Един от основните и може би най-оспорвани аспекти на преговорите, които се водят в Глазгоу, е финансовият. Икономическите щети, причинени от глобалното затопляне, поразяват бедния Юг, а глобалното затопляне е причинено основно от богатия Север. Но индустриалните държави не са готови да приемат обвързващ ангажимент за обезщетяването на потърпевшите държави в Африка и Азия.
„Богатите, икономически развитите държави, вече обещаха 100 милиарда долара на година за бедните държави, но инвестициите все още са под тази сума“, каза пред БНР Ян Ковалцих, финансов експерт към международната неправителствена организация „Оксфам“.
„Другият аспект е, че нещата не опират само до пари, а и до начина, по който тези пари се инвестират. Твърде малко суми се влагат в приспособяването към климатичните промени, като например защита от следващи природни бедствия, изграждане на устойчиво земеделие. Голямата част от инвестициите отива за намаляване на вредните емисии - това е много важно, но не изчерпва мерките, които са необходими“.
Стана дума за обещаните 100 милиарда долара годишно от развитите икономики. Те би трябвало да се разпределят справедливо между тях в зависимост от икономическата им мощ. Но само три държави - Швеция, Норвегия и Германия, отделят достатъчно пари.
Това разпределение е условно и е направено от експерти, т.е. то не е обвързващо. Естествено, всяка държава би трябвало да отделя средства според икономическите си възможности. И тъй като няма обвързваща формула, богатите държави успяват да подържат разговора, без да поемат конкретни задължения. Ако вземем Съединените щати като пример за държава, която отделя огромно количество вредни емисии, те би трябвало да инвестират 35-40 процента от общата сума от 100 милиарда долара. Но ангажиментът, който Вашингтон е готов да поеме, е само за 11 милиарда долара на година.
Какво може тогава да ги накара да спазят обещанието си?
За съжаление няма изработен обвързващ регламент, който може да накара суверенни държави да инвестират определени суми в преодоляването на последиците от климатичните промени. Но чрез преговори, каквито се водят в момента в Глазгоу, може да се наблегне на това, че климатичните промени в бедните страни имат пряко отражение и върху богатите. Защото климатичната криза е глобална криза, тя не спира на границата. От една страна трябва да се намалят вредните емисии в индустриалните държави, но в същото време трябва да се подпомогнат развиващите се страни. Връзката е съвсем ясна - никой в Европа не може да има интерес от екологична катастрофа в Африка, защото това би предизвикало социални, а вероятно и военни конфликти. А това от своя страна ще отприщи миграционна вълна към Европа.
Във Вашите анализи твърдите, че освен публични, трябват и частни инвестиции.
Частни инициативи и инвестиции има навсякъде по света, но не са достатъчно. Инвестициите във възобновяеми енергоизточници в богатия свят са изключително частни проекти. Това е възможно, защото вече имаме необходимата законодателна основа. Но в бедните държави това не е така. Точно тук богатият Север може да помогне, като предложи атрактивни модели за съфинансиране на проекти. Само така можеш да привлечеш западни инвеститори за проекти в Уганда или някоя друга държава, която не може да си позволи сама да преструктурира икономиката си. Но по-големият проблем е с приспособяването към климатичните промени. Защото частният сектор трудно може да бъде спечелен за инвестиции в проекти, които целят изграждането на устойчиво земеделие в държави, застрашени от суша. Причината е, че такива проекти не носят печалби, а това е водещото условие за частните инвеститори. Затова за приспособяването към променения климат са необходими директни субсидии от богатите държави.
Световната банка е изчислила, че ако цената за вредните емисии остане до 2030 година под 75 долара за тон, целта за намаляване на глобалното затопляне до 2 градуса няма да бъде постигната. Дори в индустриално развитите държави тази цена е под 75 долара на тон. А търговията с вредни емисии е въведена само в малка част от света. Реалистично ли е според Вас тогава тази търговия да стане световна? И какво може да се постигне чрез нея?
