национално-либералната партия, че е докарало Румъния до бедност, не се е справило с пандемията, като процентът на ваксинираните е сред най-ниските в ЕС - 30 процента. (В България този процент е 20.)

През седмицата изтече информация, че някои държави са се опитали да променят съдържанието на важен научен доклад на ООН за борбата с климатичните промени. Сред тях са страните износителки на петрол от ОПЕК, както и големи производители на месо като Аржентина и Бразилия. Саудитска Арабия, Япония и Австралия са сред държавите, поискали от световната организация да омаловажи нуждата от по-бързото отказване от изкопаемите горива.

Деца от Глазгоу, където ще се проведе конференцията на ООН през ноември, призоваха световните лидери да направят всичко възможно, за да спрат климатичните промени.

Още за събитията от седмицата чуйте в звуковия файл.