Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ян Ковалцих: За приспособяване към променения климат трябват субсидии от богатите държави

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Един от основните и може би най-оспорвани аспекти на преговорите, които се водят в Глазгоу, е финансовият. Икономическите щети, причинени от глобалното затопляне, поразяват бедния Юг, а глобалното затопляне е причинено основно от богатия Север. Но индустриалните държави не са готови да приемат обвързващ ангажимент за обезщетяването на потърпевшите държави в Африка и Азия. 

„Богатите, икономически развитите държави, вече обещаха 100 милиарда долара на година за бедните държави, но инвестициите все още са под тази сума“, каза пред БНР Ян Ковалцих, финансов експерт към международната неправителствена организация „Оксфам“.

„Другият аспект е, че нещата не опират само до пари, а и до начина, по който тези пари се инвестират. Твърде малко суми се влагат в приспособяването към климатичните промени, като например защита от следващи природни бедствия, изграждане на устойчиво земеделие. Голямата част от инвестициите отива за намаляване на вредните емисии - това е много важно, но не изчерпва мерките, които са необходими“.

Стана дума за обещаните 100 милиарда долара годишно от развитите икономики. Те би трябвало да се разпределят справедливо между тях в зависимост от икономическата им мощ. Но само три държави - Швеция, Норвегия и Германия, отделят достатъчно пари.

Това разпределение е условно и е направено от експерти, т.е. то не е обвързващо. Естествено, всяка държава би трябвало да отделя средства според икономическите си възможности. И тъй като няма обвързваща формула, богатите държави успяват да подържат разговора, без да поемат конкретни задължения. Ако вземем Съединените щати като пример за държава, която отделя огромно количество вредни емисии, те би трябвало да инвестират 35-40 процента от общата сума от 100 милиарда долара. Но ангажиментът, който Вашингтон е готов да поеме, е само за 11 милиарда долара на година.

Какво може тогава да ги накара да спазят обещанието си?

За съжаление няма изработен обвързващ регламент, който може да накара суверенни държави да инвестират определени суми в преодоляването на последиците от климатичните промени. Но чрез преговори, каквито се водят в момента в Глазгоу, може да се наблегне на това, че климатичните промени в бедните страни имат пряко отражение и върху богатите. Защото климатичната криза е глобална криза, тя не спира на границата. От една страна трябва да се намалят вредните емисии в индустриалните държави, но в същото време трябва да се подпомогнат развиващите се страни. Връзката е съвсем ясна - никой в Европа не може да има интерес от екологична катастрофа в Африка, защото това би предизвикало социални, а вероятно и военни конфликти. А това от своя страна ще отприщи миграционна вълна към Европа.

Във Вашите анализи твърдите, че освен публични, трябват и частни инвестиции. 

Частни инициативи и инвестиции има навсякъде по света, но не са достатъчно. Инвестициите във възобновяеми енергоизточници в богатия свят са изключително частни проекти. Това е възможно, защото вече имаме необходимата законодателна основа. Но в бедните държави това не е така. Точно тук богатият Север може да помогне, като предложи атрактивни модели за съфинансиране на проекти. Само така можеш да привлечеш западни инвеститори за проекти в Уганда или някоя друга държава, която не може да си позволи сама да преструктурира икономиката си. Но по-големият проблем е с приспособяването към климатичните промени. Защото частният сектор трудно може да бъде спечелен за инвестиции в проекти, които целят изграждането на устойчиво земеделие в държави, застрашени от суша. Причината е, че такива проекти не носят печалби, а това е водещото условие за частните инвеститори. Затова за приспособяването към променения климат са необходими директни субсидии от богатите държави.

Световната банка е изчислила, че ако цената за вредните емисии остане до 2030 година под 75 долара за тон, целта за намаляване на глобалното затопляне до 2 градуса няма да бъде постигната. Дори в индустриално развитите държави тази цена е под 75 долара на тон. А търговията с вредни емисии е въведена само в малка част от света. Реалистично ли е според Вас тогава тази търговия да стане световна? И какво може да се постигне чрез нея?

Със сигурност е възможно да го постигнем, но със сигурност не от днес за утре. Както казахте, дори в Европа цената на вредните емисии е все още ниска, въпреки че сме изградили работеща система за търговия с вредните емисии. Но да не забравяме, че това ни отне 10-15 години. Не може да очакваме от бедните държави, че тази система ще заработи бързо. Но можем да свържем търговията с вредни емисии там, където тя е вече въведена и работи. Например в Китай има опити за изграждането на такава система, също и в Америка. Ако дори само тези две държави се включат в глобална система за търговия с вредни емисии, това ще е голям успех. 

