Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ричард Кремър пред БНР:

Избирателните реформи в САЩ - опит за демократизация или "димна завеса"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Година след щурма на Капитолия във Вашингтон социолозите отчитат, че 78 процента от привържениците на Републиканската партия продължават да вярват, че Джо Байдън не е избран законно за президент на Съединените щати и че вотът е бил манипулиран. Наесен предстоят междинни избори за Конгреса и ако републиканците изгубят, за огромна група хора единственото обяснение ще е пак откраднат вот. Същото ще важи и за следващите президентски избори.

Затова 2022 година се оказва ключова за администрацията на Байдън да направи така, че поне да върне доверието в изборния процес. Но годината за американския президент не започва оптимистично - отложени законодателни планове, залитане към прогресивното крило на Демократическата партия, преговори с Русия, в които Байдън изглежда влиза от позицията на по-слабия. 

Ричард Кремър е директор на Алианса САЩ - Европа и Тоня Димитрова разговаря с него точно докато в реч пред Конгреса на 6 януари Джо Байдън хвърляше цялата вина за насилието преди година върху Доналд Тръмп: 

"Работя в сферата на международните отношения, демокрацията и управлението през по-голямата част от моята кариера и тази работа изисква умерен оптимизъм. Умерен е и оптимизмът ми за Съединените щати - след една много трудна и разочароваща година за много американци, и то на много фронтове. В личен план е тревожно да виждам как американското общество е толкова разделено вече години наред по множество въпроси. Вярвам, че това ни прави по-слаби и много американци започват да осъзнават това. Били сме в такова положение и преди - от 1968 г. до 1972 г. Тогава също имаше голямо разделение в обществото. През 70-те години Съединените щати не можеха да разгърнат пълния си потенциал - имахме администрации, които не бяха успешни, имахме енергийна криза, инфлация, под въпрос беше ролята на Съединените щати като гарант на световния ред и сигурност. Нещата не изглеждаха добре. И някак си с подходящите лидери, с промяна в политическите сили и на политическите фигури, особено с избора на Роналд Рейгън, успяхме да се изправим на крака и да реализираме потенциала си. Това и изборите през 2020-а, ми дават надежда, че не е задължително да сме тръгнали безвъзвратно в неправилната посока и да не можем да се насочим пак в правилната". 

2021 не беше лека година за американското общество, но по всичко личи, че и новата 2022 г. няма да е по-лека. На вътрешнополитическата сцена президентът Джо Байдън беше заложил всичките си карти на плана Build back better - серия от законови норми за справяне с пандемията, за социалните услуги, за инфраструктурата. Но още в началото на тази година стана ясно, че Сенатът няма да гласува плана. Какво означава това за Байдън и за страната?

За съжаление, това показва лоша преценка от страна на администрацията и сега трябва да се плати цената. По отношение на Build back better - президентът не беше избран за този пост с мандат за подобни законови инициативи. По същество Джо Байдън беше избран, защото редица американци  усетиха от неговата кампания, че ще се върнат разбираемите правила на политическата игра във Вашингтон. Президентът Тръмп беше бунтар в това отношение и погази много норми.

Президентът Байдън беше избран с по-умерен, по-центристки мандат, но реши да работи в синхрон с прогресивните леви. И преследването на планове като Build back better, които предвиждат мащабни социални промени, е в противоречие с мандата, който американските избиратели му дадоха. И отново не съм напълно сигурен какво точно накара президента Байдън да се промени - от това, което беше по време на кампанията, към това, което е в Белия дом. Но по всичко личи, че това не работи в негова полза. Смятам за много разумна голяма част от съпротивата, която той среща от сенатори като Джо Манчин и Кирстен Синема. Тази съпротива отразява до голяма степен очакванията на избирателите.

Вместо върху плана на Байдън демократите се концентрират сега върху закон за правата за гласуване - 254 нови избирателни закона са приети за последната година в 45 щата. Защо това е важно за Съединените щати, и то в година на избори за Конгреса?

