Инвестиция на Румен Гайтански разпали страховете в павликенското село Върбовка

00:00 / 00:00

Тема на Здравка Маслянкова

Бизнесменът Румен Гайтански, придобил популярност с вноса на боклук, който е и концесионер на летището в Горна Оряховица, планира да построи до павликенското село Върбовка завод за производство на каменна вата, където енергията ще се генерира от изгарянето на гориво от битови отпадъци. Проектът и работата на кариерата предизвикаха напрежение в Павликенско, проведе се и обществено обсъждане.

Фирмата на Румен Гайтански „Петрургия“ има 35-годишен концесионен договор за кариерата за базалт в село Върбовка, считано от март 2013 година. Кариерата и бъдещите производствени мощности за каменна вата са на 1,5 км от селото с 1400 жители. Инвестиционното намерение е за имот от 700 декара, като производствената зона ще обхваща 296 декара. Обещават се стотици работни места. Планира се с три линии да се произвеждат общо 112 500 тона на година каменна вата, а енергията за това ще се осигурява от изгарянето на 1160 тона модифицирано гориво от битови отпадъци дневно.

Във Върбовка няма напрежение, чакаме инвеститора, коментира кметът Ивелин Розинов:

„Аз смятам, че Върбовка са разумни хора и това, което се случва, всичко е на масата поставено. На този етап не чувствам такова притеснение, точно обратното - смятам, че върбовчани ще бъдат добре“.

Местните жители обаче не споделят оптимизма на кмета си за кариерата и бъдещия завод за каменна вата, в който ще се изгарят отпадъци:

„Тя ей тук е, на 500 метра, кариерата. Въздухът няма да е чист“.

„Имаме малки деца тук и ще стане проблем с пепелта, с прахоляците. Ще видим колко няма да има“.

„Не може да се горят такива работи, това са химии. Не сме съгласни за тази кариера“.

Инсинераторът за изгаряне на отпадъци е маскиран под инвестиционното намерение за завод за каменна вата, коментира Данита Заричинова от екологичното сдружение „За земята“:

„Изключително опасно е изгарянето на отпадъци, има много вредни емисии във въздуха, много заплахи за човешкото здраве и за околната среда, които по никакъв начин не са представени как ще бъдат контролирани“.

Заводите на Румен Гайтански и докладът за оценка на въздействието върху околната среда бяха представени на обществено обсъждане, но не в засегнатите села, а в община Павликени.

Снимка: Здравка Маслянкова

„Инвестицията е за 420 милиона евро, няма да има екологични и здравни проблеми с изгарянето на модифицираното гориво от битови отпадъци, които ще са само български“, увери Тодор Тодоров, представител на инвеститора:

„В общи линии това е един затворен, възобновяем, екологичен проект. Спестяването е около 420 хиляди това въглеродни емисии на година при действието на този проект. Няма горене на битови отпадъци. Има горене на специфичната горима част от твърдите битови отпадъци, което се нарича RDF, то е стандартизирано като гориво от Европейската комисия“.

По думите на инвеститора, предвидени са най-модерните немски и австрийски технологии, както в производството, така и в пречистването на отпадните газове. Притеснения няма и кметът на община Павликени Емануил Манолов:

„Лично съм заинтересован въздухът тук да остане чист. Гаранция ни дава и технологията за очистване на отпадните газове - австрийска, която се използва и във Виена. Лично съм посещавал подобни заводи край Осло в Норвегия, край Анже във Франция и съм спокоен. Виждам, че те не вредят на района около тях и не правят впечатление на живущите в околните села“.

Всичко това беше казано по време на общественото обсъждане в залата на община Павликени, но извън нея останаха десетки граждани от района, дошли да питат и да разберат. Хората не бяха допуснати, защото не носеха зелен сертификат. Чакаха отвън и споделяха притесненията си:

„Колкото и да са добри филтрите, се оказва от практиката, че нещата стават по-зле и по-зле, околната среда се замърсява, въпреки всички мерки, които при самите проекти се вземат. Замърсяването за нашия район ще бъде пагубно“.

„Преди няколко години се преместихме със семейството ми да живеем в Павликени, защото е чист район, а сега се опасявам, че причината, поради която се пренесохме тук, вече няма да я има. Не зная дали ще е подходящо място за децата ми“.

Преди няколко години в селата Димча и Върбовка беше проведен референдум, на който хората казаха „не“ на кариерите, но мнението ми не беше зачетено, разказва Надка Иванова от Димча:

„На това чисто място да се затрупа с боклуци и отровни газове - това за нас е недопустимо и затова сме тук. Ние от много години се борим против тези кариери и сме правили и референдум, който не го зачитат тези, които искат да правят нещо, да печелят на гърба на хората“.

Възможни са и съдебни дела, за да защитим интереса на гражданите, коментира адвокат Димитър Палов:

„Аз един път вече съм го правил за подобна инсталация, която имаше намерения да се прави в Горна Липница. Ще видя какво се случва и при всички случаи ще подкрепя хората. Всичко, каквото се прави, би трябвало да бъде правено с единствената цел да бъде защитен интересът на жителите, на местното население, на хората“.

Проблемът е и исторически, коментира археологът Недко Еленски, който от десетилетия работи по разкопки в района и предупреди, че в обсега на кариерата и бъдещия завод има антична крепост:

„Въпросът дори не е, че не е проучена, а ще разруши една крепост. Все едно представете си Царевец, идва някой да го използва за инертни материали, половината да го няма. Това е същото. Със сигурност можем да кажем, че най-силната част на крепостта е късноримска. Тази, външната стена на цялата крепост, на цялата площ, тя е укрепена още от траките“.

Мнението на хората е от най-голямо значение и те ще бъдат защитени, заяви в Горна Оряховица екологичният министър Борислав Сандов по повод напрежението в Павликенско срещу завода на Румен Гайтански:

„Когато говорим за извършване на определени инвестиционни намерения, които касаят околна среда, мнението на обществото е много важно. Във Върбовка има проведен местен референдум и това би трябвало да бъде отчетено. Отделно от общественото обсъждане очаквам да има също становище. Тези становища отиват към частта за доклада за оценка въздействието върху околната среда и към висшия екологичен експертен съвет. Ако бъде обжалвана една такава оценка, тя може да стигне и до мен. Тогава вече и аз да се произнеса. На този етап очаквам Регионалната инспекция по околната среда и водите да извърши своя механизъм, след което, ако се стигне до мен, също ще изразя отношение на база на цялата процедура и на всички внесени становища“.

Инвеститорът е категоричен, че няма да измести проекта си към друго населено място, ако получи отказ от компетентните органи.

Инвестиционното намерение ще мине през най-тежката процедура на комплексно разрешително. Предстои Регионалната екологична инспекция да свика нов съвет след общественото обсъждане, посочи нейният директор Цонка Христова, която не дойде на общественото обсъждане:

„Три дена след общественото обсъждане трябва да ни бъде представен протокола от кмета на община Павликени и след това ние да насрочим, след като се съобразяваме със становищата, експертен екологичен съвет. Чак тогава ще дадем становище. Дали ще бъде положително с много условия или отрицателно, времето ще покаже“.

Окончателното решение за инвестиционното намерение все още не е взето. Инвеститорът планира през юли тази година да започне в покрайнините на село Върбовка строежа на завода за каменна вата и топлоцентралата за изгаряне на гориво от битови отпадъци.

Снимки: Здравка Маслянкова