Познатите ни топки в най-различни цветове, патенца, мечета, снежни човеци и други излизат изпод майсторските ръце на няколко жени в работилничка в квартал Рилци в Добрич.
Всеки от нас си спомня с умиление годините, в които единствената украса, с която всеки дом разполагаше, бяха стъклените играчки за елха. Всяка домакиня старателно прибираше крехките играчки в кутии с памук, а когато дойдеше времето за украсата на новото семейно коледно дръвче, се вадеха внимателно от уютното им меко гнездо, което ги е приютявало една година.
Днес пазарът за коледна украса е залят от какви ли не красоти, но само стъклените играчки притежават магията на детството и спомените.
Няколко жени се събират два-три месеца преди края на годината в цеха в Добрич, за да се захванат с производството на стъклени играчки.
Собственик на предприятието е Георги Керанов, който вече 35 години се занимава с това.
„Тук съм около 25-26 години вече. Преди десет духачи имаше само и около 5-6 декоратори, опаковачи. Цехът беше голям, защото се работеше само за България. Нямаше внос от Китай, както сега. От няколко години се чувства малко напредък в нашата работа и това ни радва. Имаме възможност разширение да направим, да вземем по-млади хора и нещата да вървят“, разказва Керанов пред БНР.
„Стъклото има гланц, има си естетика, която привлича окото. Хората са свикнали от детството с такива играчки и държат на старата традиция.“
В момента в работилницата работят 5 души, които изработват около 20 вида коледни играчки.
Пътят на всяка стъклена играчка започва в ръцете на опитните жени, които с помощта на огън и продухване ваят най-различни форми. Иванка Стефанова има дългогодишен опит в тази професия, но в цеха за играчки е от съвсем скоро.
„Много се радвам и искам много това нещо да се запази занапред, да има такова производство, да се радват дечицата и не само дечицата. Това е красиво производство, красив артикул“, споделя тя.
Опасност има винаги, но ние вече сме свикнали да се пазим, да знаем как да работим, казва Димка Петрова, която също изработва играчки за елха.
С декорирането на стъклени играчки Христина Стоянова се занимава от 1971 година. За да започнеш да правиш нещо, трябва да ти харесва, но за да продължиш да се занимаваш с него повече от 50 години, трябва и да го обикнеш, убедена е тя.
„Всички ги харесвам. Която почна, работя я с удоволствие. Трябва да знаеш как да го направиш – и модела, и всичко.“
Ася Минчева е художник и отскоро работи в цеха за стъклени играчки като декоратор. Идва с огромно желание.
„Много ми допадна тази работа. Тук ми е празнично всеки ден. Резултатът накрая блести.“
За Коледа ръководителят на цеха Георги Керанов си пожелава догодина наследниците му да поемат завещаното тук, за да продължат стъклените играчки да радват всеки дом по време на най-топлите и уютни празници.
Снимки: Мая ЩърбановаКакво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно куче разказва Явор Гечев. "Да, благодарение на хилядите споделяния на предишните постове, вече е ясна цялата история на Шадоу (#Шади) - кучето, което беше оставено вързано на пейка на мост на..
Репортаж на Димитър Драганов чуйте в звуковия файл.
Да пресъздават българската история, да вдъхновяват децата да четат и знаят за делата на предците си . Това е каузата, която обединява от години един учител в затвор и един шлосер, които са увлекли след себе си десетки мъже и жени и правят исторически възстановки със свои средства и на ползу роду. Срещаме ви с Димитър Чушев от Цалапица и..
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно..
България след Освобождението е проявявала няколко пъти форми на субектност – Съединението, двете балкански войни. Всичко това завършва с две..