Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Недостиг на болници за рехабилитация на пациенти с мозъчни заболявания в България

4
проф. Габровски

В България се усеща сериозен недостиг на болници за активна рехабилитация на пациенти след лечение на мозъчни заболявания, както и на заведения за дългосрочни медицински грижи за тежко болни хора. Това е основният проблем, който постави на дневен ред проектът на Национален план за мозъчните заболявания 2026-2030, обсъден на форум в София. 

Планът предвижда изграждането на система за превенция, ранна диагностика, ефективно лечение, рехабилитация и социална подкрепа за хора с мозъчни заболявания. Проф. Николай Габровски, който е основен двигател на инициативата и наскоро получи наградата „Лекар на годината 2025“, подчерта необходимостта от нови лечебни заведения, които да отговорят на тези нужди.

Мозъчните заболявания като инсулт, деменции, епилепсия, черепни травми и мозъчни тумори са сред водещите причини за инвалидизация и втора по честота причина за смърт в световен мащаб. Според данни, представени на форума, в Европа от тях страдат 179 милиона души, а свързаните с тези заболявания разходи надвишават 800 милиарда евро годишно – повече от разходите за лечение на рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

„В България трябва да се предприемат стъпки за осигуряване на качествен живот на хората с мозъчни заболявания. Необходимо е създаването на нови лечебни заведения, които да осигуряват не само медицинска, но и социална подкрепа и рехабилитация“, заяви проф. Габровски. В допълнение, той акцентира на нуждата от два нови типа болници, които да поемат пациентите в процеса на възстановяване.

проф. Масларов

Дружеството по неврология предложи създаването на нова клинична пътека за ранно оценяване на рисковите фактори за инсулт, което ще помогне за намаляване на броя на новозаболелите. Проф. Димитър Масларов от Първа градска болница изрази мнение, че подобни мерки ще доведат до значително намаляване на случаите на инсулт в страната.

проф. Георги Ончев

Психиатричните заболявания също бяха обсъдени, като проф. Георги Ончев от Българската психиатрична асоциация подчерта, че насочването на основната грижа към доболничната помощ и разширяването на психиатричните центрове ще подобри качеството на живот на пациентите. Според него заложеното в Националната стратегия за психично здраве разширяване на мрежата от центрове за психично здраве е важен и смислен ход.

Въпреки присъствието на здравния министър Силви Кирилов на форума, не стана ясно кога точно ще стартира изпълнението на националния план за мозъчните заболявания. Това поставя въпросителни за сроковете и реализацията на предложенията, които могат да доведат до значителни промени в лечението и рехабилитацията на пациенти с мозъчни заболявания.

Репортаж на Елена Бейкова чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Евелина Стоянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04