Педагози в Израел използват животни за обучение на деца със специални потребности

публикувано на 17.11.21 в 15:46

Белгийска овчарка, която оказва помощ при терапията и обучението на деца със специални потребности

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Искра Декало с Камела Тичер в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ново направление в педагогическите институти в Израел е „обучение чрез животни“. До скоро се е смятало, че чрез тях е можело да се води само терапия. Камела Тичер е една от първите специалистки в еврейската държава по тази педагогическа дисциплина.

Учениците ѝ са деца със специални потребности, за които е трудно да се социализират. Педагогиката с помощта на животни е нова дисциплина дори за Израел. Ето как тя е открила за себе си този клон на педагогиката.

"По принцип съм учителка по природознание в началното училище. В израелските училища всяка седма година за учителите е „свободна“. Те получават заплатите си без да трябва да преподават. Учителките решават, с какво да се занимават през нея. Лично аз преди 14 години избрах да уча нещо ново, което не се е преподавало в институтите, когато аз съм завършвала. Предложиха ми „работа с животни“. До тогава тази дисциплина се е изучавала от социални работници и психолози, но в направление „терапия чрез животни“. Нашето беше по-различно. Бяхме първият випуск от учители. Имаше доста теоретични, научни трудове от цял свят, в това направление. Така, че четяхме теорията на английски (още не беше преведена на иврит). А що се отнася до практиката - експериментирахме, учехме се от грешките си, но напредвахме. Сега това е легитимна дисциплина в педагогическите висши учебни заведения. Докато при терапията чрез животни целта е просто досег на детето до животното. При допира с мекото кожухче или с перата на животното или птицата се задействат различни хормони и ензими, които правят човека щастлив и весел", допълни в предаването "Закуска на тревата".

Кармела Тичер е първият випуск от новата педагогическа дисциплина. Освен, че се е наложило да прочетат научни трудове на хора от цял свят, които са се опитвали да възпитават деца в неравностойно положение чрез животни, са разчитали и на експеримента.

"При обучението чрез животни, целите са усвояване на навици за общуване, грижи на децата за животните, въздействие върху самите животни. Сега при нас има бакалавърска степен по тази учебна дисциплина, пишат се и дисертации. Ние започнахме почти от нулата. След завършването на нулевата ми учебна година, се върнах на работа. Експериментаторската ми дейност продължеше под ръководството на научни работници и под егидата на Министерството на просветата. Работех в интернат за деца с тежък аутизъм и с деца със специални образователни потребности. Учениците ми се затрудняваха да изпълняват всекидневни движения, хигиенни или други навици. Например, идвах с красиво пухкаво зайче при едно от момчетата. От името на зайчето му съобщавах, че животинката ще си играе с него, само ако отиде да се изкъпе. Момчето се страхуваше от водата, но в името на съприкосновение със зайчето беше готово да приеме душ. Не винаги беше толкова лесно да разберем от какво болното дете се нуждае. Имаше едно момиченце, което не искаше да се докосне до животните. Надаваше вик и бягаше от тях. Но един ден донесох неотровна змия. Момичето този път я взе в ръка и започна да я милва. Стана ми ясно, че тя не обича да се докосва до козина и пера. Кожата на змията е гладка и детето я държа в ръцете си през цялото занятие. От този момент носех други животни за останалите деца и змия или костенурка за нея.

По думите ѝ психолозите и социалните работници са си поставили за цел децата да изпиват положителни емоции.

"Моят експеримент бе чрез животните да ги научим (особена децата аутисти), как да разпознават чувствата и емоциите на другите. Започнахме с кученца. Обяснихме им, че когато те размахват опашка, значи се радват. Но им показахме, че този признак не е универсален. Ако котенце размахва опашка, то е предупреждение да не го докосваш. После показахме, че ако животните са недоволни или се страхуват, търсят къде да се скрият. В случая се криеха под столовете. И така, малко по малко, изучавайки езика на жестовете на животните се прехвърлихме и на гримасите и израженията на хората. За някои от децата бе цяло откритие, че усмивката е израз на радост, а плаченето - на скръб. Обучението във всички тези елементи става бавно".

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.