Коментар на Петър Волгин: Бизнес проектът „Продължаваме промяната“

„Продължаваме промяната“, формацията, която ще играе главната роля в следващото управление, още в началото показа каква е нейната представа за промяна. Ето, преговорите за съставянето на бъдещото правителство не се водят в Народното събрание, както се правеше досега. Правят се в мол. И това е напълно естествено. В днешния свят именно молът е най-свещеното място. Молът е либералният храм, към който са насочени нестихващите консуматорски желания. Това е сградата, в която влизаме, за да изпълним основния си копнеж – неспирно да си купуваме неща, да задоволяваме потребителската си страст с придобиването на необходими, а понякога и със съвсем ненужни вещи. Ние отдавна живеем в свят, в който всичко е стока, всичко е бизнес. Включително и политиката. Ето защо няма нищо по-естествено от това „Продължаваме промяната“ да покани за разговори бъдещите си коалиционни партньори именно в най-важния храм на консуматорското общество – мола.

А сега да излезем от полето на символиката и да погледнем конкретиката на водените преговори. Първото и най-важно, което трябва да бъде казано след изтичането на първия рунд е, че според всичко казано България предстои да бъде управлявана от класическо дяснолиберално правителство. Всички значими предложения, които бяха направени, са в услуга на бизнеса, на финансово-икономическия елит и няма нищо в защита на обикновените хора. Шели сме да ставаме финансов хъб, тържествено обяви бъдещият премиер. Да, със сигурност ще има печеливши, ако това наистина стане, но те ще са толкова малко, че сигурно и конкретните им имена отсега се знаят. За сметка на това нищо не беше казано, а и няма да бъде казано за повишаване на данъците върху бизнеса и за премахването, най-после, на плоския данък, чиято основна задача е да направи богатите още по-богати. Българският бизнес дори и в момента плаща едни от най-ниските данъци в целия Европейски съюз. А фронтмените на промяната искат още да ги намаляват. Явно лидерите на „Продължаваме промяната“ вярват в аксиомата, че „приливът повдига всички лодки“, т.е. когато се създаде благоприятна среда за бизнеса, всички сме щели да спечелим. Само че действителността е показала, че когато облагодетелстваш бизнеса, винаги се вдигат лайнерите на богатите, а лодчиците на бедняците тръгват към дъното.

Пак ще кажа, че имайки предвид същността на формацията, която спечели изборите, подобни предложения са напълно естествени. Кирил, Асен и цялата им много симпатична трупа са типичните изразители на дяснолибералния ексцес. Става дума за довеждането до крайност на десните и либерални решения за развитието на едно общество. Според дяснолибералния ексцес целият ни живот трябва да бъде контролиран от пазарните принципи, а всички хора са ценни дотолкова, доколкото могат да продават изгодно своите умения. Единственото, което има значение, са сметките. Ако има нещо, което пречи на сметките да излизат на плюс, то трябва да бъде премахнато. Така че, ако историята, религията или каквото и да е друго затруднява постигането на положителен финансов отчет, то трябва да бъде отстранено веднага.

Добре е да имаме това предвид, когато най-после чуем ясната позицията на „Продължаваме промяната“ по темата за отношенията ни със Северна Македония. Още първите изказвания на хора от тази формация по темата повдигнаха доста въпроси. Според тях този въпрос не трябвало да се оставя на историците, трябвало да има и бизнес подход към него. Какво означават подобни изказвания? Означават, че ако бизнес подходът покаже, че страдаме от защита на твърдата си позиция към Скопие, то моментално трябва да се предадем. За политици, които гледат на всичко като на бизнес, защитата на историческата истина наистина е неразбираема. Според такива хора няма никакво значение какъв е произходът на Братя Миладинова или на Гоце Делчев. Ако техният български произход пречи на бизнес отношенията ни с Европа, ние категорично трябва да забравим за него. Вярно, националното предателство може и да ни донесе някое допълнително евро, което за тези, които гледат на света единствено като на бизнес, е нещо чудесно. Обаче аз не спирам да се надявам, че за повечето българи истината продължава да бъде несравнимо по-важна от измислените евроатлантически бизнес ценности.