Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко струва Ердоганомиката на турците

Снимка: Тоня Димитрова, БНР

"Целим траен просперитет, трайна стабилност. Цената, която плащаме, ще ни се отплати с придобивките, които ще получим."

С тези думи през седмицата се обърна към сънародниците си президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган, за да ги убеди, че неговият модел на "икономическа независимост" ще сполучи, въпреки инфлацията, която според официални данни - яростно оспорвани от политическите опоненти на Ердоган - надхвърли в началото на този месец 21 процента на годишна основа.

Какво представлява "Ердоганомиката", има ли шанс наистина да сполучи и каква цена заплащат съседите ни?

Пред "Събота 150" по тези въпроси отговарят двама икономисти от Университета "Коч" в Истанбул - д-р Джем Чакмаклъ и д-р Севджан Йешилташ.

Лирата пропада за втори път след лятото на 2018 година. Заедно с нейното пропадане нараства инфлацията. Как бихте обобщили социалния ефект от тези процеси?

Йешилташ: Преди първото пропадане на лирата през август 2018 година минималната работна заплата в Турция се равняваше на 440 долара. След валутната криза от ноември тази година тя падна до 260 долара месечно. Това представлява около 40 процента спад за три години. А според правителствените данни, на минимална заплата разчитат 42 на сто от регистрираните работници в Турция..

Чакмаклъ: Основният ефект от кризата на лирата, ако можем да я наречем така, е обезценяването на доходите през последните 3 години. Особено на тези, които получават заплати и пенсии в турски лири. Както се досещате, става дума за огромната част на турското общество. Онези, които могат да влагат чужда валута в банковите си сметки - които могат да купуват с чужда валута - те, разбира се, забогатяват. Защото докато парите се обезценяват бързо, цените нарастват относително бавно. В този промеждутък огромна част от благата минава в тези с чуждата валута.

Йешилташ: Според най-новия Световен доклад за неравенството, неравномерното разпределение на благата в Турция от последното десетилетие се задълбочава в резултат на валутните кризи. Илюстрация на това е оценката, че най-богатите 10 процента от турците печелят близо 55 на сто от доходите. Докато най-бедните 50 процента от хората получават едва 10 на сто от доходите. За съжаление, при настоящата инфлация разпределението на благата ще става все по-несправедливо с всеки изминал ден.

Още една последица от валутната криза - и според мен най-тревожната в дългосрочен план за турската икономика - е емиграцията на образованите млади хора. Разликата между това, което печелят тук, в Турция, и това, което могат да печелят в чужбина, е огромна. Ще са нужни години, за да компенсираме загубата на човешки капитал.

Какви са целите и методите на "Ердоганомиката"?

Чакмаклъ: Мисля, че тази политика, ако наистина има целенасочена политика (за девалвация на лирата), цели да убеди хората да не спестяват чужда валута, като я направят твърде скъпа. От друга страна, авторите на тази политика може би искат да увеличат броя на компаниите от различни сектори, които са нетни износители.

Турската промишленост, и особено износителите, са силно зависими от вносни междинни продукти. Плюс суровини като природен газ, петрол, изкуствени торове и пр. Целта вероятно е компаниите-износители да бъдат ориентирани към домашно производство на тези продукти.

Можете да си представите как с обезценяването на лирата през последните 2-3 години цената на тези вносни артикули експлодира. Поскъпването на междинните вносни продукти поставя компаниите в неравностойно положение спрямо конкуренцията. Но ако в крайна сметка те успеят да изнесат повече продукция, тогава отслабването на лирата се обръща в тяхна полза", поясни Чакмаклъ.


Устойчив ли е този модел? Създава ли условия за устойчивост?

Чакмаклъ: Не съм сигурен за това. Според изявленията на управляващите резултати могат да се очакват след около 6 месеца. Знаем от миналото, че преструктурирането на производствената база не е никак лека задача. Тя изисква отваряне на нови фабрики за ключова полуготова продукция, която иначе трябва да бъде внасяна.

И още нещо. За работа в тези фабрики е необходим човешки капитал - инженери, инспектори и пр. Ако нямаш подходящите хора, ще са ти нужни поколения, за да ги изградиш. Обезценяването на лирата и на заплатите обаче подтиква квалифицираните работници да търсят по-добри условия в чужбина. Така политиката на евтина лира сама си противоречи. И е под въпрос дали може да доведе до устойчиво развитие.

Тази година Турция се цели в двуцифрен процентов ръст на брутния вътрешен продукт. Според Севджан Йешилташ растежът няма как да се задържи с такива темпове.

Йешилташ: Мерките, предприети от турското правителство в отговор на пандемията, доведоха до скок на икономиката, втори по големина сред страните от Г-20. Този успех обаче дойде за сметка на влошаване на кредита на страната, включително доларизация.

