Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще се подобри по ОП „Транспорт“ до края на 2023 г.

Снимка: ЦГМ

България навлиза в последните две години от изпълнението на програмен период 2014-2020 г. на  Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. През тези две трябва да бъдат усвоени 50% от бюджета на програмата.

В края на ноември се проведе заседание на Комитета за наблюдение на програмата, където стана ясно, че Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да ускорят работата по конкретни проекти.

Финансово програмата „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014–2020“ приключва до края на 2023 г. До момента договореният ресурс е близо 90%, като 58% или малко над 2 милиарда лева от бюджета са разплатени, уточни пред БНР инж. Галина Василева, ръководител на управляващия орган на оперативната програма.

По думите ѝ при добра мобилизация, особено в края на програмните периоди, и при отсъствие на форсмажорни обстоятелства бихме могли да постигнем задоволителни резултати.

„Тоест да изпълним програмата на 100%.“

Към настоящия момент не е допусната загуба на средства по оперативната програма, подчерта инж. Василева.

ЖП гара Кърджали  Снимка: Божидар Чолаков, БНРВ железопътния сектор с добри темпове напредва изграждането на двата тунела по жп линията Елин Пелин - Костенец. До момента са прокопани над 820 метра от двете съоръжения. Изпълнени са 31% от жп линията Пловдив - Бургас и е в ход обществена поръчка за модернизация на 15-километровия жп участък Ямбол - Зимница.

В пътния сектор двете тръби на тунел Железница са изцяло прокопани и свързани една с друга, изгражда се хеликоптерна площадка на един от изходите на тунела.

В ход е оценка на постъпилите 10 оферти по обявената обществена поръчка за строителството на участък Сливница - връзка със Северната скоростна тангента - част от автомагистрала „Европа“, а 17 километровият участък Драгоман - Сливница е във финален етап на изпълнение.

За някои от проектите, предимно големи, изпълнението ще завърши в края на програмния период – в края на 2023 г. Дори за някои от проектите части от проектите, отделни договори, дейностите ще бъдат завършени и след този срок, което подлага на риск изпълнението и усвояването на средствата“, коментира инж. Галина Василева.

Причините за закъснението в изпълнението на договорите са обективни и присъщи за големи инфраструктурни проекти, посочи тя. 

Един от рисковите проекти е Елин Пелин – Костенец.

Снимка: Георги Нейков, БНР

Допълнителен усложняващ фактор се явява пандемията от коронавирус, както и поскъпването на суровини и услуги. Вече има писма от изпълнители, които дават сигнали за удължаване на времето за изпълнение на договорите.

„Възможностите за компенсиране на изпълнителите по текущите договори е тежка задача и е свързано със законодателството или ново законодателство“, отбеляза Василева.

Независимо от трудностите няма възможност за удължаване на програмния период или допустимост на разходите след 2023 година.

Инж. Василева изтъкна, че незавършените по отделните проекти до края на 2023 г. дейности могат да бъдат приключени след това, до 2026 г., но със средства от бюджета.

Всичко, което остане след 2023 г. е за сметка на бюджета.“

Снимка: БГНЕС

С всяка следваща оперативна програма по транспорт се търси приемственост с предходните програмни периоди. В периода до 2027 г. попадат проекти като Фаза 2 на Елин Пелин - Костенец, АМ „Струма“ - лот 3, тунелът под Шипка.

За по-доброто усвояване на средствата е необходимо да се стартира с много добре подготвени проекти, категорична е Галина Василева. Вече има изпратен за консултации с Европейската комисия четвърти вариант на програмата.

Общият бюджет на програмата е от същия порядък – около 2 милиарда евро. Инвестициите ще бъдат насочени към окончателно довършване на основни жп и пътни направления, които са започнати в настоящия програмен период.“

Сред целите е и подобряването на връзките между отделните видове транспорт.

„Безспорен приоритет продължава да бъда железопътният транспорт. Фокус е поставен и върху иновациите и транспортната безопасност, която е слабо място в нашата национална транспортна политика.“

Снимка: Георги Корнейков, БНР

Предвидено е изграждането на инфраструктура за алтернативни горива по републиканските пътища, както и доставка на аварийно-спасителни кораби.

Повече чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36

Лаборатории по ИИ вместо старите компютърни кабинети – кога?

Могат ли модерни училищни лаборатории с изкуствен интелект да заменят старите компютърни кабинети? Има достатъчно порив в образователната система това да се случи , смята д-р Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. От 2008 г. центърът работи в областта на образователната трансформация. Ангелов е член на комисията за..

публикувано на 07.11.24 в 11:23