Със сигурност е възможно да го постигнем, но със сигурност не от днес за утре. Както казахте, дори в Европа цената на вредните емисии е все още ниска, въпреки че сме изградили работеща система за търговия с вредните емисии. Но да не забравяме, че това ни отне 10-15 години. Не може да очакваме от бедните държави, че тази система ще заработи бързо. Но можем да свържем търговията с вредни емисии там, където тя е вече въведена и работи. Например в Китай има опити за изграждането на такава система, също и в Америка. Ако дори само тези две държави се включат в глобална система за търговия с вредни емисии, това ще е голям успех.
Редица изследователи предупреждават, че въвеждането на цена върху вредните емисии, които отделят различни производства, може да предизвика социално напрежение, защото тази цена оскъпява крайните продукти. Нещо повече - фондация Бертелсман смята, че повишаването на цената на вредните емисии и на крайните продукти може да доведе до дисбаланс в индустрията, изнасянето на производства от богатите в бедните държави и безработица.
Това притеснение съществува. И сега има политици в Европа, които твърдят, че налогът върху вредните емисии спъва икономиката. Но тези аргументи не са състоятелни. Цената на вредните емисии, която оскъпява стоките, може да бъде неутрализирана за крайния потребител. Нещо повече - приходите от вредните емисии в хазната могат да се върнат към социално слаби хора под формата на социална помощ, като по този начин ще ги стимулираме да потребяват стоки и услуги, които са климатично неутрални.
Интервюто с Ян Ковалцих можете да чуете в звуковия файл.И днес продължава гасенето на големия пожар в Пирин. Локализирани са вече двете огнища над селата Илинденци и Плоски. Борбата с огъня в Пирин продължава 21-ви ден Над 150 огнеборци ръчно гасят вътрешни огнища на пожара в Пирин Вчера в гасенето се участваха над 150 души, както и два хеликоптера "Кугър". За днес има призив да се..
Един човек е загинал, а поне 5-ма са ранени при тежката катастрофа между автомобил и автобус на градския транспорт в София. Сигналът за инцидента е подаден в столичната "Пътна полиция" в 01:56 часа. Тогава автобус, който се е движил по нощната линия, се е ударил с лек автомобил на кръстовището на столичните булеварди "Възкресение" и "Константин..
В Италия се отбелязва официално най-големият летен празник – Ферагосто - който е още от времето на Римската империя. Църквата обаче го съчетава с Успение Богородично на същата дата - 15 август. За италианците Ферагосто е ваканция, отдих и забавление, вододелът, след който се възобновява обикновеното ежедневие. Затова, той е като връх на..
Британският крал Чарлз Трети ще почете онези, чиято "служба и жертва" помогнаха за края на Втората световна война, в лично послание по случай 80-тата годишнина от Деня на победата над Япония. В аудио послание, записано предварително, кралят ще се закълне, че онези, които са се сражавали и са загинали в Тихия океан и Далечния изток, "никога..
Протестите в Сърбия продължиха за поредна вечер в много градове на страната, като на места избухнаха сблъсъци. Полицията в Белград използва сълзотворен газ в опит да раздели протестиращите от поддръжниците на управляващата Сръбската прогресивна партия. Имаше сблъсъци между притестиращи и цивилни полицаи при опит за арест. В Ниш..
Засилено полицейско присъствие с участието на звено на "Жандармерия" са осигурени от четвъртък следобед преди големите християнски празници Свето Успение Богородично - на 15-и август, и Успение на Свети Иван Рилски - на 18-и август, в Рилския манастир, обявиха от Областната дирекция на МВР в Кюстендил. Към Светата обител се очаква да бъде..
Патриарх Даниил ще посети Кюстендил на празника Голяма Богородица. Негово светейшество ще отслужи света литургия в храма "Успение Богородично" в града. С решение на общинските съветници Голяма Богородица е духовнтият празник на Кюстендил - денят е почивен за общинските звена и служби. Посрещането на патриархът Даниил започва в 8:30 часа в двора..
Няма пропуски или нарушения в лечението на 39-годишния Петър Стоянов, който преди няколко месеца почина след заразяване с полирезистентна бактерия и..
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени..
Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица..