В експозицията са събрани шаржове и автошаржове на 39 автори и сътрудници на „Стършел“, които ни връщат към историята на сатиричния седмичник, излизал без прекъсване от 1946-а година.
„Стършел“ запазва името и нрава си през годините, казва неговият главен редактор Михаил Вешим.
Двамата с дългогодишния автор във вестника Румен Белчев откриха изложбата за 75-ата годишнина на вестника, през чиято редакция са преминали най-добрите наши писатели, поети-сатирици и карикатуристи. Сред публиката на откриването имаше габровски писатели и автори на книжки за местния хумор.
„Аз съм 90-годишен вече. Навремето „Стършел“ беше един от любимите ми вестници. Аз в момента се занимавам с хумор. Въпросът е да се хванат неща, с които наистина да забавляваме хората. Винаги има вицове. Виждам хората как създават вицове със сегашната действителност.“
Започнал като ляв вестник и партийно издание, от 1951-ва до 1990-а „Стършел“ е издание на Централния комитет на БКП, а след 90-та – на работещите във вестника. Негови основатели са Димитър Чавдаров-Челкаш, който е първи главен редактор, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев.
Вестникът преминава през различни периоди и различни главни редактори. След Челкаш, идва Асен Босев, който в първите години на 60-те превръща „Стършел“ в по-литературно издание, но през 66-та Христо Пелитев го връща в полето на критичната журналистика. Днес във вестника работят четирима души и те са съиздателите на „Стършел“.
Румен Белчев започва работа в редакцията на „Стършел“ преди 43 години и продължава да пише, а вестникът - да излиза. Въпреки че днес всеки може да е автор и да създава съдържание, за седмичника летоброенето продължава, благодарение на читателите.
„Хората, които разбират хумора по начина, по който ние го разбираме, си ни харесват, макар понякога да ни ругаят. Но ако всички сме на един акъл, къде отиваме“, казва Белчев.
Историята на вестника, с който са израснали поколения, „стършелите“ припомнят с изложените в Дома на хумора шаржове и автошаржове на 39 автори и сътрудници на изданието. Сред тях има шаржове от ръката на Борис Димовски, на Доньо Донев, на Ивайло Нинов.
„Шаржове, рисувани направо на коляно. Когато имаше някой от „стършелите“ юбилей или по едно време, когато имаше разказ във вестника, се пускаше с шарж на автора, се викаше дежурният художник, който сяда на бюрото отсреща, на едно листче колкото цигарена кутийка набързо драсва няколко шарки и изведнъж виждаш как човекът оживява на хартията – същият, само че по-смешен“, разказва Румен Белчев пред БНР.
Изложбата е подготвена с помощта на габровската весела къща. Всъщност Домът на хумора и редакцията на „Стършел“ са си сътрудничили през годините и са вървели ръка за ръка, отбелязва Белчев.
Жилото на стършела не щади политиците. А на фейлетонисти като Румен Белчев те често дават хляб. Той е впечатлен от чисто бял борд край бензиностанция, на който е изписана мисълта на Марк Твен, че „политиците и пелените трябва да се сменят често по една и съща причина“ и допълва, че би гласувал за автора на мисълта.
Запитан дали хората на сцената днес са благодатни за окарикатуряване, Белчев е категоричен:
„Те самите са карикатури“.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Изложба на икони с изображения на Света Богородица е разположена в къщата на Ванга в Петрич , която от 2008 г. е превърната в къща музей. Иконите са подарени на пророчицата от благодарни хора и са част от наследството, останало като свидетелство за уважението към нея. "Тези икони са ценни с енергията, която е вложена в тях от жените, които са ги..
Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика. 40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..
Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..
Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди. "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...
Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура, прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени..
Лекари, медицински сестри и персонал от Държавната психиатрична болница в Ловеч са подложени на натиск и тормоз от директора на лечебното заведение..
Срещата в Аляска е своеобразен подарък към Тръмп, който ще бъде легитимиран като посредник и стратег на този изход от войната, а същевременно и..