Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдни вечер съчетава фолклорните обичаи с църковния календар

| обновено на 24.12.21 в 15:08
Снимка: БГНЕС

В днешния ден християните се готвят да посрещнат Рождество Христово. В храмовете има босгуслужения, а по традиция на предстоящата Бъдни вечер семейството се събира пред празнична трапеза с нечетен брой постни ястия. 

"Най-важното от всичко в този светъл празник е да посрещнем нашия Спасител. Това колко гозби ще сложим не е важно! И благодариш, че на този свят има доброта, има човечност. Наистина има"., казаха за БНР миряни от Благоевградско.

В народните традиции Рождество Христово се приема като най-богатия в обредно отношение зимен празник. За народните вярвания, обичаи и обредни традиции от миналото, свързани с празника, които на много места у нас се спазват и днес, разказва Силвия Вутева, уредник на Етнографския комплекс в Ловеч.

Празничната обредност започва на 24 декември. Празникът е строго семеен. Още в ранното утро започва подготовката на трапезата.

Вечерята показва връзката на фолклорните обичаи с църковния календар. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата.

След вечеря всички се събират около бъдника и чакат коледарите, които идват пременени в нови, празнични дрехи. Репертоарът от празнични песни е важен. Вярва се в магическата сила на словото.

Снимка: БНР, архив

Специалният обреден хляб се меси винаги от стопанката. Боговицата представлява голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто.

Ястията са 7 или 9 на брой. Задължително присъстват лук, чесън и мед, за да има здраве и домът да е предпазен.

Самата софра на Бъдни вечер в близкото минало – края на 19 и началото на 20 век, се поставя в средата на стаята върху слама.

Традицията за бъдника идва от идеята да се поддържа огъня. Пепелта от това дърво се запазва и напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват уплах и уроки.

Доц. Веселка Тончева

Доц. д-р Веселка Тончева, фолклорист от Института по етнология и фолклористика към БАН, обясни в предаването "Хоризонт за вас", че раждането на Христос във фолклора се възприема като преход към новата година и раждането на новото слънце:

"Бъдни вечер е вечерта на очакването и на гаданията - на надникването в бъдещето, но и много уютна и топла вечер, в която семейството да е заедно у дома. Да се събере на постна трапеза".

Тя посочи, че бъдникът се свързва с бъднината, но и с бдене, защото той трябва да гори цяла нощ в огнището и да не угасва светлината и топлината в дома:

"Смята се, че огънят на земята е сваленото слънце, т.е. ние сме донесли слънцето в дома си". 

Още детайли около празника чуйте в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56
Покритият мост на Кольо Фичето в Ловеч

Историкът Пламен Ечков за покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч

Ловеч е град с богато история,   като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н.  Но  може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето.   На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..

публикувано на 03.08.25 в 13:27
 Сабята на Стефан Караджа в Русе

Спомени за сабята на Стефан Караджа - сабя-револвер, която и сече, и стреля!

На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..

публикувано на 03.08.25 в 08:00