Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фред Шлимерс: Дезинформацията не се е появила с пандемията

Фалшивата информация се разпространява лавинообразно и лесно си пробива път

Снимка: Pixabay

„Дезинформацията съществува откакто свят светува и е част от комуникацията между хората.“ С тази констатация започва наскоро публикуван доклад на Европейската сметна палата, която допълва, че дезинформацията е приела застрашителни размери и е набрала скорост благодарение на социалните мрежи. Специалисти по медийни комуникации са установили в изследване, чиито резултати са залегнали в цитирания доклад, че „фалшивите новини“ се разпространяват особено добре по време на пандемия и природни бедствия, защото стъпват върху страха на хората. Един от авторите на изследването е Фред Шлимерс, преподавател по медийни комуникации в Хамбург.

„Ние, медийните експерти не харесваме термина „фалшиви новини“. Нашето изследване показа, че 90 процента от запитаните описват този термин като проблематичен, т.е. заблуждаващ. А проблемът идва от това, че терминът не е достатъчно ясно дефиниран. Какво всъщност разбираме под „фалшиви новини“? Какво ни внушава това определение?

Освен това помним политици, които използваха този термин умишлено, за да дискредитират несъгласните с тях. Или за да нападат медии, които са критично настроени. Разбира се, че говоря за Доналд Тръмп.“

Старата максима, че една лъжа повторена многократно се превръща в истина, всъщност описва схемата, по която функционират фалшивите новини. Отдавна е известно, че социалните медии са особено податливи за разпространението им. Колко опасно е това явление по време на пандемия, когато на карта е заложено здравето на хората?

„Действително, дезинформацията като явление не се е появила с пандемията. Но пандемията се превърна в своего рода катализатор. Ковид-19 засяга цялото човечество, всички се интересуват от вируса. Хората се страхуват, чувстват се несигурни, включително и заради информацията, която получават. В началото на пандемията едни учени твърдяха за вируса едно, други – друго.

Тази взривоопасна смес доведе до това, че неточните и непроверени информации си пробиват много лесно път до потребителите. Към това трябва да добавим и някои политици, които умишлено използват ковид-кризата, за да трупат с дезинформация политически дивиденти.“

Друг интересен извод от анализа е, че възрастните хора са много по-лесни жертви на подвеждащи и откровено фалшиви новини. Как си го обяснявате?

„Обясняваме си го с това, че обучението в медийна грамотност - където изобщо го има - е насочено към младите хора, към учениците и студентите. А възрастните хора и без това се чувстват несигурни в дигиталния свят.

Не сме се занимавали конкретно със степента на образование, но твърдя, че то има много голямо значение за медийната компетентност на хората и поведението им в социалните мрежи.“

„Фалшивите новини“ стават все по-перфидни, по-професионално подготвени и поднесени - това също е един от изводите в анализа. Разпространението им е толкова бързо, че човек няма шанс да раздели житото от плявата.

Не може бързо да се реагира срещу разпространението на фалшива информация. Опровержението винаги е по-бавно и винаги достига значително по-малко хора, отколкото „фалшивите новини“. Просто защото те „гъделичкат“ ниските страсти, целта им е да предизвикат силни емоции. В такива случаи човек препоства и „лайква“ спонтанно информацията, а това задвижва алгоритъма на социалната мрежа и разпространението става лавинообразно.

Какво могат да направят класическите медии, при положение, че потребителите на социалните платформи вероятно не гледат телевизия, не слушат радио и не четат вестници, дори и в интернет.

„Така е, но все пак традиционните медии имат своята публика, която може би ползва и социалните мрежи. Така че проверката на фактите и опровержението на фалшиви, подвеждащи информации е важно.

В същото време стои въпросът не придавам ли важност на „фалшивата новина“, когато я опровергавам? Медийните експерти, участвали в нашето изследване, смятат, че традиционните медии все още не могат да напипат правилния път, как едновременно да проверят и опровергаят дадена информация, без едновременно с това да се превърнат в разпространител и в услуга на автора на „фалшивата новина“. Балансът е много труден.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милорад Додик

Босненската Република Сръбска предсрочно избира президент на мястото на Додик

Гражданите на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина гласуват днес на предсрочни президентски избори.  Те бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение - една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради неспазване на решенията на Върховния..

публикувано на 23.11.25 в 05:25

Врачанският музей отбелязва 40 години от откриването на Рогозенското съкровище

През цялата година Регионалният исторически музей във Враца насочва общественото внимание към 40-годишнината от откриването на археологическата находка, определяна като „съкровището на ХХ век“ – прочутото сребърно тракийско съкровище от село Рогозен. Открито през 1986 г., съкровището включва 165 сребърни съда с общо тегло над 20 килограма. Голяма..

публикувано на 23.11.25 в 04:34

Община Мизия с мерки срещу наводнения. Какви са те?

Община Мизия планира да изгради четири басейна за задържане и попиване на скатни води.  Хидротехническите съоръжения ще предпазват няколко улици в града, които се наводняват при проливни дъждове.  Идеята на Община Мизия е да изгради така наречените ретензионни басейни на сухите дерета Оряховски и Селанвски дол. При проливен дъжд от тях идва..

публикувано на 23.11.25 в 04:24

Увеличението на осигуровките - предизвикателство за производителите на тютюн

Предвиденото в Бюджет 2026 увеличение на осигуровките е сериозно предизвикателство за тютюнопроизводителите и може да доведе не само до фалит на производители, но и до обезлюдяване на селата. "Тези, които правят бюджета, не знаят какво причиняват на дребните производители", казва тютюнопроизводителят Нихат Расим по повод вдигането на..

публикувано на 23.11.25 в 04:11
Народен театър „Иван Вазов“

Народният театър домакинства събития в чест на Федерико Гарсия Лорка

Племенницата на един от най-известните испански поети и драматурзи  Федерико Гарсия Лорка - Лаура Гарсия Лорка, идва в България.  Тя ще е у нас по покана на Народния театър „Иван Вазов“ и Института „Сервантес“.  В рамките на специална тридневна програма публиката ще има възможност да се докосне до света на един от най-обичаните испански автори на 20 век..

публикувано на 23.11.25 в 03:53

Коледни работилници ще има в Казанлък

Поредица от коледни работилници започват от следващата седмица в галерия "Ателието" в Казанлък по повод предстоящите зимни празници. Насочени са както към децата, така и към техните родители, като всички те са поканени и на коледен чай с бисквитки. Ателиетата ще започнат на 27-ми ноември и ще продължат до 11-ти декември, като заедно с художниците..

публикувано на 23.11.25 в 03:52

"Сънди таймс": Митал ще напусне Великобритания

Лакшми Митал, един от най-богатите мъже във Великобритания, ще напусне страната, съобщи "Сънди таймс".  Никой не е доминирал списъка на богатите на изданието през 37-годишната му история така, както Лакшми Митал, пише то. Индийският стоманен магнат оглави годишната класация за богатство рекордните осем пъти.  В пика си през 2008 г. личното му..

публикувано на 23.11.25 в 03:39