"Паяците от Леко" - за дейността на именития италиански клуб и за новите маршрути край Лакатник

През октомври представители на световноизвестния италиански алпийски клуб "Паяците от Леко" бяха в България. Заедно с български катерачи, те създадоха над 40 нови маршрута на скалите край Лакатник по проект на Италианския културен институт в София.

През 1946 г. група млади хора от северноиталианския град Леко поставят началото на знаменития клуб. Негови членове в миналото са били легенди като Рикардо Касин и Валтер Бонати, а техните наследници и до днес пишат историята на световния алпинизъм. Освен с постиженията си по високите върхове и големите стени в отдалечени места, "паяците" са известни и с дейността си, подпомагаща развитието на катеренето в различни страни по света.

Подобен проект беше осъществен миналия месец край Лакатник. За него италианците се допитаха до двама от най-опитните български катерачи - легендата от Йосемити Иво Нинов и един от най-успешните ни алпинисти - Николай Петков, автор на стотици маршрути у нас.

"Бях поканен от италианския клуб в този интересен проект и въобще не се поколебах да им съдействам, и аз самият да участвам. Изграждането на катерачна инфрастуктура е много важно за нас, катерачите, за да практикуваме любимия си спорт на открито. Не е никак лесно да се направи, защото е небоходим доста опит, трябва да се прави според правилата, обикновено скалите попадат в защитени територии. Работата с италианците беше изключително ползотворна - те са професионалисти, както и ние. Използвахме времето - около 10 дни, да обменим опит. Винаги има какво да научиш от хора като тях, а съм сигурен, че и те намериха полезни неща, които пък ние практикуваме, без те да са ги ползвали до този момент. Всичко това се разви в една изключително приятна атмосфера, приятелска. За щастие, времето ни възнагради с една невероятна златна есен. Сигурен съм, че италианците ще занесат в сърцата си късче от нея. 

Резултатът от проекта е наистина впечатляващ. За това кратко време бяха направени над 40 маршрута за спортно катерене в целия спектър от трудности, така че катерачи с всякакъв опит и ниво на тренираност биха могли да практикуват на скалите. Всичко това е в зона, която е много атрактивна туристическа дестинация и в последните десетилетия се превърна във важна катерачна дестинация. Надявам се и местните жители да почувстват ползата от това" - казва Николай Петков.

“Първата, най-трудна част беше да започнем проекта - изпратихме такива предложения до много страни в Европа и да подготвим всяко едно от тях ни струваше много усилия. Получихме одобрение от Италианския културен институт в София.

Второто предизвикателство беше да намерим подходящо място в България - скалата да е добра, да има условия за паркиране наблизо, да има приятна пътека, не прекалено дълга, с красива гледка. Този обект ще се използва много от катерачите, защото наблизо има и други обекти, близо е до селото - искахме да е точно такова място, което да подпомогне развитието на туризма и да е от полза на местната катерачна общност” - разказва Симоне Педефери, който е в редиците на “Паяците от Леко” от 21 години.

“Скалите в Лакатник са много красиви, фантастични! Работата ни по правене на маршрути не се различава съществено от това, което правите в България. В Италия не използваме толкова често лепило, понеже изисква повече усилия и е по-скъпо, но работейки така тук, направихме маршрути, които ще могат да се ползват дълги години, без да се налага клиновете да се сменят” - споделя Маурицио Таска, 30-годишен планински водач от "Паяците от Леко". 

Преди 7 години в клуба е приет и Паоло Мараци, на 31:

“За да си част от този клуб, със сигурност трябва да си добър катерач и алпинист, но от особено значение е да се възприемаш като част от групата, защото най-важното е екипът, ние не сме отделни алпинисти, а екип. Ако трябва да предложа някого за член, той трябва да е добър човек, приятел, който ще се отзове при нужда. Трябва да споделяме една и съща страст, да правим нещата от сърце. За да си член на “Паяците от Леко”, трява да си готов да дадеш от себе си за другите.

Знам, че не мога да пиша история и може би затова не усещам като тежест някакви очаквания към мен. Когато се съберем на кино вечер или на коледно тържество - тогава сред нас винаги има от по-старите членове и те винаги ни поздравяват за постигнатото, оценяват онова, което сме направили. Ако някоя от нашите легенди каже: “Браво на теб! Тази година се справи чудесно!”, това е достатъчно за мен.

Едно от най-важните неща в катеренето е да създадеш нова линия, да имаш визия, да я откриеш и да я направиш. То е като да нарисуваш картина и това на мен много ми харесва”, казва младият италианец.