След уволняването на Наджъ Агбал, предишния управител на централната банка, натискът върху банката се засили. Тя започна да намалява лихвите, докато Федералния резерв и всички други централни банки или се подготвят, или пристъпват към повишаването им в своите страни. Така притесненията, че тя няма да може да контролира инфлацията, се повишиха.

Последвалият спад в реалните приходи от турските активи и силната изменчивост на лирата сплашиха чуждестранните инвеститори. Турските граждани започнаха панически да обменят лирите си за чужди валути, за да съхранят спестяванията си от инфлацията. Затова негативната реална лихва и интервенциите на централната банка на валутните пазари чрез продажбата на девизи от миналата седмица не могат да продължат дълго и само ще доведат до допълнителна загуба на доверие и на способността за въздействие върху инфлационните очаквания.

Стабилността на цените е един от основните стълбове на устойчивото развитие. В непредсказуемата инфлационна среда инвестициите ще намаляват. Решения като допълнително орязване на лихвите - с което се цели да се стимулира търсенето - само ще продължат инфлационните тенденции и ще отложат за още по-далечно време възможността за по-значим икономически растеж.

А инфлационният натиск ще продължи. какъв е рискът цените да бъдат изпуснати от контрол?

Йешилташ: Предвид липсата на независимост, на прозрачност, на авторитет и на ефективна комуникация, за централната банка ще става все по-трудно да овладее инфлацията и да стабилизира цените. Ако компаниите, които сега понасят щети заради инфлацията, видят, че централната банка не е в състояние да я контролира, те ще преразгледат бизнес плановете си. Така очакванията за инфлация ще се превърнат в истинска инфлация", каза Йешилташ.

Чакмаклъ: Ако говорим за 30, 40 или 50 процента, по мое мнение, нещата вече са изпуснати. Вече е видно от цените днес, че през идните месеци и даже още този месец ще ни сполети инфлационен шок. Ако говорим за трицифрена, хиперинфлация - до там е по-трудно да се стигне, тъй като в такава ситуация заплатите настигат цените. При такива условия инфлацията започва сама да се захранва. Ситуацията днес не е такава.

Но по отношение на настоящата инфлация - държавната статистическа служба я оценява на 21 процента, нещата вече са изпуснати. Очаквам в много скоро време инфлацията да наближи 30 процента.


Как да спрем тези процеси, без да повишаваме лихвите? Нали президентът и сегашният управител на Централната банка са противници на високите лихви?

Чакмаклъ: Предполагам, че ще трябва огромен приток на капитал в страната. Защото крайният резултат от настоящата политика е изтичането на чуждата валута. Хората може и да имат девизи в сметките си, но държавата, публичният сектор нямат.

Централната банка разполага с известни резерви, най-вече в злато, и около 30-40 милиарда долара във вид на суап. Суапът всъщност е козметична поправка в счетоводния баланс. А суап сделките на централната банка са краткосрочни и не съм сигурен, че са полезни за интервенции на валутните пазари.

За да се задоволи голямото търсене, на Турция е необходим приток на долари и евро. Но сегашната реална лихва (разликата между номиналния лихвен процент, определен от Централната банка, процента на инфлацията) е негативна - може би минус 5 процента, и ще стане още по-негативна, ако номиналната лихва не бъде повишена. При това положение, разбира се, лирата става още по-непривлекателна за „горещите“ (спекулативни) пари.

Да бъдат привлечени „студени“ пари, т.е. преки чуждестранни инвестиции, е трудно, защото за това е необходима финансова стабилност. Финансовата стабилност произлиза от стабилността на цените, а тя - от стабилния икономически растеж. Такъв е редът на нещата според икономическата теория. По тези причини не съм сигурен, че негативните тенденции могат да бъдат спрени без промяна в монетарната (в лихвената) политика", уточни Чакмаклъ.

За сегашното турско правителство справянето с високата инфлация може би не е най-важният проблем. Но все пак, какво е нужно за дългосрочно решаване на този проблем?

Чакмаклъ: У нас не е нужно да си чак толкова стар (бел. ред. - смее се) - може да си в 40-те си години и пак да помниш високата инфлация. Аз например израснах в условия на 70-80 процента инфлация. Но не бива да сравняваме ябълките с портокалите. През 70-те и 80-те години на миналия век международните условия са били напълно различни от днешните. През 70-те години целият свят е изпитвал висока инфлация. Институционалната среда също е била различна. В Турция въпросът за независимостта на централната банка бе поставен през 2000 година.

Историята ни дава урок за значението на институциите. Институциите, които отговарят за честната конкуренция, за банковите регулации и за всички останали регулации в икономиката, са важни. Ако ги възстановим, предполагам, че една от причините за сегашните атаки по лирата - рисковата премия (добавката, която инвеститорите искат като компенсация за повишения риск да не си върнат инвестицията), ще спадне и че стабилността ще се върне много бързо.