В ядрото на този проблем е нещо, което не бях виждал в Америка - спор за това кое е факт и кое е истина. Когато в началото на разговора казах, че съм умерен оптимист - точно това имах предвид - че Америка не може дори да постигне съгласие дали президентът е законно избран през 2020 година. Липсата на общо разбиране за това какво се случи тогава, сега ни доведе до това, че 70 процента от републиканците смятат, че изборите не са били честни и свободни и са били "откраднати" от Байдън. Аз не съм съгласен. Смятам, че президентът е законно избран. Но когато има различия по толкова фундаментален въпрос - това може да е катализатор за нас да се вгледаме в избирателната система, да видим кое може да подобрим, за да имаме честни избори. Но това може да служи и като димна завеса за тези, които не са заинтересовани толкова от демократичните процеси, а само от изборната победа.

Големият брой закони, който споменахте, се дължи в голяма степен на факта, че избирателното законодателство е делегирано на щатските власти, а не на федералните. Така, че колкото и на администрацията на Байдън да й се иска да се намеси и да осигури справедливи и честни избори, това няма как да стане. Възможно е федерален, а дори и Върховният съд да има последната дума. Ще видим, в момента, за да мине този инвестиционен план в Сената, ще са необходими 60 гласа. И особено с нежеланието на сенатор Манчин да подкрепи подобни разходи и при липсата на републиканска подкрепа - шансовете планът да мине в Сената са малки.

На външнополитическата сцена годината започва с интензивни дипломатически совалки с Русия - продължение от последния месец на 2021 г. Утре започват преговорите в Женева между представители на руското външно министерство и на Държавния департамент. Много анализатори сравняват диалога между Съединените щати и Русия с този от времето на Студената война, когато имаше редовни срещи на върха между Москва и Вашингтон. Има ли основание за подобни сравнения?

Студената война беше уникално събитие в историята на човечеството - две глобални свръхсили бяха в конфликт и благодарение на разума на политици и от двете страни този конфликт не прерасна във война. Това беше ситуацията. Честно казано, най-страшното беше ядрена война, която винаги ни дебнеше зад ъгъла. Имам усещането, че направихме стъпки, които ни върнаха към това, което беше - "Студена война 2", или какъвто и термин да използваме, оставям това на по-творчески настроени умове. Но важното е, че още имаме враждебни отношения с Русия и ако погледнете как руското ръководство формулира стратегическите си национални интереси и външната си политика още от времената на династията Романови, ако не и от преди това - ще си дадете сметка, че всичко е насочено към защита на сърцевината на страната. Колкото по-далеч са границите от Москва или Санкт Петербург, толкова в по-голяма безопасност се чувства Русия. Така разсъждават те. Не виждам как това ще се промени - не и след десетилетия на изпитани и доказани практики за поведението на Русия в нейното т.нар. "близко зарубежие". 

Много е трудно да се очаква значителна промяна в Русия по отношение на Украйна. И това означава, че ще има истинска битка за Съединените щати и демократичните съюзници в Европа, които вярват, че Украйна е суверенна държава, има правото да решава сама с кои организации да се асоциира. И въпросът е дали има достатъчно твърд ангажимент към основните права на украинците като нация или главната ни цел е просто да успокоим Владимир Путин. В общи линии точно това си мисля, че се случваше през последната година - дали за "Северен поток 2" или за струпването на войски по украинската граница и дали да позволим да нахлуят, ако пожелаят. Това ли е наистина най-добрата външнополитическа цел, която можем да постигнем - по същество да направим Влад щастлив!? Не виждам как това ще е успешно в дългосрочен план по отношение на прагматичната прогресия на нашите интереси по света - било то икономически, или в сферата на сигурността.

