Празничната обредност започва на 24 декември. Празникът е строго семеен. Още в ранното утро започва подготовката на трапезата.
Вечерята показва връзката на фолклорните обичаи с църковния календар. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата.
След вечеря всички се събират около бъдника и чакат коледарите, които идват пременени в нови, празнични дрехи. Репертоарът от празнични песни е важен. Вярва се в магическата сила на словото.
Специалният обреден хляб се меси винаги от стопанката. Боговицата представлява голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто.
Ястията са 7 или 9 на брой. Задължително присъстват лук, чесън и мед, за да има здраве и домът да е предпазен.
Самата софра на Бъдни вечер в близкото минало – края на 19 и началото на 20 век, се поставя в средата на стаята върху слама.
Традицията за бъдника идва от идеята да се поддържа огъня. Пепелта от това дърво се запазва и напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват уплах и уроки.
Доц. д-р Веселка Тончева, фолклорист от Института по етнология и фолклористика към БАН, обясни в предаването "Хоризонт за вас", че раждането на Христос във фолклора се възприема като преход към новата година и раждането на новото слънце:
"Бъдни вечер е вечерта на очакването и на гаданията - на надникването в бъдещето, но и много уютна и топла вечер, в която семейството да е заедно у дома. Да се събере на постна трапеза".
Тя посочи, че бъдникът се свързва с бъднината, но и с бдене, защото той трябва да гори цяла нощ в огнището и да не угасва светлината и топлината в дома:
"Смята се, че огънят на земята е сваленото слънце, т.е. ние сме донесли слънцето в дома си".
Още детайли около празника чуйте в звуковите файлове.
Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди. "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...
Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура, прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Ежедневните тренировки не водят до по-бърз ефект за тялото ни през лятото – организмът ни има лимит, който може да понесе и да се възстанови, а..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..