Йешилташ: Решението на проблема е много просто. За да постигнем стабилност на цените, независима и авторитетна централна банка е задължително условие. Прозрачността и ефективната комуникация са формулата за успешна монетарна политика.

Чакмаклъ: Да се върнем към 8-10 процента инфлация ще е относително лесно, защото силните институции потискат рисковата премия. Истинското предизвикателство е във факта, че дори в най-добрите години за турската икономика (преди 2008-а) не можахме да сведем инфлацията до 2 или 3 процента, както е в развитите държави, които сега „страдат“ от „голямата“ инфлация от 5 процента. Затова е необходима коренна промяна в нагласите на турците. Инфлацията, в крайна сметка, почива до голяма степен на очакванията (за едно или друго развитие на икономиката).

Проблемът със зависимостта на Турция от вноса трябва да бъде решен чрез преструктуриране на турската икономика.

Чакмаклъ: Това всъщност е реалният проблем. Никой не може да обвини управляващите за желанието им да преструктурират икономиката, така че да е по-ориентирана към домашното потребление на полуготови продукти. Потребителските стоки са само 8-9 процента от вноса. Почти 80 процента се състои от чужда полуготова продукция.

За преструктуриране на икономиката обаче са нужни инвестиции. Управляващите се опитват да ги осигурят чрез експанзия на вътрешното кредитиране. Това е историята от последните 5 години. Но не виждаме никакви успехи в тези усилия. Домашните ресурси са недостатъчни и затова са необходими дългосрочни чужди инвестиции. За да дойдат обаче са ни необходими устойчивост, стабилност.

Много се говори за това как трябва да сме като китайците. Ами нека погледнем историята на Китай. Възходът му се дължи не само на евтината работна ръка. Дължи се и на капитала, който влезе в страната след като тя влезе в Световната търговска организация през 2000 година. Така бе изградена огромната й производствена база. Проблемът на настоящата икономическа политика в Турция са устойчивостта и стабилността. Ако опираше само до евтиния труд, всичко щеше да е много по-лесно", поясни в края Чакмаклъ.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна.

Инж. Велизар Стоилов: България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си

"Много хора предполагам не знаят, че  България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава , но така или иначе до 1944 година са печатани банкнотите в Мюнхен, в Германия, а след 1945 година започва печатането на нов вид банкноти в Москва и след 1990 година отново в печатницата в Мюнхен се..

публикувано на 12.09.25 в 19:25
Акад. Георги Марков

“История на българите вкратце" - новата книга на акад. Георги Марков

“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато спряха учебниците". Това разказа пред БНР историкът: " През 1992 година казаха - "Стига с тези марксистки учебници! Дайте нови учебници!" и аз тогава го написах като учебно помагало , но сега..

публикувано на 12.09.25 в 17:42

Ирина Цалова: Издаването на електронна бележка от личния лекар се заплаща от пациентите

"Ако родител използва отпуск по болест, за да се погрижи за раболялото си дете, той не дължи потребителска такса на личния си лекар за издаването на болничния лист ". Това обясни в интервю за "Хоризонт" Ирина Цалова , главен експерт в Дирекция "Методология" на медицинските и денталните услуги ва Националната здравноосигурителна каса: "Всяка..

публикувано на 12.09.25 в 17:11

Модулираната ставка в животновъдството отново е в дневния ред на бранша

Модулираната ставка в животновъдството отново е в дневния ред на бранша и депутатите . "Има едно фундаментално разминаване с политиката на България като член на Европейския съюз, защото България все пак следва и общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която и за предходните програмни периоди, а и за следващия програмен период се..

публикувано на 12.09.25 в 16:23
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Поведението на ръководството на МВР в лицето на Митов беше непрофесионално

"Всички ние разбираме изключителната важност на ролята на МВР, полицията, полицейските служители в живота на обществото. Това са много специални хора, които се грижат, така че всички ние да живеем спокойно". Това заяви пред БНР пиар експертът  Любомир Аламанов : "Служителите на МВР имат своите извънредни права и извънредни отговорности и..

публикувано на 12.09.25 в 15:10
Димитър Ставрев

Димитър Ставрев: В случая с руските дронове в Полша става въпрос за политическа пропаганда

"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да съм максимално обран по отношение на фактите, а те са доста странни". Това коментира пред БНР Димитър Ставрев , авиационен журналист, автор и публицист, познат с работата си по области като..

публикувано на 11.09.25 в 15:52
Мартин Кърнолски

Мартин Кърнолски за проекта "Букварко" дни преди първия учебен ден

През тази година се навършват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност . Повече от хилядолетие ние, българите четем и пишем с нашите букви, създаваме книжовни образци и произведения на литературата, поезията, белетристиката на нашия автентичен език. Затова и една от основните ценности на българското общество е да..

публикувано на 11.09.25 в 15:48