"Двете бази са започнали работа от 1988 година, а протоколът от Мадрид е подписан точно преди 30 години, но приятелството между Испания и България на Ледения континент е вече над 33 години", каза за БНР капитан Салвадор Еспиноса Гонсалес - Ланос.
Писателят и учен Хавиер Качо каза за "Нощен хоризонт", че на Антарктида се говори езикът на приятелството:
„И като учен, и като писател го заявявам съвсем сериозно. Това е езикът на приятелството, солидарността, братството. Той е този на науката, който е универсален и помага при изследванията и е в полза за живота на цялата планета. Например, когато в базата гостуват учени, наистина няма как да не сме радостни от срещите, от общуването и когато започнат да ти говорят може дори да не ги разбираш добре. Там има много различни култури, раси и религии, но в крайна сметка ние сме човеци, които са водени от желанието да се свържат, да общуват, дори и понякога да трябва да използваме жестомимичния език или да трябва да говорим на английски, испански, но крайната цел е общуването, а езикът е този на приятелството, за който говорим".

Салвадор Еспиноса Гонсалес - Ланос заяви, че изследователските кораби буквално имат двама капитани - морски и научен и в йерархията те са на едно ниво.
"До такава степен, че дори каютите, в които пребивават са еднакви. На едно ниво са, но с различни задължения и задачи. Сигурността на кораба, управлението и движението му в ледените води са задължения на капитана на кораба. Докато планирането, целите на работа, управлението на целия научен екип е в ръцете на учения и ръководител на изследователите".
Салвадор Еспиноса Гонсалес - Ланос и Хавиер Качо коментираха:"Аз специално бих насърчил всички да са целеустремени, да полагат усилия и мога само да кажа, че когато човек тренира и се подготвя по-лесно успява да посрещне трудностите. Без съмнение за Антарктида подготовката и планирането са належащи, а ако имаш проблем трябва да се справяш сам и зависи много от подготовката".
"Понякога ни се иска мечтите да се случват като с вълшебна пръчка и ако човек силно желае нещо, трябва да пристъпи и да го направи. Но от мечта към реалност има разлика, за да се случат нещата е необходима преди всичко дисциплина, после са и многото усилия и работа, за да може след това човек да направи качествен скок".

Капитан Салвадор Еспиноса посочи какво е най-силното впечатление от пътешествието до Антарктида:
"Гледките там са величествено красиви. Аз знам, че българите обичат много планините, а когато попаднат в Антарктида се дивят на величествената природа, на гледките. Там виждаме неща, с които не сме свикнали като айсбергите с цялата неповторима цветова гама - от бяло към синьо, тъмно - чак до черно синьо - цялата палитра от цветове, която се променя всеки ден пред очите ти. За формите да не говорим, които са чудно изваяни от самата природа. Друго нещо е разнообразието от животни, които не си свикнал да виждаш като пингвини, различни видове тюлени, някои доста опасни като леопардовия тюлен, а за птиците да не говорим. Това да видиш птицата чаран, която всяка година прелита от Арктика до Антарктида! Представете си сами, това са 20 хиляди километра, които тази птица прелита и после се връща".
Хавиер Качо коментира, че църквата в българската база е "прекрасна".
"И за мен българската църква е най-красивата. За разлика от руската, която е направена в Русия, после е качена на кораба и поставена в руската база. А за българската църква, специално пристигна жена иконограф, за да изографиса църквата и иконите на място. Цели две лета прекара на Антарктида, за да завърши проекта, истинска автентичност, а след това, за да не се повредят иконите използва лак, който се слага на лодките и на корабите, за да се съхранят".
В Централното фоайе в Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ беше показана фотографската изложба на Българския антарктически институт и изложба живопис на Ганка Павлова - "30 години български експедиции в Антарктика". Експозицията ще продължи до края на януари.
Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..
Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..
В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..
Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..
В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..
От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..
Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..
В края на 2025-а година избрахме да се срещнем с хора, чиято дейност не е активна само по празниците, защото за мисията няма срокове, зад нея стоят..