Русия постави на масата своите искания - да се оттегли обещанието за членство в НАТО на Грузия и Украйна и да не разполагат натовско въоръжение в близост до руските граници - кои от тези искания са изпълними и защо Владимир Путин ги поставя точно сега?

Русия няма право на вето върху решенията, които Украйна взима като независима и суверенна държава. От друга страна - Русия е съседна на Украйна гигантска държава с огромно население. И приоритетната й мисия е да гарантира в най-голяма степен националните интереси и сигурността си. Трудно е да се каже кои аспекти от исканията на Русия са основателни или неоснователни, докато продължава да подклажда конфликта в Донбас и да окупира незаконно Крим - защото те биха искали така да остане завинаги. Една Русия, която е склонна да направи крачка назад, а не да потапя Украйна в замразен конфликт, на каквито бяхме свидетели в редица бивши съветски републики през последните десетилетия - би била първа крачка в положителна посока. За да можем реално да помислим да не продаваме ракети на Украйна, например. Може би това ще позволи нюанси в дипломацията и да кажем: "Да, Русия има своите опасения и те трябва да бъдат взети предвид". 

Фундаменталният проблем е, че през последните години силовите структури в Русия смесват представите за офанзивно и за отбранително водене на война - за това беше ли нахлуването в Украйна отбранителен или офанзивен акт. От руска гледна точка Украйна се интегрираше прекалено към западните институции, било то НАТО, било - Европейския съюз. Русия видя необходимост от отбранителна тактика и да нахлуе. Вместо да засилват заплахата от нахлуване в Украйна, би било по-добре руснаците да направят нещо позитивно и да кажат - ето, правим крачка назад. Да провокираш битка и в един момент да кажеш - добре, няма да се бием вече - това неминуемо прави побойника по-силен. А Владимир Путин е побойник по всички правила! Нека да видим първо какво могат да сложат на масата за преговори и едва тогава да разгледаме заедно с тях по-ограничените и по-разбираемите от техните искания. Не мисля, че към момента Владимир Путин прави такава крачка назад. Трудно ми е да чета мислите му, но смятам, че висшият ешелон в Москва няма колебания. Дали има или не вътрешен дебат за цената и ползите от нахлуване в Украйна - в общи линии Путин няма да промени подхода си и има подкрепата за това от военните. Дали с това се цели отвличане на вниманието? В Русия има безредици тук-таме, не са ясни икономическите последствия, ако има война в Украйна, има нервност заради "Северен поток 2", който още не е в експлоатация и това допълнително предизвиква недоволство у Путин.

И накрая - руският президент осъзнава, че Съединените щати имат президент, който не е преминавал през битки и бойни полета. Доналд Тръмп също не беше такъв президент, но той правеше изненадващи стъпки. Предимство на Тръмп беше, че е непредсказуем, но сега това е в миналото. И особено след случилото се в Афганистан, в Москва смятат, че Байдън няма нито необходимия авторитет, нито пък политическа воля да наложи на администрацията си по-прагматичен подход към Русия.

Върховният комисар по външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел направи остро изказване от Украйна - че това не са времената на Конференцията от Ялта и не може Вашингтон и Москва да разпределят сфери на влияние в Европа без да питат самата Европа.

Това повдига въпроса за отношенията на Байдън с трансатлантическите съюзници, които отношения са, нека да кажем - небалансирани. Дали моментът е като Ялта - това, което напомня за тези времена от края на Втората световна война, е, че като че ли виждаме дискусия как някои държави, в този случай Украйна, имат по-малко права в сравнение с други суверенни държави по света. Точно това създава усещането, че сме се върнали някъде там в 40-те години на миналия век и към разпределение на сфери на влияние. Самото съществуване на сфери на влияние е в пълно противоречие с идеята за участие на суверенни държави по тяхна воля в международната общност. Така по същество се казва, че някои държави имат повече права и да приемем това в името на запазване на някакъв голям световен ред, би било глупост.

