Въвеждането на изкуствения интелект - стъпка към цифровия преход на България

публикувано на 23.12.21 в 14:23

Снимка: БГНЕС

Тема на Добромир Видев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Много плахо в България започва да се говори за въвеждането на изкуствения интелект в някои области. Плахо, защото дори и при наличие на написана Стратегия за изкуствения интелект, подписаната с „Продължаваме промяната“ - "Програма за приоритети" темата се споменава едва два пъти.

При възможността ИИ да бъде използван например в системите на Спешната помощ и МВР.

Специалистът Атанас Киряков посочи, че е нужно в бъдеще да има разбиране за това как работи изкуственият интелект.

Най- реално въвеждането на ИИ може да стане през образованието. От написаната през 2020-та година Концепция за развитието на ИИ до 2030-та става ясно, че МОН има яснота къде иска да прилага ИИ. Например в средното образование децата да имат цифрови умения, специфични за създаването и прилагането на ИИ, да има повече специалисти с висше образование в областта на ИИ. Да се върви към изграждане на умения, свързани с анализ на данни във всички академични дисциплини и професии.

Като служебен, и като редовен министър на образованието Николай Денков обясняваше, че изкуствен интелект ще помага на учителите в изработването на тестове за оценка. А планът за 2022-ра година е да се подготви

свързването на електронният облак за цялата образователна система с елементите на изкуствения интелект.

Към момента обаче за изкуствен интелект в България се говори предимно на академично ниво. И то заради предимно заради съществуващите европейски програми и политики. Стартиралият пред 2019-та година работа Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) в Софийския университет се стреми да стане е сърцевината на най-бързо развиващата се екосистема на големи данни и изкуствен интелект в Европа, стана ясно наскоро от среща на този проект.

В момента се изпълняват три пилотни проекта. За дигитален двойник на община „Лозенец“ в София. Със сензори ще могат да се симулират проблеми или решения на замърсяването, например. Другите два проекта са за болестта на Алцхаймер и за откриване на дезинформация, както и 7 съвместни проекта.

Но плановете са GATE да кандидатства за Европейски цифров иновационен хъб за данни и изкуствен интелект. Всъщност, тази роля на подобни структури беше коментирана от еврокомисаря отговарящ за иновациите, научните изследвания, културата Мария Габриел. Тя казва, че наличието на суперкомпютър, като и проекта като GATE, са правилната стъпка към цифровия преход на България. Защо обаче всичко това е важно сега.

Проф. Галя Ангелова е директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Тя е и един от хората, които са писали Концепцията за Изкуствен интелект на страната ни до 2030-та година. И с примера на „Зелената сделка“ обяснява, че подобни технологии са неизбежни.

Европа вече мисли дори за законодателство, което да регулира употребата на изкуствен интелект. На масата се вече четири групи за класификация на изкуствения интелект според степента на риска. Като

най-безобидни, са окачествени филтрите, които разпознават спам, например. Чатботовете обаче са в следващата- по-висока рискова категория. Софтуерът за автономните автомобили и използваният в медицински устройства също се счита за високорисков. Юха Хейккила, съветник по изкуствения интелект в дирекция на Европейска комисия обяснява:

"Имаме без рискови случаи и най-рискови. Високорисковите системи са позволени, но те трябва да отговарят на определени изисквания, заложени в нашата рамка. Затова трябва да има предварително заложена система за оценка и контрол. Високорискови за нас са случаи в които има компоненти на сигурността в регулирани продукти. Това са машини, които са създадени и подлежат на регулиране от нашите законодателни актове. В сфери като образование, обучение, достъп до обществени услуги, правоприлагане, миграция, управление на границите също ще бъдат оценявани и ограничавани. Това са сфери, свързани с демократични процеси. Тестване, валидиране и документиране ще гарантират точност и прозрачност.

Системите ще имат нужда от човешко присъствие. Прилагаме подхода на жизнения цикъл по отношение на изкуствения интелект, като следваме процеса от неговия дизайн до окончателната стъпка оценяваме непрекъснатата съобразно регламентите.

Забранени категории - експлоатация на деца, системи, които могат да нанесат психологически щети на ползвателя, достъп до пространството….Дебатът ще е труден".

Патрик Уолнър от работната група, която изготвя регламентите на Европейския съюз за ИИ, казва, че този сектор не трябва да е прекалено регулиран. Евродепутатът и член на Специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект Ева Майдел припомня - "ЕС трябва да догонва Китай, САЩ по тази тема. А Европа има специалистите.

Имаме много добра академична база. В Европейския съюз сме силни в роботиката, базирана на изкуствения интелект. Имаме много добро ноу-хау как да въведем изкуствен интелект в малки, средни предприятия, в по-голямата индустрия. И затова не трябва да регулираме, за да затваряме границите към конкурентите. Можем да развиваме продукти и услуги в по- контролирана среда. Така наречените sand boxes", казва Майдел.

Още по темата в звуковия файл.