Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Благоев: Конвенционалната ваксина на „Новавакс“ може да бъде алтернатива за скептиците

Недоверието в науката не е водещо, нагласите към ваксините у нас са част от по-дълбока подозрителност и враждебност, смята социологът

Снимка: БГНЕС

България трябва да поръча от новата, конвенционална ваксина „Новавакс“, която може да се превърне в алтернатива за нежелаещите да се ваксинират заради недоверие в сегашните ваксини. Това мнение изрази пред БНР Димитър Благоев, преподавател по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Ниското равнище на доверие в науката у нас е важна причина, но не е водещата в съпротивите спрямо ваксините срещу Covid, смята Благоев.

Снимка: БГНЕС

По-ниското доверие към науката у нас в сравнение с европейските страни е част от отдавнашно, многостранно, широко разпространено недоверие изобщо към другите, включително към институции, общности, групи, подчерта той.

Нагласите към ваксинирането у нас нито са се появили от нищото, нито са сами на себе си. Те са част от по-дълбочинни ядра на ценности.“

Според Благоев водещи са нивата на емпатия или егоизъм в обществото.

„Всеки сам си преценя“ е културен израз на напрежения, свързани с недоверие, подозрителност и враждебност, коментира Димитър Благоев.

„До 2/3 от нашите съграждани в една или друга степен се отнасят към света, не само към околните, с такова недоверие, подозрителност и враждебност.“

Ако съществуват такива високи равнища на недоверие и подозрителност към света, то и срещу ваксината, направена по по-традиционна технология или понасяна по-лесно от организма, може да се окаже, че има съпротива, допълни Благоев.

По думите му обаче нагласите за ваксинация не са статични и се променят спрямо контекста.

Социологът отбеляза, че трябва да се заложи на въвличане на колебаещите се, които са по-склонни на промяна на нагласите.

За разбирането на нагласите за ваксинация обичайните критерии и разграничения по образование, доходи, населено място и пр. едва ли ще са особено полезни, допълни Димитър Благоев.

„Има един парадокс, който се забелязва в данните на „Алфа рисърч“: хората с високо образование най-много се страхуват от евентуални дългосрочни последствия от РНК ваксините и същевременно те са тези, сред които ваксинацията с РНК ваксини има най-голямо реално покритие и най-малко принципно отхвърляне.“

Част от масовите негативни нагласи и съпротива срещу ваксинирането са вследствие на нерационално отхвърляне на РНК ваксините, което възпрепятства постигането на по-високи имунизационни нива, каза още Димитър Благоев.

Според него би трябвало новата конвенционална протеинова ваксина на „Новавакс“ да бъде заявена и закупена, защото би могла да се превърне в алтернатива за хората, които не желаят да бъдат ваксинирани с вече наличните ваксини.

„Особено след като са изразходени милиони и предстои да бъдат изразходени милиони за тестове със слюнка в училищата, за които доц. Ангел Кунчев преди време каза, че те очевидно са с много ниска чувствителност.“

„Ако трябва да обобщя – ако институциите не работят в обществен интерес, а във ведомствен, личен или в нечий корпоративен интерес, то тогава това единствено ще подхранва общото недоверие.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20