Световният ред се създава, като ценностите са въплътени в правила и закони. Ако направим изключение тук и там, това ще доведе до цял куп непредвидими последствия. Ако започнем да говорим за преместване на граници в една част на Европа - в този случай Украйна, това ще окуражи някои и на Западните Балкани да си мислят, че може да има Велика Сърбия или пък Велика Албания. Опасявам се, че така се откриват възможности за дори по-голяма дестабилизация - вместо стабилност, осигурена не само от световния ред, но и от лидери, които са готови да налагат правилата, за които всички са се договорили. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марк Рюте

Марк Рюте: НАТО ще запази единството си, независимо от това кой ще спечели утрешните избори в САЩ

НАТО ще запази единството си, независимо от това кой ще спечели утрешните избори в Съединените щати, декларира днес генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Той определи присъствието на севернокорейски войници в Русия като сериозна ескалация на руската война срещу Украйна. "Ще работим с Камала Харис, ще работя с Доналд Тръмп, за да сме..

публикувано на 04.11.24 в 22:21

Министърът на транспорта на Сърбия подава оставка заради трагедията на гарата в Нови Сад

Министърът на транспорта на Сърбия Горан Весич заяви в понеделник, че ще подаде оставка заради срутването на козирка на железопътна гара в Нови Сад през миналата седмица, което причини смъртта на 14 души и рани трима други, предаде Ройтерс. Броят на загиналите при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад нарасна на 14 "Утре ще подам..

публикувано на 04.11.24 в 21:49
Германският канцлер Шолц и министрите на икономиката Хабек и на финансите Линднер

Очертава се решаваща седмица за съдбата на правителството в Германия

Това ще бъде решаваща седмица за съдбата на правителството в Германия. Трите коалиционни партии от седмици демонстрират пълен разнобой по важни теми като бюджета и изход от настоящата икономическа криза. В сряда вечерта ще се проведе заключителният разговор на триото лидери на правителството и тогава ще стане ясно дали кабинетът ще удържи..

публикувано на 04.11.24 в 21:42

Протест на пенсионерите в Италия

В италианската област Лигурия се проведе протестно шествие с митинг в Генуа на пенсионерите срещу бюджетната програма на правителството и понижената покупателна способност съобразно инфлацията. Протестът се проведе под надслов "Покупателната способност изтощава тези, които я нямат" – израз на бившия голям италиански политик Джулио Андреаоти...

публикувано на 04.11.24 в 21:21

Стефан Цанев е тазгодишният носител на наградата "Перото" за цялостен принос към българската литература

Стефан Цанев е тазгодишният носител на наградата „Перото“ за цялостен принос към българската литература. Церемонията по връчването на отличията се състоя тази вечер в НДК. Наградите се раздават вече 10 години в няколко категории. Призът за детска литература е за "Кръстьо: Частен детектив в Долната земя" от Юлия Спиридонова. В..

публикувано на 04.11.24 в 20:48
Киър Стармър

Британският премиер ще използва тактики за борба с тероризма, за да спре бандите за трафик на хора

Британският премиер Киър Стармър се закани да използва тактики за борба с тероризма, за да спре бандите за трафик на хора и обяви допълнителни 75 милиона паунда за граничната полиция на Обединеното кралство. Той заяви това в реч на срещата на върха на Интерпол в Глазгоу. В своята реч премиерът заяви, че новото Командване за гранична..

публикувано на 04.11.24 в 20:34
Екатерина Захариева

Кандидатката за еврокомисар Екатерина Захариева ще бъде изслушана утре в Европейския парламент

Кандидатката за еврокомисар по стартъпите, изследванията и иновациите Екатерина Захариева ще бъде изслушана утре в комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на Европейския парламент. На представянето ѝ е поканена и комисията по култура. Според регламента, Захариева ще направи обръщение пред евродепутатите в рамките на 15..

публикувано на 04.11.24 в 20:20