"Паисий е толкова важен за България и за българския народ, че на всеки му се иска той да е частица от неговото родно място". Това каза пред БНР Нася Кралевска-Оуенс в коментар на спора за родното място на Паисий Хилендарски. Тя е автор на статия по тази тема, включена в сборник "По кривите пътеки на българския преход", който предстои да излезе през 2022 година.
По думите ѝ победоносната теория, че Паисий е родом от Банско, е базирана на фалшив документ, който един "млад учен" е представил на акад. Йордан Иванов през 1938 г., но се оказва, че никъде не съществува тази кондика:
"Тя явно е измислена от този млад учен, който е искал да направи впечатление. Тогава професорът (по-късно академик - б.р.) се захваща за този документ и когато други учени критикуват неговата обява, че Паисий е роден в Банско, той обещава да покаже документите и да докаже, че Банско наистина е родното място. От този момент той замлъква, въпреки че умира 9 години по-късно. Обяснявам си го, че през тези 9 години е разбрал, че кондиката, която този млад учен, както той го нарича, е несъществуваща и не е искал да си върне думите назад и просто е замълчал".
Кралевска подчерта категорично, че документът (кондика), върху който се базира категоричното становище на проф. Йордан Иванов, че Паисий е родом от Банско, не влиза в новата книга, издадена през 1998 г. от националните библиотеки на София и на Скопие:
"Всички кондики от 18 век са събрани в този сборник, но тази не съществува".
В предаването "Хоризонт до обед" Нася Кралевска разказа за дядо ѝ Веле Петров Кралевски, който е от село Кралев дол, но от много млад (още от ученическите си години) прекъсва връзките си със селото, но приема като псевдоним името Кралевски, с което се води като учител и автор:
"Като ученик той посещава селото си и вижда как свещеникът гори купища книги, сред които и Служебникът, издаден във Венеция през 1554 г. от Божидар Букович. Тази книга дядо ми грабва от кладата и я запазва. В края на живота си той я подарява на Националната библиотека в София. Но като ученик от класическата гимназия тогава, той си задава въпроса какво търси тази книга в селото. През 1922 година той се завръща отново в селото си, тогава е вече преподавател, и започва да разследва случая. Установява, че в селото има Паисиева махала, Паисиева чешма, Паисиево читалище. Това го навежда на мисълта, че има нещо интересно в тази история и започва да разпитва потомците на рода Поповски, Паисиевия род, но Поповски, защото единият брат на Паисий е бил поп Цветан. Тогава те започват да разказват на Кралевски за своите предци - братята Лаврентий и Паисий, които отиват в Цариград. Когато поп Цветан почива, Паисий и Лаврентий се връщат за 40-те дни от кончината му. Йеромонах Паисий остава тогава за 6 месеца в Кралев дол, докато се назначи нов свещеник. Той прави толкова силно впечатление на селото, че родът, който векове наред е бил Поповски, се превръща в Паисиев род. Литургиите в църквата се провеждат по Светогорски образец".
Авторката обясни, че дядо ѝ не е приел това за достатъчно доказателство за родно място на Паисий и започва да изучава езика на Паисиевата история и открива над 100 кралевдолски наречия:
"Издава редица статии за това. След неговата първа статия във вестник "Независимост" от 1923 г. Софийският митрополит Стефан, по-късно епископ Стефан, изпраща комисия в Кралев дол, която потвърждава откритието на дядо ми, че най-вероятно първоучителят на българския народ е роден в село Кралев дол. Председател на тази комисия е бъдещият академик Снегаров".
Според Нася Кралевска и до днес в научните среди не искат да се говори за теорията за Кралев дол като родно място на Паисий, защото тя е трудно оборима, а "те вече са се хванали за Банско и творчеството им, научните им трудове са свързани с него".
Интервюто на Ирина Недева с Нася Кралевска по повод 300 години от рождението на Паисий можете да чуете от звуковия файл.
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..
" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..
В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
"Честит празник на всички, които обичат София. Аз съм от хората, които много обичат София. Трябва да обичаме града си" . Така певицата Богдана..
Във великотърновското село Шемшево вече няма нито къщи за продан, нито терени. Това каза пред БНР кметът му Кирил Ангелски. Разпределиха..
Управлението на водите в България страда от дефицит на експертиза. Това заяви пред БНР кметът на град Троян и зам.-председател на Националното..
Ясно