Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ян Ковалцих: За приспособяване към променения климат трябват субсидии от богатите държави

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Един от основните и може би най-оспорвани аспекти на преговорите, които се водят в Глазгоу, е финансовият. Икономическите щети, причинени от глобалното затопляне, поразяват бедния Юг, а глобалното затопляне е причинено основно от богатия Север. Но индустриалните държави не са готови да приемат обвързващ ангажимент за обезщетяването на потърпевшите държави в Африка и Азия. 

„Богатите, икономически развитите държави, вече обещаха 100 милиарда долара на година за бедните държави, но инвестициите все още са под тази сума“, каза пред БНР Ян Ковалцих, финансов експерт към международната неправителствена организация „Оксфам“.

„Другият аспект е, че нещата не опират само до пари, а и до начина, по който тези пари се инвестират. Твърде малко суми се влагат в приспособяването към климатичните промени, като например защита от следващи природни бедствия, изграждане на устойчиво земеделие. Голямата част от инвестициите отива за намаляване на вредните емисии - това е много важно, но не изчерпва мерките, които са необходими“.

Стана дума за обещаните 100 милиарда долара годишно от развитите икономики. Те би трябвало да се разпределят справедливо между тях в зависимост от икономическата им мощ. Но само три държави - Швеция, Норвегия и Германия, отделят достатъчно пари.

Това разпределение е условно и е направено от експерти, т.е. то не е обвързващо. Естествено, всяка държава би трябвало да отделя средства според икономическите си възможности. И тъй като няма обвързваща формула, богатите държави успяват да подържат разговора, без да поемат конкретни задължения. Ако вземем Съединените щати като пример за държава, която отделя огромно количество вредни емисии, те би трябвало да инвестират 35-40 процента от общата сума от 100 милиарда долара. Но ангажиментът, който Вашингтон е готов да поеме, е само за 11 милиарда долара на година.

Какво може тогава да ги накара да спазят обещанието си?

За съжаление няма изработен обвързващ регламент, който може да накара суверенни държави да инвестират определени суми в преодоляването на последиците от климатичните промени. Но чрез преговори, каквито се водят в момента в Глазгоу, може да се наблегне на това, че климатичните промени в бедните страни имат пряко отражение и върху богатите. Защото климатичната криза е глобална криза, тя не спира на границата. От една страна трябва да се намалят вредните емисии в индустриалните държави, но в същото време трябва да се подпомогнат развиващите се страни. Връзката е съвсем ясна - никой в Европа не може да има интерес от екологична катастрофа в Африка, защото това би предизвикало социални, а вероятно и военни конфликти. А това от своя страна ще отприщи миграционна вълна към Европа.

Във Вашите анализи твърдите, че освен публични, трябват и частни инвестиции. 

Частни инициативи и инвестиции има навсякъде по света, но не са достатъчно. Инвестициите във възобновяеми енергоизточници в богатия свят са изключително частни проекти. Това е възможно, защото вече имаме необходимата законодателна основа. Но в бедните държави това не е така. Точно тук богатият Север може да помогне, като предложи атрактивни модели за съфинансиране на проекти. Само така можеш да привлечеш западни инвеститори за проекти в Уганда или някоя друга държава, която не може да си позволи сама да преструктурира икономиката си. Но по-големият проблем е с приспособяването към климатичните промени. Защото частният сектор трудно може да бъде спечелен за инвестиции в проекти, които целят изграждането на устойчиво земеделие в държави, застрашени от суша. Причината е, че такива проекти не носят печалби, а това е водещото условие за частните инвеститори. Затова за приспособяването към променения климат са необходими директни субсидии от богатите държави.

Световната банка е изчислила, че ако цената за вредните емисии остане до 2030 година под 75 долара за тон, целта за намаляване на глобалното затопляне до 2 градуса няма да бъде постигната. Дори в индустриално развитите държави тази цена е под 75 долара на тон. А търговията с вредни емисии е въведена само в малка част от света. Реалистично ли е според Вас тогава тази търговия да стане световна? И какво може да се постигне чрез нея?