Редица изследователи предупреждават, че въвеждането на цена върху вредните емисии, които отделят различни производства, може да предизвика социално напрежение, защото тази цена оскъпява крайните продукти. Нещо повече - фондация Бертелсман смята, че повишаването на цената на вредните емисии и на крайните продукти може да доведе до дисбаланс в индустрията, изнасянето на производства от богатите в бедните държави и безработица.

Това притеснение съществува. И сега има политици в Европа, които твърдят, че налогът върху вредните емисии спъва икономиката. Но тези аргументи не са състоятелни. Цената на вредните емисии, която оскъпява стоките, може да бъде неутрализирана за крайния потребител. Нещо повече - приходите от вредните емисии в хазната могат да се върнат към социално слаби хора под формата на социална помощ, като по този начин ще ги стимулираме да потребяват стоки и услуги, които са климатично неутрални.

Интервюто с Ян Ковалцих можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доналд Тръмп

Доналд Тръмп: Ще спечелим състезанието за изкуствения интелект

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви нов проект за развитието на технологиите, свързани с изкуствения интелект в Съединените щати, предаде агенция "Ройтерс".  Плановете включват облекчаване на екологичните правила и разширяване на износа на изкуствен интелект за съюзници на Вашингтон.  Целта е Америка да продължи да има..

публикувано на 24.07.25 в 05:17
Парламентът на Испания

Испания прие проектозакон за разсекретяване на класифицирана информация

Правителството в Испания прие проектозакон за разсекретяване на класифицирана информация. Текстовете ще позволят разкриване на събитията от режима на Франко в страната. Проектът предвижда максималният период на класифициране да бъде 45 години с възможност за удължаване с още 15 години.  Новите правила постановяват още, че информация,..

публикувано на 24.07.25 в 03:58
Заседание на Народното събрание на 23.07.2025 г.

Мария Илиева беше избрана за член на Сметната палата

Попълнен беше съставът на Сметната палата. Избраната за 7 години Мария Илиева беше издигната от Института на вътрешните одитори в България.  Подкрепиха я депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, ИТН и 1 независим.  "Възраждане" гласува против, а останалите четири парламентарни групи не участваха в гласуването.  Илиева е също така..

публикувано на 24.07.25 в 01:14

Ройтерс: ЕС и САЩ вървят съм споразумение за мито от 15% върху европейски стоки, внасяни в САЩ

Европейският съюз и Съединените щати вървят постигането на търговско споразумение, което би довело до прилагането на широкообхватно мито от 15% върху европейски стоки, внасяни в Съединените щати. Това са заявили двама неназовани дипломати пред агенция Ройтерс.  Ставката, която може да обхване и автомобилите, ще отразява рамковото споразумение, което..

публикувано на 23.07.25 в 21:12

С два големи пожара се борят десетки огнеборци, горски служители и доброволци в Ямболско

С два големи пожара продължават да се борят десетки огнеборци, горски служители и доброволци в Ямболско. Към момента няма опасност пожарите да навлязат в населени места, но овладяването на огъня е изключително трудно заради силния вятър и пресечения терен.  Продължава борбата с огъня в селата Стефан Караджово, Камен връх и Денница Пожарът между..

публикувано на 23.07.25 в 21:05

Ремонтът на водопровод край местността Омуртагов мост в Шумен трябва да приключи до часове

Очаква се в късните часове днес да приключи ремонтът на магистралния водопровод край местността Омуртагов мост в Шумен. Аварията остави без вода жителите на Шумен, квартал „Макак“, и селата Панайот Волов и Белокопитово. Девет месеца след като новото съоръжение беше пуснато в експлоатация, една от заварките е дефектирала. Магистралният водопровод..

публикувано на 23.07.25 в 20:35

Голям пожар до ямболското село Окоп

Голям пожар в пламнал в следобедните часове до Ямболското село Окоп. Огънят е достигнал до първите къщи на селото, но вятърът е обърнал посоката и сега гори в гората край населеното място, няма пряка опасност за населението.  На място са три противопожарни екипа, земеделска техника и огнеборци. Според местните огънят е тръгнал от..

публикувано на 23.07.25 в 20:19