Древен обичай - Иванови влачуги очиства лошата енергия и носи здраве и берекет

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На Ивановден в павликенското село Караисен празникът се отбелязва от столетия с уникален за страната ни обичай, при който именниците, младоженците, момите и ергените се теглят към чешмата, за да бъдат ритуално изкъпани за здраве. Обичаят се нарича Иванови влачуги.

Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие, а момите и ергените ще се оженят, ще се раждат много деца: 

„Я ела, булка, да ти полеем, да си ни жива и здрава, отмяна да ни станеш, за децата да помислиш, няколко да бъдат, може и близнета“, са част от наричанията. 

„Този празник го празнуваме от много години и той се превърна като визитна картичка на нашето читалище. На „Копривщица-1986“ печелим 8 златни медала с пресъздаването на този обичай и от тогава всяка година ние си го пресъздаваме тук, на тази чешма. Това е третият ден от така наречените Водици. Мълчаната вода измива негативните емоции, които са се натрупали в хората. Нарича се за здраве, за берекет, за добра и мирна година и за всички хубави неща“,  разказва в "Хоризонт за вас" Галя Личева, секретар на читалище „Добра надежда“ в село Караисен и допълва, че тази година на селската чешма в ритуала са включени и моменти, характерни в празнуването му преди Освобождението: 

„Тогава са се откупували баш големците на селото, за да не ги мокрят, за не ги къпят, са плащали, давали са грошове, които са се събирали и после са се използвали за почерпка на Ивановци, на младоженците, за трапезата“.

Корените на влачугите са дълбоко в миналото ни, разказва музеологът  Диана Митева: 

„Вероятно произхожда още от покръстването на българите, защото, когато са ги кръщавали, са ги влачели, то е било насилствено и може би още от 864-а година произхожда този обичай. Празникът се е чествал ежегодно в България. За Търновска област е бил много популярен до преди Кримската война през 1853 година".

Празникът е особено тачен от местните хора, разказва един от старейшините на Караисен Александър Балканджиев – Скалата: 

„Връща ни стотина-двеста години назад в събитията. Един трепет, така че това е нещо съкровено, българско, истинско, не случайно 350 хиляди са Ивановците и Иванките. Това е предимството на нашето село да има такъв празник. Да има здраве, берекет, хубава реколта, мир да има. За мен най-важно е здравето, подкрепено с надеждата“. 

29 са Ивановците и Иванките в село Караисен. Сред имениците днес е 54-годишният Иван Стойчев: 

„Днес е един голям празник за България и за Ивановците. Тук е традиция, празнуваме на тази чешма. След това в къщите. Пожелаваме си здраве и тези болести да ги няма, само хубави неща да се случват“. 

„Аз се казвам Румена и ще играя ролята на Иванка. Аз ще бъда най-последна и ще ме капят последна. Пожелавам на именниците да са живи, да са здрави чак догодина“!  

Традициите са ни спасили, помогнали са да съхраним българщината и затова пазим и пресъздаваме обичая „Иванови влачуги“, споделя кметът на Караисен Стефан Николов: 

„Традициите трябва да се спазват, защото те са поглед към миналото, къде сме били, къде минаваме. Заради това аз се радвам, че както в Караисен, така и на други места в България успяват да се спазват традициите. Ако не се спазват подобни празници, съвременният глобализъм много бързо ще погълне всички ни, ще забравим нашата история“, убеден е кметът Николов.

Още по темата в звуковия файл.