За катеренето и рисуването като две допълващи се страсти говори Симоне Педефери, който освен алпинист, е и художник:

“Където и да отивам, винаги се опитвам да оставя нещо, което да подпомогне израстването на местната катерачна общност и развитието на самото място. Като художник мога да кажа, че катеренето е движение върху скалата - така, както рисуването е движение върху платното. Когато съм на върха на 1000-метрова стена, виждам света по различен начин - както когато рисувам. Експедициите, в които съм участвал, винаги са въздействали върху рисуването ми. Когато се върна от България в Италия, със сигурност ще пресъздам върху платното есенните цветове, които виждам тук”.

Попитан, дали това е неговият начин да “избяга” от околния свят в някакво свое, лично пространство, Симоне отговаря:

“В общи линии - да. Обгръщам се със сфера, в която никой друг не може да влезе. В катеренето е обратното - там не можеш да си изолиран, трябва да имаш контакт с приятел, да създадеш отношения с другия и да изпиташ щастието да катериш с този човек. Затова наричаме нашия алпинизъм “слънчев”, защото за нас това е щастие, което споделяме с приятели”.

Симоне казва, че е на 35, защото се чувства на толкова, иначе по документи е на 48.

Джовани Онгаро е алпийски гид, на 54 години, от 15 години - член на “Паяците от Леко”:

“Правя маршрути, защото като катерач вече съм ненужен (смее се) и искам да направя нещо и за следващите поколения на ненужни катерачи. Казвам това, в смисъл, че катеренето е спорт, но много хора не го разбират и казват, че е безсмислено и че е по-добре е да отидеш да работиш нещо. Но за мен това е начин на живот - позволява ми да пътувам, да се запознавам с различни страни, с хората, с тяхната култура, катеря се за удоволствие. Харесва ми да пътувам с млади хора и виждам как те си променят светогледа в тези пътешествия”.

Джовани, като повечето алпинисти, не обича да говори за плановете си. Смята, че така може да попречи на осъществяването им. Но споделя, че все още не е направил нещо, към което от дълго време се стреми:

“Бил съм бил много пъти в Патагония и не успях да изкача един от най-престижните маршрути там, който е дело на нашия клуб - “Паяците от Леко”, на връх Серо Торе. Това за мен е все още несбъдната мечта”.

На скалите край Лакатник работи и Лука Пасини - член на “Паяците от Леко” от 20 години и вицепрезидент на клуба. Занимава се с организационната дейност, с намиране на спонсори, подготовка на експедиции, поддръжка на залата за катерене в Леко:

“При нас членове са хора, които правят алпинизъм от висока класа. Достъпът до нашата група не е свободен. За да стане член един алпинист, той трябва да бъде предложен от минимум 3 членове. След това техническа комисия разглежда автобиографията, постиженията на съответния кандидат - ако той бъде одобрен, отива на събрание на всички членове, които гласуват за кандидатурата. Важно е тези хора не само да бъдат добри алпинисти, но и да участват в живота на групата - да правят презентации, да работят за Академията за млади членове, да ходят на експедиции с други от "паяците", не само да работят върху себе си, но и за развитието на групата”.

За екипната работа говори и Паоло, за когото планината е източник на приключения. Отивате там, за да изживеете приключение, но как преодолявате моментите, в които нещата просто не вървят или когато стане сложно - питам Паоло.

“С приятел. Ако имаш добри приятели, винаги намираш нещо забавно в дадения момент. Ако си в наистина лоша ситуация, но си с добър приятел, винаги ще намериш за какво да се “хванеш” и да се посмееш, пък дори и за няколко секунди - колкото да се поосвободиш от стреса и да прецениш какво да направиш”.

Проектът на Италианския културен институт беше осъществен със съдействието на АК "Планинец", сайтът climbingguidebg.com, Община Своге.

В интервю за БНР директорът на Италианския културен институт - г-жа Верена Витур, обяви, че проектът ще има продължение.

"В Италия имаме красиви планини, но трябва да се признае, че в България има също толкова интересни, прекрасни планини! Нашите катерачи проявиха специален интерес към тази природна даденост. Целта на проекта на "Паяците от Леко" беше да запознаят българските си колеги със своята техника. Установи се, че българската традиция в алпинизма е много добра, имате отлични катерачи! Може би най-важният аспект на този проект е да се даде по-широк отзвук на традициите в опознаването на планината, осъществявани в пълен синхрон с изикванията за нейното опазване", отбеляза Верена Витур. 

Подробности можете да чуете в звуковите файлове.