Със сигурност е възможно да го постигнем, но със сигурност не от днес за утре. Както казахте, дори в Европа цената на вредните емисии е все още ниска, въпреки че сме изградили работеща система за търговия с вредните емисии. Но да не забравяме, че това ни отне 10-15 години. Не може да очакваме от бедните държави, че тази система ще заработи бързо. Но можем да свържем търговията с вредни емисии там, където тя е вече въведена и работи. Например в Китай има опити за изграждането на такава система, също и в Америка. Ако дори само тези две държави се включат в глобална система за търговия с вредни емисии, това ще е голям успех. 

Редица изследователи предупреждават, че въвеждането на цена върху вредните емисии, които отделят различни производства, може да предизвика социално напрежение, защото тази цена оскъпява крайните продукти. Нещо повече - фондация Бертелсман смята, че повишаването на цената на вредните емисии и на крайните продукти може да доведе до дисбаланс в индустрията, изнасянето на производства от богатите в бедните държави и безработица.

Това притеснение съществува. И сега има политици в Европа, които твърдят, че налогът върху вредните емисии спъва икономиката. Но тези аргументи не са състоятелни. Цената на вредните емисии, която оскъпява стоките, може да бъде неутрализирана за крайния потребител. Нещо повече - приходите от вредните емисии в хазната могат да се върнат към социално слаби хора под формата на социална помощ, като по този начин ще ги стимулираме да потребяват стоки и услуги, които са климатично неутрални.

Интервюто с Ян Ковалцих можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Жълт код за 4 области заради силен вятър

За днес е обявен жълт код за 4 области в страната. Предупреждението е за силен вятър и се отнася за Кърджалийска, Хасковска, Ямболска и Бургаска области, съобщават от НИМХ. Днес в повечето райони ще е слънчево със значителна облачност над южните и западните части от страната. Ще продължи да духа до умерен, в Югоизточна България и временно силен..

публикувано на 15.08.25 в 09:43

Двама с опасност за живота след тежката катастрофа в София

Един човек загина, а 6-ма са ранени при тежката катастрофа между автомобил и автобус на градския транспорт в София тази нощ.  Инцидентът стана на кръстовището на булевардите "Възкресение" и "Константин Величков". Един загина, а поне 5-ма са ранени при тежката катастрофа в София В Спешното отделение на ВМА са докарани четирима пострадали...

публикувано на 15.08.25 в 09:27
Троянски манастир

Троянският манастир отбелязва храмовия си празник

На днешния християнски празник Успение на пресвета Богородица Троянският манастир отбелязва своя храмов празник. В Светата обител от векове се съхранява и чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, която по традиция ще бъде пренесена с литийно шествие до близкия параклис, построен на място, където е извършила първото си чудо още през..

публикувано на 15.08.25 в 09:09
доц. Иво Инджов

Доц. Иво Инджов: България се превърна в държава на изтеклите мандати

Има напрежение по оста между "Дондуков" 1 и 2 . Става дума за невъзможност да бъдат назначени титуляри за някои ведомства поради несъгласие на президента с дадени кандидатури. Топката е в полето на правителството. След като намекват витиевато, че президентът не желае да даде зелена светлина на определени кандидатури, трябва да кажат кои са..

публикувано на 15.08.25 в 09:05

Тихомир Безлов: За убийството на Нотариуса има хипотеза с доказателства, за това на Алексей Петров - не

"По-скоро става дума за завръщането му като много влиятелна фигура в политиката . Смята се, че няколко различни кръга са се страхували, че ще има отмъщения ." Това мнение изрази пред БНР Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за евентуалните причини за убийството на Алексей Петров, от което минаха 2 години...

публикувано на 15.08.25 в 08:40

Започва фестивалът Open Buzludzha

Много музика, 3D мапинг шоу, работилници, исторически турове, активности за деца и най-големите хвърчила в България ще могат да видят посетителите на фестивала Open Buzludzha, който започва днес край монумента на историческия връх и ще продължи до неделя включително. Това е петото издание на фестивала и входът ще е свободен. Тридневният..

публикувано на 15.08.25 в 08:40

Христо Гаджев препоръча да се провери купуването на системата за гасене на пожари "Гардиън"

Председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев препоръча контролни и разследващи органи да проверят закупуването на системата за гасене на пожари на военните самолети "Гардиън". Преди дни министърът на отбраната Атанас Запрянов посочи в писмен отговор, че договорът за системата е бил подписан в средата на 2022-ра година и е на стойност 6,7..

публикувано на 15.08.25 в 08:28